Днес в рубриката "Смели момичета", вдъхновена от кампанията на Аctivia "Живей InSync", ви срещаме с Албена Джокова. Познаваме Албена покрай работата ни около Mish Mash Fest, който ни срещна с множество талантливи и вдъхновяващи хора. Влюбени сме в нейните ефирни керамични произведения, които внасят светлина в деня ни, но с времето се влюбихме и в самата Албена – в нейната искрена и неподправена усмивка, в спокойствието, което излъчва, и в усещането за кротко равновесие, което неминуемо те грабва, когато си в нейната компания. За да си поговорим с Албена, отидохме в нейното ателие и видяхме на живо калъпите, пещта, боите и изобщо всички материали, необходими за изработването на една чаша за кафе например. Насред тази истинска леко прашна, напълно осезаемо творческа среда, на малка уличка в центъра на града, отвъд двор, застлан с плочник и пълен с котки, се срещнахме с едно усмихнато момиче, което ни разказа за смелите избори в живота, за любовта си към планината и за цената на избора да правиш това, което те прави щастлив.
Коя е Албена Джокова тук и сега?
Тук и сега съм точно навършила прекрасните 31 години, живея и творя в София, споделям живота и дома си сумарно с един човек и две котки. Отскоро съм любител бегач и се шегувам, но всъщност и тайно си мечтая след известно време да завърша полумаратон. Другата ми нова голяма страст е планинарството, отново съвсем в любителски граници, но да, природата е неизчерпаем източник на вдъхновение.
Как отговаряш, като те попитат какво работиш?
Преди време отговарях, че се занимавам с керамика. Неизбежно следваше въпросът "А какво работиш?". Сега съм по-многословна, говоря за самия процес и задължително наблягам на това, че разчитам на издръжката си от това занимание и че то ми носи огромно удоволствие. И да, пълен работен ден изисква, даже много часове отгоре работа.
Как избра да учиш и после да работиш керамика?
След завършването на НУИИ "Илия Петров" кандидатстването в Художествената академия почти не се поставя под съмнение, чуденето е единствено към коя специалност да се насочиш. За разлика от специалностите в изящния факултет за мен специалност "Керамика" беше едно съвсем непознато поле за изследване, не знаех нищо за процеса на работа, нямах наблюдения и бях страшно любопитна. Другото, което ме привлече, беше преподавателският екип. Приеха ме и просто се оказа моето нещо.
А продължих да се занимавам с това абсолютно на инат. След завършването на Академията почти всеки изпада във вакуум от невъзможности, най-често битови и финансови. И просто няма как да продължиш без ателие, материална база и никаква възможност за изява. С мен се случи същото, но след поредица изключително компромисни работни места, с които успявах да си плащам наема на ателието, макар че нямах време да вляза в него, и с помощ от моята чудесна сестра реших да поема големия за мен риск да работя само това. Та... в началото беше много трудно.
Отстрани твоята професия изглежда супер, но от опит знам, че винаги има цена. Каква е цената на този твой избор?
Ами ателието ми не е като снимка в Pinterest и не работя по рокля на флорални мотиви, а ми се иска! А сериозно... Работата е свързана често с тежък физически труд, много дълги работни дни и в момента, в който спра да работя дори за малко, спирам да получавам каквито и да било постъпления... Това е съвсем накратко.
В кой момент от живота си си взимала съдбовно решение и как ти се отрази това?
Всеки момент, в който човек разумно реши да изчисти живота си от натрупали се купища компромиси.
За какво ти трябва смелост в живота?
Да започвам нови неща, без да се оправдавам, че им е минало времето и че съм закъсняла за реализацията им. Ежедневната смелост е по-трудоемка от тази, която изисква един скок.
А за какво не ти достига смелост?
На 31 години... да си представя какъв чудесен и отговорен родител бих била. Но всяко нещо с времето си.
Кога си InSync (в хармония със себе си)?
Когато съм се погрижила за себе си, дори за нещо елементарно. Когато съм в планината. Когато затварям вратата на туко-що заредената и готова за изпалване пещ.
Какво те вдъхновява?
Много неща, но колкото и да е странно, преди всичко самата работа.
Ако можеше да промениш три неща в България, кои биха били те?
Не ми се иска да политизирам, така че нека са в друга посока тези три неща: oтношението на все повече хора около мен, които подготвят подрастващите си деца за емиграция на всяка цена; отношението на хората към собственото им здраве и страха от навременната профилактика на страшни диагнози; кумирите за еднократна употреба.
