Лица

Албена Попова-Маркова: "Аз сама ще реша"

"Мъжете искат да са най-добрите готвачи, но не могат да допуснат, че жена може да шофира по-добре от тях"

Албена Попова-Маркова: "Аз сама ще реша"

Рая (куче) и Албена. 

Родена в Русе, градът на "свободния дух", Албена Попова-Маркова е сред любимите ни момичета... Известна с множество участия на театралната сцена, както и с ролята на Гълъбина Чеканова в телевизионния сериал "Столичани в повече", тя е от онези артисти, който са избраници на професията, а не обратното. Тя внася спокойствие, благодарност и умиротворение във всеки, който е около нея. Освен за актьорското майсторство, днес ще говорим с нея за неравенствата между половете, феминизма и за творческия свят, в който всичко е възможно, стига да пожелаеш. 

Как се виждате през очите на другите? 

Няма общо понятие "очите на другите". Има "очите на мъжа ми", "очите на майка ми", "очите на приятелите", "очите на децата ми". Това са различни очи, които ме виждат различно. Знам, че за мъжа си съм гравитация, за майка си съм дете, за децата си съм шантава, гръмогласна жена, която ги обича понякога по досадно натрапчив начин, за приятелите си съм постоянно закъсняваща, но сърцато обичаща персона. Човек има толкова много характеристики в зависимост от човека, спрямо когото се проявява. Ако мога да сложа все пак някакъв общ знаменател, лаская се да си мисля, че изглеждам почтена и благодарна в "очите на другите".

Освен като жена, но и като актриса трудно можем да определим възрастта Ви, което ви позволява и до ден днешен да въплъщавате различни женски роли… 

Благодаря за комплимента! За моята професия е важно да си в добра форма. Това не означава задължително "слаба и спортна" форма, но все пак помага. Макар да не изглежда така, отстрани погледнато, нашата професия е доста тежка физически. И щеш не щеш  –постоянно си във "фитнеса". 

На какво дължите своята младост и красота?

О, моята младост отмина. Тъжно ми е, но не го казвам със съжаление. Щях да съжалявам, ако е минала напразно. Важно е какво правим от живота си. Ясно е, че годините вървят в обратна на младостта посока и няма как да бъдат върнати или поне спрени. Затова от решаващо значение е какво правим с даденото ни време. Няма как да се въздържа от баналността, че наистина душата живее извън календара. За нея годините са абсолютно непонятен факт. Аз живея с непоколебимото усещане, че цялото време на света ми принадлежи и единствено болките някъде по тялото ми напомнят от време на време, че това не е така.  А за начина, по който изглеждам, нямам никакъв принос – това са добри гени и много динамичен живот! И разбира се, радостта и благодарността, че съм тук!

Какво влияние оказват ролите на по-възрастни жени

Ако не искаме да станем смешни, трябва да приемем спокойно всички етапи от живота си. Благодарна съм за всички роли, с които съм се премерила на сцената. Всяка е дошла съвсем на време. Дошла е, когато е било естествено да я изиграя и да бъда смислена и убедителна. Ролите не деля по възрастови показатели, а по съдържателност. Оценявам ги по това дали ме надграждат като актриса и човек. А ако ролята на някоя възрастна жена е етапна в моя живот, благодаря й, че имам късмета да я срещна. А и, честно казано, роля на жена с дълга биография е далеч по-голямо предизвикателство за една актриса. 

Как подготвяте своите роли? 

Нямам специална методология. Винаги се случва по различен начин и това ми харесва. Харесва ми да съм неподготвена, да нямам вече готови матрици, в които да се вкарвам, като очаквам те непременно да проработят. Харесва ми да тръгна с плахост и любопитство, а не със занаятчийската увереност, че на това "му знам цаката". Винаги обаче започвам с добро научаване на текста. Не съм от актьорите, които учат текст, едва щом се качат на сцената. Аз трябва да знам какво говоря, преди да започна да действам. В началото идва изключително интересният етап "работа на маса", когато откриваме всичко, което героят иска да скрие от нас. Това всъщност е най-интересното за пресъздаване. Театърът, който не се занимава с очевидните неща, е най-интересен за мен.

После идва най-трудният и най-любопитен момент от работата ни – да проходиш на сцената.

И като казвам "проходиш", имам предвид съвсем буквално. Изведнъж се оказва, че ръцете, краката и дори гласът ти ти пречат  Особен е моментът, когато започваш да проявяваш героя си на физическо ниво – да намериш и да заживееш с физическите му характеристики. Разбираш, че всичко, което си правил на маса, е само идеята за персонажа ти, а жив той става, едва когато започнеш да го появяваш на сцена. Там той може да те изненада с неочаквани постъпки. И това е толкова забавно. Да градиш от въздуха и от идеята жив човек!

    И още...


Какво мислите за жените в бранша, които се подкрепят и борят заедно за равенството между половете?

Мисля, че равенството, независимо на каква основа, е най-честният и справедлив начин да градим взаимоотношенията си. Мисля, че тези жени дават пример и смисъл на всички нас. Само като се замисля, че едва от 100 години жените имат право да гласуват, и то в така наречените развити страни, проумявам каква огромна и важна работа е свършена! Хубаво е, че професионално сме си поделили работата с мъжете, макар и срещу неравностойно заплащане. Сега е време да си поделим и домакинската работа с тях. Смятам за несправедливо един мъж да върви към къщи след тежък работен ден с мисълта в главата как удобно ще се излегне на дивана и ще се отдаде на напълно заслужена почивка, а една жена да се връща вкъщи  – след не по-малко тежък работен ден – с мисълта "прибирам се и започвам отново да работя". Много, много още има да бъде свършено от нас и за нас в този все пак мъжки свят... 

Изпитвали ли сте това чувство на несправедливост и неравенство в работата (дори в живота), защото сте жена? Как? 

В нашата работа несправедливостта е била преодоляна, когато мъжете спират да играят женски роли. В професията си аз лично не съм се сблъсквала с подценяване, защото съм жена – било естетически, било финансово. Но в живота ми се е случвало неведнъж, най-често когато съм зад волана. Не знам защо, но шофирането в България е територия на отявлен мачизъм. Мъжете искат да са най-добрите готвачи например, но не могат да допуснат, че жена може да шофира по-добре от тях. Доста тесногръдо и нецивилизовано.

Наскоро американската актриса Бри Ларсън каза, че жените трябва да говорим по-често за пари? Какво е Вашето мнение по въпроса? 

Задължително е да говорим за пари. Особено когато има толкова примери за неравностойно заплащане. Това е много драстично точно в Щатите, доколкото знам. Там сме чували за актриси, които получават в пъти по-малки хонорари от партньорите си, просто защото са жени. Това е някакъв атавизъм от времето, в което всичко се е определяло от физическата сила и издръжливост. След като сме цивилизовали света си, може би е време да цивилизоваме и отношенията си!

По какъв начин бихме могли да се справим със сексизма и неравенствата между половете? 

Като говорим за равенство, трябва да си даваме сметка, че камбанарията, от която ние гледаме голямата картина, е много по-различна от тази в други точки на света.  Не трябва да забравяме, че има държави, в които жените нямат право дори да шофират. Да не говорим, че все още някъде жени са убивани с камъни, защото са били неверни на съпрузите си – съпрузи, които съвсем законно имат в същия този момент няколко жени. Критериите на западните жени са много завишени, несъответно завишени. Затова ми се струва, че една ощипана актриса в Холивуд, не е каузата, зад която да застана. Но едно 7-годишно момиченце, спазарено за жена на някой дъртак, определено си струва. Мисля, че е сложено едно добро начало с поставянето на проблема на масата. Жените вече имаме друго самочувствие и осъзнатост. Сякаш и мъжете вече са достатъчно пораснали за едно сериозно и смислено обсъждане.

Ако една от новите Ви роли бе да въплътите "феминизма" –  каква би била първата Ви реплика? 

"Аз сама ще реша."

Kaкво мислите за всички онези млади момичета по света (Грета Тунберг, Зуриел Одилол и Илде Исиак), които още не са навършили 20 години, но се борят активно за опазване на околната среда, за правата на жените и за образование? 

Мисля това, което мисля по принцип – ако имаме някакъв шанс, то той е в сърцата и умовете на младите хора. Трябват нови хора, ново мислене, нови ценности. Трябва обрат! И той вече се случва, слава богу! Единствено се моля –  тези светли хора да не са допуснати до световната трибуна, за да се имитира промяна, с цел умиротворяване на масите, които вече не могат по стария начин (което е едно от условията за възможна революция според марксистката идеология).

   И още...


Къде са, според Вас, нашите момичета, които биха могли да променят страната ни? 

Всяко момиче, което се наведе да вземе боклук от тревата, което подаде сигнал за неправилно паркиране или за малтретиране на животно, което учи детето си да казва "моля" и "благодаря", което защитава любимия си къмпинг и ходи често да вижда баба си и дядо си, което купува билет за театър и концерт – всяко едно от тях вече променя за добро страната ни. Няма нужда това да се случва от трибуната на ООН, ако се случва в сърцата ни!

Колко роли играе една жена в живота? 

Точно толкова, колкото реши!

Да си жена днес е…  

... игра на смели хромозоми.

Да си благодарен е… 

... начин на живот.

Да си простим е… 

... проява на "Божественото" в нас. 

Да обичаш е…

... да си жив.

Кое е основното качество, което всеки млад актьор трябва да има? 

Талант, самочувствие, неуморност и много идеализъм.

Как поддържате обичта към професията си? 

Със срещи.

На какво Ви научи тя?

На дисциплина и на мечтателност – едновременно. Учи ме да създавам света, в който искам да живея. 

Промени ли Ви тя? По какъв начин?

Запази ме в най-добрия ми вид – наивна, спонтанна, развълнувана, доверчива, винаги готова за игра. 

Над какво работите сега? 

Точно в момента работя над поредните скечове от "Комиците" за утре. А след утре ще поработя над една няколкодневна почивка.

Какво бихте искала да правите в бъдеще? 

Напълно предвидима съм – от същото по повече. Плюс, може би, малко по-чести семейни пътувания по света.

Какво е вашето послание към момичетата от града у нас и зад граница?

Защо да се борим за равенство с мъжете? Мен идеално ме устройва да сме по-съвършени от тях! 

 

Мария Силвестър и свободата да бъдеш самия себе си