ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Албена Джокова: Ежедневната смелост е най-трудна

Албена Джокова: Ежедневната смелост е най-трудна

Днес в рубриката "Смели момичета", вдъхновена от кампанията на Аctivia "Живей InSync", ви срещаме с Албена Джокова. Познаваме Албена покрай работата ни около Mish Mash Fest, който ни срещна с множество талантливи и вдъхновяващи хора. Влюбени сме в нейните ефирни керамични произведения, които внасят светлина в деня ни, но с времето се влюбихме и в самата Албена – в нейната искрена и неподправена усмивка, в спокойствието, което излъчва, и в усещането за кротко равновесие, което неминуемо те грабва, когато си в нейната компания. За да си поговорим с Албена, отидохме в нейното ателие и видяхме на живо калъпите, пещта, боите и изобщо всички материали, необходими за изработването на една чаша за кафе например. Насред тази истинска леко прашна, напълно осезаемо творческа среда, на малка уличка в центъра на града, отвъд двор, застлан с плочник и пълен с котки, се срещнахме с едно усмихнато момиче, което ни разказа за смелите избори в живота, за любовта си към планината и за цената на избора да правиш това, което те прави щастлив. 

Коя е Албена Джокова тук и сега?

Тук и сега съм точно навършила прекрасните 31 години, живея и творя в София, споделям живота и дома си сумарно с един човек и две котки. Отскоро съм любител бегач и се шегувам, но всъщност и тайно си мечтая след известно време да завърша полумаратон. Другата ми нова голяма страст е планинарството, отново съвсем в любителски граници, но да, природата е неизчерпаем източник на вдъхновение.

Как отговаряш, като те попитат какво работиш?

Преди време отговарях, че се занимавам с керамика. Неизбежно следваше въпросът "А какво работиш?". Сега съм по-многословна, говоря за самия процес и задължително наблягам на това, че разчитам на издръжката си от това занимание и че то ми носи огромно удоволствие. И да, пълен работен ден изисква, даже много часове отгоре работа.

Как избра да учиш и после да работиш керамика?

След завършването на НУИИ "Илия Петров" кандидатстването в Художествената академия почти не се поставя под съмнение, чуденето е единствено към коя специалност да се насочиш. За разлика от специалностите в изящния факултет за мен специалност "Керамика" беше едно съвсем непознато поле за изследване, не знаех нищо за процеса на работа, нямах наблюдения и бях страшно любопитна. Другото, което ме привлече, беше преподавателският екип. Приеха ме и просто се оказа моето нещо.

А продължих да се занимавам с това абсолютно на инат. След завършването на Академията почти всеки изпада във вакуум от невъзможности, най-често битови и финансови. И просто няма как да продължиш без ателие, материална база и никаква възможност за изява. С мен се случи същото, но след поредица изключително компромисни работни места, с които успявах да си плащам наема на ателието, макар че нямах време да вляза в него, и с помощ от моята чудесна сестра реших да поема големия за мен риск да работя само това. Та... в началото беше много трудно.

Отстрани твоята професия изглежда супер, но от опит знам, че винаги има цена. Каква е цената на този твой избор?

Ами ателието ми не е като снимка в Pinterest и не работя по рокля на флорални мотиви, а ми се иска! А сериозно... Работата е свързана често с тежък физически труд, много дълги работни дни и в момента, в който спра да работя дори за малко, спирам да получавам каквито и да било постъпления... Това е съвсем накратко.

В кой момент от живота си си взимала съдбовно решение и как ти се отрази това?

Всеки момент, в който човек разумно реши да изчисти живота си от натрупали се купища компромиси.

За какво ти трябва смелост в живота?

Да започвам нови неща, без да се оправдавам, че им е минало времето и че съм закъсняла за реализацията им. Ежедневната смелост е по-трудоемка от тази, която изисква един скок.

А за какво не ти достига смелост?

На 31 години... да си представя какъв чудесен и отговорен родител бих била. Но всяко нещо с времето си.

Кога си InSync (в хармония със себе си)?

Когато съм се погрижила за себе си, дори за нещо елементарно. Когато съм в планината. Когато затварям вратата на туко-що заредената и готова за изпалване пещ.

Какво те вдъхновява?

Много неща, но колкото и да е странно, преди всичко самата работа.

Ако можеше да промениш три неща в България, кои биха били те?

Не ми се иска да политизирам, така че нека са в друга посока тези три неща: oтношението на все повече хора около мен, които подготвят подрастващите си деца за емиграция на всяка цена; отношението на хората към собственото им здраве и страха от навременната профилактика на страшни диагнози; кумирите за еднократна употреба. 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...