ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Александрина и Мариета, които ни изстрелват в нова музикална орбита

Александрина и Мариета, които ни изстрелват в нова музикална орбита

Снимки: Марияна Петрова/ mamuri photography

Вие нямате никого зад гръба си, който да ви помага продуцентски.

Мариета: Имаме се една друга. Аз зад нейния, тя зад моя.

Александрина: Да, мисля, че добре се балансираме. В момента, в който някоя от нас се отчае, легне на земята и каже: „Не мога повече“, другата я сритва и казва: „Ставай и продължавай, защото няма време да се размотаваме“. Има много такива моменти. Сблъскваш се с неща, които трябва в движение да научиш как стават. Никоя от нас не е имала желание да ги прави. Включително да звъня на разни хора по телефона, да им обяснявам коя съм и да предлагам бандата ни да свири в даден клуб. Беше ми много неудобно в началото, а това е един малък пример за всички неща, с които трябва да се научиш да се справяш.

Но стъпка по стъпка, грешиш тук, грешиш там, някой ти дава някакъв съвет, някой ти дава ноу-хау и се случват нещата. Няма кой да го направи, ако сам не си го направиш.

Мариета: Може би един от най-трудните периоди за всяка една нова група или музикант е точно в самото начало, когато иска да направи нещо, но никой не го познава, не знае кой е и дали може да му се довери. Когато ги нямаш тези контакти и започнеш да звъниш на хората, те невинаги те приемат веднага.

Александрина: Даже почти никога не те приемат.

Мариета: Хубавото при нас е, че поне имахме възможността някои хора да се застъпят за нас като млада група. Дължим много на няколко души, като Димо от P.I.F., който много ни помогна.

Александрина: Преди него Ивета Димитрова, която ни уреди първото участие, на което ние подгрявахме P.I.F.. И там Димо ни се изкефи и каза, че би ни помогнал с каквото може. Даде ни ценни контакти, за което сме супер благодарни. Първите ни записи са при него. Дори само тази подкрепа, че някой ти казва, че има защо да го правиш, че вижда в теб потенциал, наистина означава много.

Мариета: След това Koka Mass Jazz също много ни подкрепи, особено от музикална гледна точка, когато още не бяхме толкова улегнали и не знаехме точно как да се справим, да докараме музиката до завършен вид. Бяхме от щастливците, които получиха подкрепа.

Александрина: Да, имали сме късмет, но късметът трябва и да се заслужи, не можеш да разчиташ само на него.

Как мина лятото ви?

Александрина: Като първа година на каравана за мен беше супер готино. Въпреки че прекарвах една седмица в София, една на морето, беше страхотно и ми е тъжно, че приключва.

Мариета: А за мен още не е започнало. Ще започне на 23 септември, когато ще ходя на море за първи път тази година. Септември е най-хубавото време за ходене на море, особено ако не е в България.

Но пък сезонът в София тепърва започва. Какво ви предстои?

Александрина: Освен промоцията на албума, която е на 19 септември в Kino Cabana, засега имаме сигурна дата и за 5 октомври във Варна. Оттам мислим да направим Пловдив и Бургас. Това е за албума с Гената. Отделно с „Парапланер“ имаме няколко софийски дати. Преди години, когато не прекарвах толкова време на морето, лятото ми беше доста по-депресиращо, защото нямаше свирене, нямаше толкова събития и нямах търпение да започне сезонът. Но тази година беше по-различно.

Алекс, а модата? Ще продължаваш ли с нея?

Александрина: Продължавам, но на по-забавени обороти. Естествено, това също е нещо, което обичам да правя. И което ми дава много различни емоции, защото няма един снимачен ден като друг, или дори ревюта. Така че още ми е интересно, а и обичам да съм обградена от креативни хора, които се занимават също с това, което обичат.

Къде най-често можем да ви засечем в града?

Александрина: Мен тук. Защо ли? (смеем се, защото Иван, съпругът на Алекс, е един от двигателите на К.Е.В.А.)

Мариета: Мен ме търсете по детските площадки.

Александрина: Но когато излизаме някъде, избираме места, където има музика на живо. Аз лично минах периода, в който ходех просто на дискотека. Или ходим на барче да се видим с приятели, където можем да се чуем, но най-вече на концерти.

Мариета: От една страна ходим, за да слушаме, а от друга, за да подкрепяме колегите.

Александрина: Мисля, че както всяка една сфера, така и музикалната се развива по-добре и по-бързо, когато знаеш какво правят хората около теб и се опитваш да бъдеш конкуретноспособен. Не може да си като кон с капаци, да седиш вкъщи и да правиш нещо сам.

Каква е музиката, която в момента ви вдъхновява?

Мариета: Всеки ден е различно, в зависимост от настроението. Аз например съм доста меланхоличен човек и обичам да слушам такава музика. Днес съм на соул вълна и слушам старите албуми на Ерика Баду. Утре може да ми се слуша дръм-едн-бейс, вдругиден джаз.

Александрина: Мога да кажа, че за мен Мариета е човекът с най-якия вкус за музика, тя не спира да ме изненадва и да научавам нови и нови банди. Аз съм в двете крайности. Както мога да съм супер меланхолична и да слушам депресиращи неща, по същия начин мога да слушам и хардкор и рок. В момента съм в по-хард период отново. Нещата, които случам често са old school, което се опитвам да променям – Ерика Баду, Джил Скот, Бьорк, като се кефим на по-старите й неща.

Мариета: Живеем си малко в 90-те.

Александрина: Абсолютно. И винаги като излезе нов албум на някой от любимите ни музиканти, в началото сме – „не е като старите неща“, но после като го послушаме, си променяме отношението. Важно е да подкрепяш хората, които правят музика, защото те не могат да стоят на едно място, а това, че се променя стилът им, означава развитие.

 

Моника и нейните момчета, които "откраднаха" сърцата ни с музика

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...