ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Александър Сано: Сътворил съм си крила

Александър Сано: Сътворил съм си крила

Снимка: Радостина Колева

Когато си вътре във филма и не ти се излиза от него… А когато и той не те пуска, а те държи здраво за ръкава на пуловера, значи просто си случил на професия. Александър Сано е артист, хвърлил поглед в няколко пространства. За музиката е умерен, за киното – уверен, а за театъра – провокативен.

Обещанието да се срещнем, варираше през времето. Неуловим се оказа, но до един момент. В средата на август моментът дойде. Дочаках го. :) Сядаме на кафе и фреш от круши.

Това лято май не се спря от снимки…

Поснимах, да. След „Денят на бащата“ снимах в популярния френски сериал „Бюрото на легендите“, който БНТ излъчва като „Отдел „Фалшива самоличност“. Захари Бахаров игра в трети сезон, а аз – в четвърти.

През септември ще стартираме нов филм с Яна Маринова. Режисьор ще е Мартин Макариев, а ще участва и Луиза Григорова. Ще си го направим пак сами, със същия екип, с който реализирахме и „Привличане“, ще си го продуцираме… В Седмицата на българското кино в Рим филмът е минал със страхотен успех. Ние просто ще продължим да действаме с това, което умеем да правим най-добре.

В сериала на БНТ – „Денят на бащата“ – участва и дъщеря ти Ава. Имаше ли притеснения за нея?

Не повече от първите 20 минути, та до първия й кадър. След това видях, че всичко е наред. Режисьорът Павел Веснаков си я избра доста инцидентно, защото се оказа, че не намираха дете за тази роля, на възрастта на моята дъщеря. Така беше и по-удобно, защото антропологически си приличаме. Имаше сходство и с екранната й майка – Глория Петкова, защото тя е с тъмни очи, като Ава. Стоим като автентично семейство, а всъщност 66% от него си е истинско. :)

Сценарият беше най-доброто, което съм чел като сценарий в България до този момент, изключително пипнат. Проблемът е изследван цяла година. Лично аз нямах какво да пипам вътре.

Позволяват ли ти да „пипаш“ току-така?

При положение че актьорът е проводник на всичко, не съм имал случай да не ми позволят. Смятам за необяснимо, ако някой се заинати репликата да бъде казана дословно, когато тя не стои адекватно в устата на актьора. Да не говорим, че в България липсва една важна длъжност в киното – диалогист. В „Бюрото на легендите“ говорих на руски и английски език… Май само там не съм променял нищо. Но това са два езика, които не владея свободно. А и нямам идея как звучат, не съм имал Language Coach. С руския нямах проблем.

Няколко пъти си казах репликите пред руския актьор Данила Дунаев, с когото станахме добри приятели, и той каза, че всичко е ОК.

От дете го слушам този език, учил съм го в училище.

В „Ускорение“ си имаме Language Coach, който е американец. Той помага за автентиката, за да не се получават фалшиви образи.

Беше учител в „Привличане“, абсолютно реален образ. Това предизвика ли носталгия за твоя училищен период?

Без преувеличение, отнасям се с дълбоко уважение към всичките си учители, при все че вероятно не съм бил най-лесният им ученик. Имам и в семейството си учител, тъй като баба ми е такава. Пенсионирана е много отдавна, но е от учителите по призвание.

Образованието е много променено, самата комуникация между ученик и учител е много променена.

Преподавателят вече не е единствен източник на информация. Има Интернет. Учителят влиза в ролята на модератор, на човек, който те насочва към информацията, за да не се загубиш.

Дъщеря ти е ученичка.

Тя сега ще бъде трети клас. Това, което не се е променило в последните 30 години, е влиянието на учителя от първи до четвърти клас. Той е много важен. Дори няма значение училището. Класният ръководител изгражда структурата на ученика у детето, изгражда навиците му. Ние имахме късмет Ава да попадне на изключителен педагог.

Ако сте улучили и класа…

Да. Но класният прави класа. Винаги има проблемни деца, но основният учител си изгражда авторитет и поставя всичко по места. Аз съм имал такива учители: другарката Мандаджиева, докато учих в Асеновград. След това се преместихме в родния град на баща ми – Русе. Тогава дойде другарката Тонева, а след 8 клас – госпожа Върбанова. Всички ги помня.

Виждал ли си ги впоследствие?

Видях най-първата си класна – Мандаджиева – преди няколко години. Дори ходих да гостувам в училището.

Спомена ми, че не си бил лесен ученик...

Едва ли спадам към категорията „проблемни деца“. Като учение бях добре до един момент, докато не ми стана скучно. Не съм за ученик. След като завърших висшето си образование,

Радостина Колева е създател на сайта cultinterview.com. Усещането, че писането белязва живота й, винаги е било осъзнато. Независимо дали става дума за писане на музика, стихове или интервюта, удоволствието й е било върховно. Да се губиш и да се намираш в думите, да започваш и да откриваш съвсем точно как да завършиш… Да рисуваш, да добавяш щрихи, да добавяш емоции и да се получава нещо, кое...