ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Аделина Банакиева: Новата Help Karma предстои

Аделина Банакиева: Новата Help Karma предстои

Снимки: Личен архив

Протестър, активист, доброволец към фондация „Дивите животни“... Аделина Банакиева се е занимавала с какво ли не и много неща може да ви разкаже – и за себе си, и за каузите, зад които застава. Вероятно през лятото на протестите сте забелязвали това момиче с яркочервена коса, което не вижда мястото си в политиката, а точно там – сред крещящите хора под прозорците на Министерски съвет. Основната й кауза в момента е да помага на хората с увреждания, особено по време на пандемия. За протестите, за липсата на система, която осезателно усещаме в момента, за случаят Help Karma и липсата на адекватен закон за дарителството, си говорим днес с Аделина.

Кое е последното нещо, което успя да те разгневи?

Аделина: Едно от основните неща, откакто е настъпила пандемията, които ме вбесяват, тъй като членувам в много групи на хора с увреждания, е липсата на какъвто и да било протокол, свързан с тези хора. Не можеш да изискваш едно и също нещо от хора в норма и от хора, които са с някаква форма на увреждане. Това, че в България тези хора ги неглижираме като цяло, сега се усеща особено остро, защото дори и носенето на маски за част от тези хора е изключителен проблем. По света тези хора са изключение от определени заповеди.

Преди три дни се върнах от Турция, където всички носят маски по улиците, но специално за хората с увреждания, специално питах един полицай, това не се отнася. Те имат документ, издаден от личния лекар, който се представя при забележка от официалните власти, а там проверките са много сериозни. Това означава, че дори една държава, която не само не е член на Европейския съюз, а се бори за това да бъде третирана като цивилизована държава, а не като религиозна, е помислила за тези хора. Дори днес една от майките с деца с увреждания писа в нашата група, че е свалена от метрото със сина си, който е невербален аутист заради това, че тези хора не могат да сложат маски.

Това е нещо, което безумно ме влудява – приемането на определени закони, на определени норми, на определени правила, без да се мисли, че ние сме болна нация и има хора, които не могат да отговорят на тези норми.

Има ли решение на този проблем?

Аделина: Писахме писма, искахме среща с министъра преди около месец, но отговор нямаме. Не само, че не се променят нещата, но дори не ни отговарят. Липсата на управленски капацитет в криза много силно се усеща по отношение на слабите и по-уязвимите. Един закон е окей като закон и дали съм съгласна с него, или не, това е отделен въпрос, но той не може да няма изключения, не може да няма начин да се прилага за различните групи хора. В момента затова се опитваме да се борим, защото пандемията няма да свърши сега, дори и когато измислят ваксина. Тези хора отново остават извън обществото, защото част от уврежданията са от усложнения от ваксини, без да съм антиваксър го казвам това, и тези хора няма да бъдат ваксинирани. Това е почти сигурно. Съответно остава отново проблемът какви са правилата за тях. Има проблем с определени групи хора и не можем да твърдим как ще затваряме психиатриите, как ще бъдем като Европа и тези хора ще трябва да бъдат гледани от семействата си, което е чудесно, ако имаше условия. Ако имаше как тези семейства да се справят и държавата им помага, но при условие, че не го прави, дори в криза, дори те да бъдат приети по определен начин по време на пандемия, то как ще ги върнем тези хора в обществото и как ще ги пази то.

Какво се случи с протеста на майките от „Системата ни убива“?

Аделина: През 2018-а престанах да съм част от „Системата ни убива“, тъй като част от майките приватизираха протеста, буквално, приватизираха и името на протеста. Слоган, който привлече много хора, но сега някак стана партийна принадлежност. Болшинството на майките на деца с увреждания се дистанцираха. Аз бях част от протеста за оставката на правителството и главния прокурор, както и много хора, но не част от протеста „Системата ни убива“, който стана част от политическа сила, която тепърва ще иска да влиза в управлението, без да споменавам коя е тя.

Продължаваш ли да бъдеш част от антиправителствения протест?

Не, не съм се отказала и вчера писах пост за това, че отново има натиск върху "Хиполенд", които участваха в протеста. Той просто придоби друга форма, защото беше ясно, че няма как да изкараш по време на пандемия хора по площадите, и то посред зима. Абсолютно безотговорно е. Аз много често общувам с хора с увреждания, помагам им и ходенето на протест физически вече беше проблем за мен. Но продължавам да подкрепям исканията на протеста за оставка на главния прокурор и на правителството, както и търсене на отговорност на част от тях за това, което се случва.

Защо според теб още не се стига до оставка?

Аделина: Съдейки по това, че те достатъчно пъти са подавали оставка преди, а сега не, е ясно, че има игра, която играят и трябва да доиграят по определен начин. Дали това е свързано с европейски субсидии, дали е свързано с начина на управление на обществото по време на пандемия и усвояване на определени средства... не мога да кажа, защото аз не съм била част от никоя политическа сила, за да знам. Но е факт, че усещането в обществото, че то не се управлява добре от много време и особено по време на пандемия, е осезаемо, тъй като липсват каквито и да било социални механизми за подкрепа. Да раздадат четири краставици и няколко кисели млека от общината, някак не е точно подкрепата, която се очаква от едно правителство.

Преди може би седмица се борих с това една линейка да отиде да прегледа човек със симптоми на Coviv-19, който не може да постъпи в болница, тъй като е родител на дете с увреждания. Ясно е, че ние нямаме места, където да бъдат настанени тези деца, ако родителят се разболее. Аз съм много упорита, разпознаваема съм, но шест часа се занимавах с това да накарам линейка да отиде до Елин Пелин. Какво ми костваше и колко връзки изразходвах, това е отделен въпрос. Това е ненормално да се случва по този начин. Ненормално е да се търсят връзки да те прегледа лекар, което значи, че начинът, по който се управлява обществото по време на криза, не е правилен.

Не може да няма как да потърсиш помощ, особено когато личните лекари спрат да си вдигат телефоните, което не е тайна за никого.

Разбира се, има и бели лястовици, които са на поста си като отговорни хора, но те не са масово явление, независимо дали им дават 1000 лв., или не. Тези 1000 лв. няма да променят нещата. Усещането в обществото е, че се запушват пробойни постоянно, по кофти начин и с кофти материал, а корабът потъва. Материалът, с който се запушват пробойните не е водоустойчив.

В този случай слоганът „Системата ни убива“ стои много на място.

Аделина: „Системата ни убива“ е изключително добър слоган, измислен не от хората, които в момента го ползват, за съжаление. Това е слоган на една от майките, които първи се дистанцираха от сегашните, употребяващи този слоган. „Системата ни убива“ е кауза, не е само слоган и е много важно обществото да го разбере, защото – да, наистина в момента системата ни убива, или по-точно липсата на система. Всички виждаме как се издават заповеди, които винаги са предпоследни, експериментира се с човешкия живот. И все е било да няма здравеопазване в последните 15 години, било е ясно, че нямаме система, която да е адекватна на нуждите на обществото, но това, което сега се случва е малко прекалено.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...