ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Александрина и Мариета, които ни изстрелват в нова музикална орбита

Александрина и Мариета, които ни изстрелват в нова музикална орбита

Снимки: Марияна Петрова/ mamuri photography

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Използвахме един от последните летни следобеди, за да се приютим в градината на К.Е.В.А. с две слънчеви и вдъхновяващи момичета, които не познават границите в музиката. Истината е, че познавам Александрина Александрова отдавна, защото неведнъж съм я снимала в мои фотосесии. И както винаги ме е впечатлявала с лекотата, с която се движи пред камера, също толкова приятно ме изненада и когато я чух да пее. Може би много от вас я познават като вокала на група „Парапланер“, където свири и на бас китара, а до нея на сцената сте виждали и Мариета Койнарска, която покорява клавишите (на пиано или кийборд). Въпреки че работата им с „Парапланер“ продължава, наскоро двете направиха още един проект, този път съвместно с Гена (от So Called Crew). От него се ражда цял албум – „Орбита“, който утре ще представят на живо в Kino Cabana. Да, тяхната музикална вселена не познава граници, а пътят им в музиката започва твърде рано. Колко труден е той и защо въпреки това е най-хубавото нещо, с което могат да се занимават, ни споделят самите те.

Поводът да се видим е предстоящия ви албум, съвместно с Гена – „Орбита“. Колко време ви отне да го направите?

Александрина: Албумът не беше планиран, когато започнахме да работим с Гената, но толкова ни хареса как стават нещата и каква музика се ражда в комбинация от неговите и нашите идеи, че решихме да опитаме да направим още. В крайна сметка се получиха девет песни, които събрахме в албум. Всичко стана много импулсивно и се радваме, че така се стекоха обстоятелствата.

Мариета: Сравнително бързо стана, някъде за около половин година – от самото начало до завършени девет песни, а това е кратко време да се направи цял албум.

Александрина: „Седмото кафе“ е първата песен, която направихме заедно. В началото идеята беше просто да имаме сингъл заедно. Гената не успя да дойде на снимките на видеото, защото имаше участие тогава. Шегувахме с режисьора и оператора, че трябва да направим поне още една песен, за да можем да снимаме клип и с него. И от тази шега накрая излезе това – албум.

Как са разпределени ролите ви в него?

Александрина: Може би единственото константно нещо е, че аз пиша текстовете. Иначе оттам нататък различните песни са по различна идея на всеки един от нас. Има песни, които Мариета ги започва, предлага ни ги и ние ги доразвиваме. Има такива, които са по идея на Гената или по моя. Мисля, че е доста балансирано.

Мариета: Има една, която направихме заедно от нулата. Седнахме и решихме да видим какво ще стане, ако не работим върху вече създадена идея, а я започнем тримата. И се получи много интересно.

Александрина: Това е нещо, което дори с „Парапланер“ никога не сме правили заедно. Винаги развиваме нечия идея, докато сега беше различно.

Но вие продължавате и като „Парапланер“?

Александрина: Да, имаме си барабанист по време на нашите появи на клубната сцена и има още доста парчета, които не са излизали. Дори подготвяме самостоятелен албум, но това ще е в далечното бъдеще. Сега сме концентрирани върху този проект, който си е отделен от „Парапланер“, т.е. имаме си два различни проекта, „понеже сме архитекти“ (избухват в смях).

Как ви се пресякоха пътищата на вас двете?

Мариета: Отдавна беше, свирили сме в други проекти заедно и преди. Алекс беше в Музикалната академия, когато се запознахме. Усетихме, че много си пасваме по отношение на музикалните си вкусове, често си говорихме за концерти, събития.

Александрина: Много ненадейно ни събра съдбата, защото в първата ни група имахме мениджър, който имаше идея за група, т.е. ние не сме се търсили. Той ни събра и ние бяхме хора, които по никакъв начин не се познаваха до този момент. Само Мариета се познаваше с едно от другите момичета.

Но нашето приятелство с нея остана дълго във времето и първоначално това, което ни сближи, беше наистина музиката, общите вкусове, общите банди, които слушаме.

Мариета: Един ден решихме да видим какво ще стане, ако седнем и си измислим нещо наше, защото досега не ни се беше случвало. Бяхме работили с различни стилове музика и с кавъри на вече създадени от някой друг неща.

Александрина: В един момент супер много започнахме да променяме кавърите и да изпитваме нужда да дадем нещо от себе си. На последните ни появи на сцена сме свирили кавъри, които дори не могат да бъдат разпознати. Тогава разбрахме, че явно има какво да кажем и да покажем. И решихме да направим нещо изцяло наше.

От колко време вече е този проект?

Александрина: Имаше период, в който продължавахме да се виждаме и да свирим, да си пращаме музика и един ден, буквално на пейката, докато си говорехме, решихме как трябва да направим група.

Мариета: Започнахме да си пращаме идеи, което се случваше за първи път. Вкъщи аз си измислям някакви хармонии, изпращам й ги, тя ми ги връща със записан вокал или с някой текст, който е написала. Започнахме да ги сглобяваме по малко. Първо една, две, три... След това решихме, че авторската музика няма да е достатъчна, за да започнем да свирим по клубове, и започнахме да правим кавъри на по-известни песни. Те преобладаваха в началото, но после нещата се обърнаха в полза на авторските парчета.

Александрина: Но дори и в кавърите сме се стремили да показваме нашия почерк. Не сме се водили от това, което е популярно в момента.

Как бихте определили този почерк стилово?

Александрина: Много е трудно, защото ние слушаме различни стилове. Например – аз се кефя на рок, а Мариета изобщо не слуша рок. Но стилове, в които и двете се откриваме, са соул, джаз, R&B. Всеки влага от себе си в музиката и дори парчетата ни са различни едно от друго.

Мариета: По отношение на кавърите сме търсили да не са често изпълнявани неща. Например Prodigy.

Александрина: Ние дори нямаме подложки.

Мариета: Всичко е абсолютно изсвирено на инструменти и изпято.

Александрина: Първите ни два кавъра бяха на Massive Attack и на Gorillaz.

Мариета: Бягаме от клишетата и нещата, които се слушат често по клубовете.

Александрина: Сега и двете неща могат да се чуят на живо от други банди, но ние наистина се водехме от това, което не сме чували някой да свири.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...