Лица

Александрина Пендачанска: Можем да протестираме до откат, но важното са изборите

Тя не спира да вярва в промяната. Днес, повече от всякога.

Александрина Пендачанска: Можем да протестираме до откат, но важното са изборите

Снимка:
Mat Hennek/ https://pendatchanska.com/

Александрина Пендачанска е един от най-ярките гласове в България – буквално и преносно. Голямата оперна певица не спира да радва любителите на изкуството с големите си роли, като след месеци на изолация ще можем да я гледаме и слушаме на 10 и 12 август в Летния театър във Варна в "Макбет" на великия Верди. В рамките на "Варненско лято" тя ще е в ролята на Лейди Макбет, а неин партньор ще е най-успешният български баритон по световните сцени Кирил Манолов. Диригент ще е маестро Найден Тодоров, а благодарение на директора на Варненска опера – Даниела Димова, този празник за публика и изпълнители ще стане възможен. 

Но поводът да поговорим с оперната прима днес е малко по-друг. Не е тайна, че Пендачанска е граждански активна. А ние, Момичетата, провокирани от нажежената обстановка в страната, я потърсихме, за да коментира протестите в България през погледа на един доказал се човек на изкуството. Артист, който въпреки голямата криза в културата през последните десетилетия, не спира да вярва в промяната. Днес повече от всякога.

Казват, че българите сме търпелив народ. Какво тогава ни провокира да излезем на улиците? 

Александрина Пендачанска: Това, което ни провокира за втори път в рамките на седем години, е, че не можем вече да изтърпим да живеем в този морално-естетически упадък, който ни мъчи вече тридесет години. Без никога да преживеем истински катарзис, да назовем нещата, които са се случили по време на комунизма с истинските им имена, без да поискаме прошка на поколенията преди нас. Срам заради тези, които така грозно се гавриха с историята. Даже преди време един депутат заяви, че "БСП поема вината, но само с мезета" (б. ред. Филип Боков). Ние всички през тези 30 години сме жертва на този цинизъм, на този неизживян катарзис. Ако нещата бяха истински осъзнати и простени, сега щяхме да сме много по-напред – и материално, и духовно. Ситуацията, в която живеем в момента, е резултат от упадъка на неосъзнатото съществуване през годините. Държавата е превзета от мафията. И това не е от вчера. Това е процес, който се случва в последните 30 години. Беше в ръцете на Държавна сигурност, която се преструктурира в мафиотски структури. И те превзеха държавата. А младите хора, които са по площадите, казват, че не са съгласни да живеят в този абсурден обществен договор. 

Обвиняват младите обаче, че нямат политическа памет. Това не е ли по-добре? Ние, по-зрелите свидетели на "демократичните" събитията, като че ли се уморихме.  

Александрина Пендачанска: Аз нямам никакви обвинения към младите. Те няма защо да имат политическа памет. Бъдещето действително принадлежи на тях. Ние, възрастните, нямаме право да определяме живота на поколенията, които ще живеят активно в следващите двадесет, тридесет години. В последно време бяхме свидетели и на странни световни решения като Брекзит и избирането на Тръмп за президент. Ние, възрастните, имаме повече време за политика, мислим си, че знаем повече, но накрая все пак взимаме грешни решения. Но в момента в цял свят става ясно, че така не може да се продължи и е време младите вече да вземат контрола над живота си. 

Самата Вие от какво сте разочаровани? Защо протестирате? 

Александрина Пендачанска: Аз съм разочарована, защото ние не можахме да се справим. Ние направихме така, че Гешев да се случи. Направихме така, че Доган да си има държава. Всичко, което се случва, е резултат на това. Мафията си има държава. Ние се оставихме в техните ръце. Дали това ще се състои в превземането на една плажна ивица, или на бизнеса, на безучастното ни съгласие при безчинстването на прокуратурата, ние 40- и 50-годишните го допуснахме и носим вината и отговорността за това. Не можахме да защитим нашето настояще и бъдеще. И затова не е редно ние да имаме претенции към младите, при положение, че не сме успели. Да не говорим, че и поколенията преди това съвсем пък не са успели. 

Изненадани ли сте, че много представители на културата у нас не демонстрират гражданска позиция? 

Александрина Пендачанска: Има няколко обяснения за това. Ситуацията не е много ясна. Този протест има опит да бъде овладян от президента Радев и БСП. Те не само че не са алтернатива на това правителство, но са и първоизточник на проблемите с държавността. Тази партия винаги е дърпала България на Изток, винаги се е противяла на естественото европейско развитие на България. Нека никога да не забравяме кой предложи Пеевски. ГЕРБ и БСП са двете страни на една и съща монета. Сигурна съм, че и в двете партии има много честни хора, които нямат нищо общо с мафиотските структури, но във върхушките им се корени мафията.

И докато свестните хора в България протестират, се надявам да има промяна, а не да се разпилее отново енергията, както се случи и 2013 г. Този път има много заинтересовани лица и групировки, които биха искали да яхнат протеста, включително и хора в изгнание като Божков. По принципите на правовата държава той не е осъден за престъпленията си, но в същото време е част от това статукво. От този октопод, който се е оплел с пипалата си около цялата държава. В момента присъстваме на мафиотски канибализъм. Нека да не се заблуждаваме, че протестът защитава интересите на хора като Божков.

Тези неясноти около каузите и лицата на протеста пречат на повечето хора да се включат. Трябва да е ясно, ние не сме на една страна с Радев, БСП и Божков. Нито с ГЕРБ и Гешев. Ние сме от другата страна. Ние сме тези, които не желаят да живеят по правилата на мафията. Това е причината хората на културата да са по-обрани. 

Ще се родят ли новите лидери от протестите? Или досега не сме имали очи да ги видим?

Александрина Пендачанска: Бих искала да има по-ярки лидери на този протест, които да се превърнат в новите политици на България. Можем да протестираме до откат по площадите, но накрая това, което е важно, са изборите. Ние имаме нужда да гласуваме за личности. При протеста от 2013 г. се случи именно това – той не можа да излъчи лидери, лица, личности. Това е и голям пропуск на "Да България", тъй като формацията не успя да приобщи всички хора, които са срещу мафията. Надявам се този път политическите сили като "Да България", ДСБ и всички по-малки структури от десния спектър да се превърнат в едно общо политическо тяло, което да ангажира тези срещу мафията. За мен разделението е двуполюсно – срещу мафията и с мафията, срещу Европа ли сме или сме с нея. Трябва интегриране, приобщаване на всички здрави сили, за да започнем с нова енергия и с осъзнаването, че само и единствено всички заедно ще преборим октопода.

И още ... 


Самата Вие готова ли сте да се ангажирате политически? 

Александрина Пендачанска: Не, не смятам, че имам необходимите качества за политик. Ако имах самочувствието, че бих се справила, може би щях. Надявам се обаче, даже знам, че навън има подходящи хора, които са добре подготвени политически. Които биха се ангажирали с промяната. Които осъзнават отговорността към протестиращите. 

Като говорихме за Европа, самият премиер се тупа в гърдите как той е мост на България с Европейския съюз. Вашият коментар?

Александрина Пендачанска: Този популизъм е банален. Той се изтърка доста, защото Бойко Борисов, макар и политически гений, е част от статуквото. А както казвам, че е гений, имам предвид, че е гений на оцеляването. Притежава таланта да се изплъзва, което обаче не означава, че може да се разчита на него. За него моралът няма стойност, той действа така, че да се самосъхрани. Никога не съм му вярвала. За мен и избирането на Радев е договорка с участието на Борисов, който предложи неизбираем кандидат от неговата партия, за да може Радев, подкрепен от Русия, да бъде избран. Но каквото и да говорим, в абревиатурата на ГЕРБ се съдържа "европейското развитие". А БСП не се отърси от великото си минало на съветски сателит. И си остана в галактиката на руското влияние. Категорично смятам, че България трябва да определи ясно отношенията си с Русия. Така или иначе, Русия е голяма сила и  ние трябва да използваме специалните си взаимоотношения със страната, но така, че най-накрая да бъдат изгодни за България. 

Има ли чуваемост между протестиращите и правителството? 

Александрина Пендачанска: Някои хора нямат срам. Те действат безсрамно. От тях не можем да очакваме морал, чувство за съвест, чуваемост. Не можем да разчитаме да ни чуят, да ни разберат. Те само могат да бъдат победени. За да се случи това, цялото българско общество трябва да се опълчи срещу тях в едно ново общо политическо тяло. Нищо не мога да предвидя детайлно. Но едно гарантирам – Бойко Борисов си отива. Пътник е. Той ще загуби властта. Как точно, не знам – дали чрез предсрочни или редовни избори, историята ще покаже.

Какво изобщо стана с подкрепата на управляващите към вашия сектор? Вие бяхте едни от най-ощетените по време на изолацията.

За сферата на културата мога да кажа, че тя можеше да бъде много трагична, ако министър в момента не беше Боил Банов. Помните какво се случи при предишния министър. Но отново казвам, управляват ни хора без елементарни морално-естетически критерии. В този контекст Банов е наистина един светъл лъч. 

Въпреки случващото се в последните седмица, а може би именно заради това, аз съм супер оптимист. Усещам, че България започва по нов път. И призовавам за политическата далновидност на тези хора, които могат да се обединят в едно ново политическо тяло, за да докажем веднъж завинаги, че не октоподът си има държава, а гражданите.

 

Канна Рачева: "Усетих подкрепата веднага, усещам я и сега"