ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Александър Сано: Сътворил съм си крила

Александър Сано: Сътворил съм си крила

Снимка: Радостина Колева

не желая да чувам за нищо от рода на „учебна институция“ до края на живота си. Зверски ми е досадно това. Мога да преподавам, което и правих почти две години в една частна школа по актьорско майсторство. Там установих, че имам данни за педагог. От 15 деца в момента три учат в НАТФИЗ, а на едното му предстои главна роля в първия му филм.

Това е защото не обичаш да ти дават акъл ли?

А, не. Просто да се образоваш академично, изисква конкретен тип труд, който аз повече не искам да полагам. Образовах се достатъчно за нещата, които обичам да правя. Цялото останало образование си го добивам по своя собствена програма. Не казвам, че това е най-правилното, но на мен така ми допада. И докато не ми създава проблеми…

В крайна сметка човек трябва да се стреми да живее живота си в максимален комфорт, а не да се самоизтезава.

Иначе образованието е важно от цивилизационна гледна точка.

Братя Мангасариян братя ли са все още?

Братя сме си. Само че много спорадично изваждаме нещо. Със Силви се видяхме наскоро. Те, заедно с режисьора Ники Мутафчиев и Кулю (б.а. Владислав Петров), имат обща компания, с която снимат реклами, направиха и два филма, подготвят нови. Дори Ники се появява в епизодична роля в „Денят на бащата“, защото той е и актьор. Актьорската среда загуби от това, че Силви и Кулю не се занимават с тази професия, защото са уникални като почерк, с остро чувство за характер.

С братята направихме един стендъп пърформанс, „За вредата от образованието, културата и изкуството“, преди две години. Не сме го финализирали, просто трудно си напасваме програмите. Намерихме много оригинален начин, по който казваме точно обратното на заглавието – от Шарл Перо, детските приказки, до Шекспир…

Докъде един актьор може да се шири в актьорството?

Докъдето ти стига капацитетът. Има актьори, които цял живот играят сходни неща. Не се считам за човек от този тип и ми се дава възможност да не съм. Играх много симпатичен гангстер с весел нрав, играх долен гангстер, учител, образ на ръба на гротеската, шофьор, хакерче. Имал съм късмет.

Отмина ли периодът, в който беше само Косъма?

Още ме „космосват“ и вероятно това ще продължи. Надявам се, че сега, като излезе „Ускорение“, ще сменят прозвището. Връзката на Косъма с публиката бе много силна. Говоря за образа. И аз го осъзнавам. Първите съобщения започнаха да идват от Латинска Америка, от Аржентина, в Европа – от Португалия, Франция, Германия, Италия, навсякъде, където сериалът „Под прикритие“ е бил разпространяван. Захари (б.а. Бахаров) един ден ме попита дали ми пишат сърби.

В момента в Сърбия върви сериалът, но под заглавие „Балканска мафия“.

Отскоро имам Instagram. Ако ти покажа колко последователи имам там… Виж, че нещата не опират само до границите на националността ти. Ако нещо е добро, то е добро навсякъде.

Но още има хора от музикалната гилдия, които се обръщат към мен със „Среброто“. Като си лепна никнейм, той си битува известно време. Имал съм случай, вече снимахме втори сезон на „Под прикритие“, да ме спират хора с „А-а, Дъвката“… заради „Тилт“.

Знаеш ли, че клипът ти на парчето „Zen“ има над 500 000 гледания? Това индикатор за какво е?

Бидейки много вещ в това, ще ти кажа, че показва един много читав интерес. Защото това парче, ако е завъртяно по някоя радиостанция, аз не знам. Не се върти и по двете музикални телевизии. Постарах се за прокламирането на клипа и последно гледах, че е видян 520 000 пъти. Това е много добре.

Липсва телевизия като „MM“. На няколко пъти ми се случва да го спомена напоследък. Там можеше да се види от „Антибиотика“, „Остава“, през хип-хоп, през рокендрол, рок музика, гръндж, „P.I.F.“, „Б.Т.Р.“, „Д2“, тежки групи. Сега слушаме една и съща песен с почти същия текст едва ли не. И в днешния ден има силни музиканти. Далеч съм от мисълта да хейтя, дори напротив. Радвам им се. Това, че някой има огромна аудитория, си е някакъв признак. Не можеш да кажеш на поколението след теб какво да харесва. На нас никой не ни е казвал, а и да го е правил, не сме се съобразявали. В тийнейджърството се изражда вкусът на един човек на 90%. Може да се дообогати впоследствие, но си остава. Тъжно от моя гледна точка е, че нямат разнообразие. Това е най-големият парадокс.

Ние не сме имали достъп до Интернет и с музика се снабдявахме много трудно, но пък бяхме търсещи.

Сега са като на хранилка – харесват това, което им пуснат. Дори не търсят.

Все още има проблясъци в нашата нищо и никаква територия, но повечето са copy-paste. На мен ми е скучно, не знам на тях как им се струва.

Може би възприемат изкуството като някаква конфекция. А то е висша мода.

Обаче Лорин Хил в момента е тръгнала на турне по повод 20 години от началото на кариерата си. Слаба Богу, ще има дати и в Европа – в Париж, Люксембург. При всички положения ще отида. Тя е артист, който трябва да бъде видян на всяка цена!

Кога гледаш на света през очите на любовта?

Периодично. Когато натоварването ми от другите неща намалее до такава степен, че да мога да обърна повечко внимание на човека, който поражда функцията да гледам по този начин. Иначе любовта има различни измерения. Всеки ден, като си виждам децата, виждам света през любовта; жена ми, приятелите, колеги. Любовта е въпрос на избор. При всички положения съм избрал да живея живота си с любов! По-приятно е.

Кога се чувстваш летящ като птица?

Рядко се чувствам кацнал. Сътворил съм си крила. А като си ги сътворил, си ги ползваш…

 

Радостина Колева е създател на сайта cultinterview.com. Усещането, че писането белязва живота й, винаги е било осъзнато. Независимо дали става дума за писане на музика, стихове или интервюта, удоволствието й е било върховно. Да се губиш и да се намираш в думите, да започваш и да откриваш съвсем точно как да завършиш… Да рисуваш, да добавяш щрихи, да добавяш емоции и да се получава нещо, кое...