ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Александрина и Мариета, които ни изстрелват в нова музикална орбита

Александрина и Мариета, които ни изстрелват в нова музикална орбита

Снимки: Марияна Петрова/ mamuri photography

Според вас развивали се в добра насока клубната сцена тук?

Александрина: По принцип се развива, но извън София е много по-тъжна ситуацията. В повечето градове има по един клуб за музика на живо. Ако има два, гледат да не се застъпват събития, защото няма достатъчно хора, които искат да ходят на концерти, и не могат да напълнят и двата клуба. Съответно няма много избор извън София. Но има хора, които са гладни за нови изпълнители, за нова музика.

Мариета: И винаги, когато излизаме извън София и по-големите градове, се усеща тази жажда. Хората реагират по друг начин, когато свириш.

Александрина: В София хората са пренаситени и не можеш да ги впечатлиш толкова. И в Пловдив го усещам. Докато на други места хората наистина попиват това, което имаш да им дадеш, и са щастливи, че могат да гледат на живо банди, които са дошли специално заради тях.

Мариета: На нас това ни е много важно, защото ни зарежда. Публика, у която няма никаква реакция, обратна връзка към нас, малко или много не те зарежда толкова, колкото би го направила публика, която виждаш, че откровено реагира на това, което правиш.

Александрина: Много е различно.

Има ли някое много запомнящо се участие, което ви е оставило по-силна емоция?

Мариета: Аз за нея знам.

Александрина: Знаеш какво ще кажа ли? Да, аз ще стана пословична с моята любов към Варна, обаче там хората са много готини и всеки път, когато свирим, е невероятно.

Мариета: Напълно подкрепям.

Александрина: Но сме имали страшно готини лайфове, които не могат да бъдат съпоставяни един с друг, понеже емоцията е различна, без значение дали е било на фестивал, или сме били с други групи, или е бил наш самостоятелен концерт.

Мариета: Понякога в някой малък клуб става невероятно силен концерт и обратното – на някоя голяма сцена нещата не се получават винаги.

Александрина: Аз имам някакво романтично привличане към малките клубове, защото, когато всичко е по-концентрирано, енергията е по-взривяваща, отколкото на някоя голяма сцена, на която имаш три метра преграда и едва тогава виждаш хората.

От малки ли поехте по пътя на музиката?

Мариета: Аз от 4-годишна свиря на пиано и цял живот това правя. Благодарение на майка ми, която ми е казвала, че още когато съм била малка, е забелязала у мен музикални заложби. Благодарение на нея, защото, когато човек е толкова малък, няма как сам да го избере този път. Има нужда от подкрепата на някое родителско тяло.

Александрина: И за мен това е много важно.

Мариета: Имало е периоди, в които съм била на косъм да се откажа. И ако не е била тя да ме подкрепи, сега нямаше да се занимавам с музика.

Александрина: Няма как да я наваксаш на по-късен етап според мен, ако я нямаш тази култура от малък, а тогава няма как да избереш да сядаш на пианото, вместо да си играеш с куклите. Аз също свиря от 2-ри клас, като за мен това е някаква съдба, защото бях в първата музикална паралелка в училищетов Благоевград, до което живеех. Тогава, когато са я създавали, буквално са ходили от врата на врата и са питали родителите дали искат да запишат детето си в нея. И то сякаш ме е намерило. Нашите смятаха, че съм много малка, но от 2-ри клас започнах да свиря на пиано.

А сега бас китара?

Александрина: Да. Нещо химията се счупи между нас с пианото в един момент и се отказах. Имах период, в които го мразех и исках да го запаля. Сънувах как го чупя на трески с брадва, защото, за да си класически пианист, трябва да свириш поне по 7 часа на ден. Не можеш да си позволиш да не свириш толкова, а това е много тежко за едно дете. И аз не издържах. А и тогава открих рок музиката, започнах да гледам клипове с мацки на сцената, с гребени, шипове, китари и реших, че класиката не е за мен.

Труден ли е този път, който сте си избрали, извън пианото и класическата музика, от гледна точка на сегашния момент?

Александрина: Не е лесен, определено.

Мариета: Но си заслужава, защото това може би е най-хубавото нещо, с което човек може да се занимава, да го превърне в професия.

Много е хубаво да си харесваш работата и да правиш това, което обичаш. Надявам се и в бъдеще да е така, да се занимаваме само и единствено с музика.

Александрина: За мен това е свобода, защото в момента ние сме независима банда, която прави абсолютно всичко, което си пожелае. Щастието и удоволствието да реализираш идеите си така, както искаш, да ги видиш осъществени, наистина са безценни. И си заслужава абсолютно всички трудности. Понеже в България, естествено, повечето музиканти не са просто музиканти, те се занимават с абсолютно всичко около продуцирането на тази музика. И е трудно, но пък е много сладко, защото всичко минава през теб, всичко ти е много лично и крайният продукт ти е много... много ценен.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...