ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Александрина Димитрова: "Нужно е да започне да се инвестира в човешкия ресурс в социалната сфера"

Александрина Димитрова: "Нужно е да започне да се инвестира в човешкия ресурс в социалната сфера"

Снимки: Личен архив

Александрина Димитрова започва като доброволец във фондация „Сийдър“ (неправителствена организация, която предоставя грижа на деца и младежи в неравностойно положение, предимно с увреждания) през 2012 г., а два месеца по-късно е назначена за координатор. В последствие поема един голям проект на фондацията – разкриването на 4 нови центрове от семеен тип в Казанлък, където вече към момента живеят 44 деца и младежи. През 2015 година, едва на 25 годишна възраст, Александрина става изпълнителен директор на "Сийдър" и успява да разшири дейността на фондацията, като удвоява броя на управляваните от нея социални услуги, както и броя на децата и младежите, за които полагат грижи. През годините успява да я наложи като водеща организация в областта на политиката за деинституционализация на децата в България.

Поводът за това е интервю е предстоящото благотворително събитие, което организирате вече 15 години – Cedar Charity Cocktail: There is no place like home. Какви са основните цели, които си поставяте чрез него тази година и с какви предизвикателства се сблъскахте, за да го организирате, предвид всички ограничения, с които се налага да живеем през последните месеци?

Александрина Димитрова: Вече 15 години организираме благотворителен бал в подкрепа на децата и младежите, за които се грижим, като всяка година той е с различна тема и събира над 200 поддръжници на фондация “Сийдър”. Предизвикателствата, които ни донесе 2020 г., обаче направиха невъзможно осъществяването на традиционния формат на събитието. Знаейки, че децата и младите хора в риск се нуждаят от нас, ние не се отказахме, проявихме креативност и така създадохме първото хибридно благотворително събитие в България. То ще се проведе на 30 септември от 19:00 ч., а темата е свързана с дома. Водещ за втора година ще бъде актьорът, продуцент и активист Стефан А. Щерев. Включването в събитието е лесно – бърза и безплатна регистрация в специално разработен сайт дава достъп до него, като единственото, което е необходимо, е интернет връзка. Виртуалните гости ще могат да се насладят на увлекателна програма, да се включат в онлайн предизвикателство и да се преборят за интересна награда, с която да освежат дома си.

Докато се забавляват, участниците ще могат да подкрепят каузата само с няколко клика на сайта. Могат да направят директно дарение за конкретна нужда или да закупят билети за благотворителната томбола с атрактивни предмети като уикенд в планината, полет с балон, наем на електромобил, кошница с деликатеси, персонални тренировки и др. Надяваме се, че пренасяйки събитието и във виртуална среда, ще можем да привлечем повече хора, които биха искали да подкрепят каузата и да бъдат част от нашата общност. Средствата, които ще наберем, ще ни помогнат да осигурим сигурна и грижовна домашна среда за деца и младежи в риск.

Тази година се оказа изключително трудна за всички ни. Как се управлява фондация като Вашата във време на пандемия?

Александрина Димитрова: Екипът ни трябваше да се изправи пред редица трудности. Децата и младежите, за които се грижим, са изключително уязвими. Голяма част от тях са с тежки интелектуални и физически увреждания и придружаващи заболявания и живеят в групи от по 8 до 12 деца, което прави рискът от потенциално заразяване много висок. Много от служителите в нашите центрове, които се грижат за децата и младите хора денонощно, също попадат в рисковите групи и затова ние трябваше много бързо да вземем всички необходими мерки да осигурим безопасността на всички.

Освен във физическото им здраве инвестирахме и в психическото им здраве, като създадохме програми за нови занимания и терапии за децата и осигурихме собствен транспорт и допълнителни стимули за служителите.

Същевременно се сблъскахме и с намалени възможности за привличане на дарители, особено корпоративни, тъй като те или също изпитват затруднения, или пренасочват ресурсите си за благотворителност към борбата срещу коронавируса. Успяваме да се справим най-вече благодарение на добре сработения и отдаден екип от професионалисти на фондацията в трите града, в които работим. Гордея се с всеки един от тях!

Преди пет години, едва на 25-годишна възраст, ставате изпълнителен директор на фондацията. Какво успяхте да постигнете от тогава до сега за децата и младежите в неравностойно положение? Колко живота успяхте да промените?

Александрина Димитрова: До този момент фондация “Сийдър” успя да допринесе за положителната промяна в живота на над 3000 деца и млади хора в неравностойно положение. През последните 5 години организацията се разрасна значително, като утроихме броя на децата и младежите, на които предоставяме директна грижа, както и започнахме да оказваме подкрепа на семейства на младежи с интелектуални затруднения. Нарасна и екипът ни, който е ангажиран в пряката грижа и той вече наброява 90 професионалисти. Нашите центрове от семеен тип се превърнаха в модел на качествена грижа и сме уважаван и търсен партньор в социалната сфера на национално и местно ниво. За тези години разширихме значително и мрежата си от поддръжници, както и разнообразихме техния профил – подкрепят ни българи и чужденци, хора на високи позиции в бизнес средите и много млади хора, които са в началото на професионалния си път.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...