Журналистката от бТВ Кристина Баксанова – за Берлин, Германия и българския преход към свободата. Точно 25 години след падането на Берлинската стена и директно от “Бернаурщрасе” – улицата, разделена някога от нея.
Защо те интересува падането на стената?
Рухването на Берлинската стена е свързано с важни моменти от моя личен живот. През есента на 1989 година бях приета в езиковата гимназия в Пазарджик, профил немски език. Тогава настъпиха историческите събития от 9 и 10 ноември. В училище имаше еуфория, но и стъписване. Ние учехме по учебници, издадени в ГДР, в които темите и новите думи по чуждия език бяха свързани със стила на говорене на тогавашната система. Уроците възхваляваха строя, работническата класа, петилетките, а западният свят бе враг. Учителите ни бяха объркани. А ние, учениците, използвахме това, за да отвоюваме по детски наивни “нови позиции”. Спомням си, че един ден нашият клас решихме и влезнахме в час, облечени с “упадъчна западна мода” – по дънки. След седмица цялото училище бе станало цветно – без тъмните униформи и сини престилки с бели якички. Тогава, през есента на 1989 г., научихме първите важни уроци – да бъдем единни и да имаме смелостта да направим първата стъпка към една на вид малка промяна.[[quote:0]]Точно преди 10 години – през октомври 2004 г. – пристигнах в Берлин на едногодишна специализация. Бе топъл есенен ден. Таксито премина през голяма централна улица. От едната й страна нямаше нищо, просто едно голямо празно пространство. Усещането бе странно и малко плашещо. Това беше “Бернаурщрасе”. Моята квартира се оказа на пресечка на тази улица – точно срещу нова модернистична църква. Още помня първата разходка и стъписването си – на “Бернаурщрасе” имаше част от Берлинската стена и от “ивицата на смъртта”. Така започнах да проучвам историята на тази улица. На 13 август 1961 г. единият й тротоар остава в Западен Берлин, а другият – в Източен. На тази улица са направени най-много опити за бягства на източногерманци. Прокопани са 13 тунела в търсене на свободата. На “Бернаурщрасе” е минавала “ивицата на смъртта” - най-строго охраняваната зона, заради която е взривена и църква. Новата църква, от която започваше моята улица в Берлин, е изградена от останките на старата. Днес в нея отново има служби и молебени.
Сега, през 2014 г. “Бернаурщрасе” изглежда различно – отново е цяла, цветна и много по-оживена от потока младежи и туристи, дошли да научат историята на тази улица, която е част от историята на Европа.
Какво не знаем за падането на Берлинската стена?
Четвърт век след падането на Берлинската стена вече се знае много. Все още се спори дали тогава, в нощта на 9 ноември 1989 г., говорителят на партията на ГДР Гюнтер Шабовски прави лапсус или не. След тридневно заседание на партията Шабовски прочита решение, че се разрешават пътуванията между Източна и Западна Германия. А на въпрос на западен журналист: “Откога?”, след кратко колебание и търсене в текста той отговаря: “Отсега.”
По време на престоя си в Германия имах шанса да се срещна с Шабовски. Бяхме малка група журналисти. Попитахме го за нощта на 9 ноември, а той заяви, че не е допуснал грешка. По-важното за мен е какво от тези исторически събития днес се учи в училище. Какви са посланията, които остават за тези, родени след 1989 година.
Оценяваме ли стойността на събитията в страната или не виждаме по-далеч от носа си?
Това всеки трябва да прецени сам. За мен е важно да се говори за тези исторически събития от 1989 години. За пътя от гражданските протести в цяла Източна Европа до падането на Стената и изграждане на гражданските общества. Мисля си, че през последните години забравихме кои ценности са важни и приехме свободата за даденост.
Какъв е българският преход 25 години по-късно?
За мен това е едно порастване – с уроците и от успехите, и от грешките. Едно търсене на самоличност, но и на отговорност от това да бъдеш свободен. Дали сме израснали? Ако си задаваме този въпрос, мисля, че настина този процес се е случил.
Каква е българската журналистика днес? Какво й липсва и какво я държи?
Българската журналистика не може да бъде различна от процесите в обществото. През последните години в нея се допуснаха грешки, както и в останалите сфери от живота ни, но е важно осъзнаването им, за да можем да ги поправим. Може би тази годишнина – 25 години без Берлинската стена, е добър повод да си спомним за смелостта, която води до промяна, но и до отговорност.
Какво те движи?
Казвала съм го и преди: детската прямота. А често и да чуя думите “това не може да стане”, без да се помисли дали все пак не може и да стане.
Има ли нещо, което може да те спре?
Има. Възпитана съм в християнско семейство и имам принципи, които биха ме спрели в дадена ситуация.
Разкажи една история….
Преди падането на Берлинската стена веднъж в час по история учителят ни предаваше урок за човешката еволюция. Представи я като вълна. Един строй идва и си отива, следва друг... Така представи и социализма, а след него – комунизъм. Вдигнах ръка и попитах: “А какво идва след това?” Учителят строго ми отговори, че такъв въпрос не се задава.[[more]]Преди година група журналисти от Източна Европа се срещнахме с бившия германски канцлер Хелмут Шмидт. Разговаряхме по международни теми, обсъдихме проблемите в ЕС. Когато дискутирахме съвременната социалдемокрация, старият канцлер заяви, че на всичко идва краят.
Попитах го: “Какво ще дойде след това?” А той дръпна замислено от цигарата си и каза: “Попитай баба ми – тя знае по-добре!” И се засмя.
