ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Кристина Баксанова за Берлин, Германия и българския преход към свободата

Кристина Баксанова за Берлин, Германия и българския преход към свободата

Журналистката от бТВ Кристина Баксанова – за Берлин, Германия и българския преход към свободата. Точно 25 години след падането на Берлинската стена и директно от “Бернаурщрасе” – улицата, разделена някога от нея.

Защо те интересува падането на стената?
Рухването на Берлинската стена е свързано с важни моменти от моя личен живот. През есента на 1989 година бях приета в езиковата гимназия в Пазарджик, профил немски език. Тогава настъпиха историческите събития от 9 и 10 ноември. В училище имаше еуфория, но и стъписване. Ние учехме по учебници, издадени в ГДР, в които темите и новите думи по чуждия език бяха свързани със стила на говорене на тогавашната система. Уроците възхваляваха строя, работническата класа, петилетките, а западният свят бе враг. Учителите ни бяха объркани. А ние, учениците, използвахме това, за да отвоюваме по детски наивни “нови позиции”. Спомням си, че един ден нашият клас решихме и влезнахме в час, облечени с “упадъчна западна мода” – по дънки. След седмица цялото училище бе станало цветно – без тъмните униформи и сини престилки с бели якички. Тогава, през есента на 1989 г., научихме първите важни уроци – да бъдем единни и да имаме смелостта да направим първата стъпка към една на вид малка промяна.

25 години без Берлинската стена – това е добър повод да си спомним за смелостта, която води до промяна, но и до отговорност.
Точно преди 10 години – през октомври 2004 г. – пристигнах в Берлин на едногодишна специализация. Бе топъл есенен ден. Таксито премина през голяма централна улица. От едната й страна нямаше нищо, просто едно голямо празно пространство. Усещането бе странно и малко плашещо. Това беше “Бернаурщрасе”. Моята квартира се оказа на пресечка на тази улица – точно срещу нова модернистична църква. Още помня първата разходка и стъписването си – на “Бернаурщрасе” имаше част от Берлинската стена и от “ивицата на смъртта”. Така започнах да проучвам историята на тази улица. На 13 август 1961 г. единият й тротоар остава в Западен Берлин, а другият – в Източен. На тази улица са направени най-много опити за бягства на източногерманци. Прокопани са 13 тунела в търсене на свободата. На “Бернаурщрасе” е минавала “ивицата на смъртта” - най-строго охраняваната зона, заради която е взривена и църква. Новата църква, от която започваше моята улица в Берлин, е изградена от останките на старата. Днес в нея отново има служби и молебени.


Кой как ще плаща за руския газ при този разнобой за ембаргото
ОТ ГРАДА
17 май 2022 | Общество

Кой как ще плаща за руския газ при този разнобой за ембаргото

Разнобой в страните от Европейския съюз за това от кога и как да се въведе ембаргото над Русия за петролни...

Сега, през 2014 г. “Бернаурщрасе” изглежда различно – отново е цяла, цветна и много по-оживена от потока младежи и туристи, дошли да научат историята на тази улица, която е част от историята на Европа.

Какво не знаем за падането на Берлинската стена?
Четвърт век след падането на Берлинската стена вече се знае много. Все още се спори дали тогава, в нощта на 9 ноември 1989 г., говорителят на партията на ГДР Гюнтер Шабовски прави лапсус или не. След тридневно заседание на партията Шабовски прочита решение, че се разрешават пътуванията между Източна и Западна Германия. А на въпрос на западен журналист: “Откога?”, след кратко колебание и търсене в текста той отговаря: “Отсега.”

По време на престоя си в Германия имах шанса да се срещна с Шабовски. Бяхме малка група журналисти. Попитахме го за нощта на 9 ноември, а той заяви, че не е допуснал грешка. По-важното за мен е какво от тези исторически събития днес се учи в училище. Какви са посланията, които остават за тези, родени след 1989 година.

Оценяваме ли стойността на събитията в страната или не виждаме по-далеч от носа си?
Това всеки трябва да прецени сам. За мен е важно да се говори за тези исторически събития от 1989 години. За пътя от гражданските протести в цяла Източна Европа до падането на Стената и изграждане на гражданските общества. Мисля си, че през последните години забравихме кои ценности са важни и приехме свободата за даденост.

Какъв е българският преход 25 години по-късно?
За мен това е едно порастване – с уроците и от успехите, и от грешките. Едно търсене на самоличност, но и на отговорност от това да бъдеш свободен. Дали сме израснали? Ако си задаваме този въпрос, мисля, че настина този процес се е случил.

Каква е българската журналистика днес? Какво й липсва и какво я държи?
Българската журналистика не може да бъде различна от процесите в обществото. През последните години в нея се допуснаха грешки, както и в останалите сфери от живота ни, но е важно осъзнаването им, за да можем да ги поправим. Може би тази годишнина – 25 години без Берлинската стена, е добър повод да си спомним за смелостта, която води до промяна, но и до отговорност.

Какво те движи?
Казвала съм го и преди: детската прямота. А често и да чуя думите “това не може да стане”, без да се помисли дали все пак не може и да стане.

Има ли нещо, което може да те спре?
Има. Възпитана съм в християнско семейство и имам принципи, които биха ме спрели в дадена ситуация.

Разкажи една история….
Преди падането на Берлинската стена веднъж в час по история учителят ни предаваше урок за човешката еволюция. Представи я като вълна. Един строй идва и си отива, следва друг... Така представи и социализма, а след него – комунизъм. Вдигнах ръка и попитах: “А какво идва след това?” Учителят строго ми отговори, че такъв въпрос не се задава.Преди година група журналисти от Източна Европа се срещнахме с бившия германски канцлер Хелмут Шмидт. Разговаряхме по международни теми, обсъдихме проблемите в ЕС. Когато дискутирахме съвременната социалдемокрация, старият канцлер заяви, че на всичко идва краят.

Попитах го: “Какво ще дойде след това?” А той дръпна замислено от цигарата си и каза: “Попитай баба ми – тя знае по-добре!” И се засмя.

 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...