Алекси Иванов е от хората, благодарение на които градската среда се променя, става цветна и като да заживява нов, различен живот. Той „говори” чрез проектите си, които можете да видите на всевъзможни места в града, и дори пътуват (буквално!), изрисувани на трамвая, който се движи по линии № 6 и №11 в рамките на проекта “100 лица”.
Той работи активно в сферата нa уличното изкуство, като първите си стъпки прави с графити през 2003. Оттогава насам се изявява както самостоятелно, така и съвместно с различни артисти, улични художници и илюстратори от страната и чужбина. Мечтата му (а ние сме повече от сигурни, че ще я сбъдне) е да направи самостоятелна изложба на първия етаж на СГХГ.
Специално и първо за Момичетата от града, Алекси сподели новината за предстоящата му самостоятелна изложба, защо обича да работи с деца, в какви цветове вижда света и колко е важна подкрепата на приятелите и съмишлениците му.
Алекси, ти си от хората, които от години променят градската среда, карат я да оживява по различен, по-цветен, начин. Как би описал какво е street art?
Благодаря, че забелязвате и оценявате работата ми, Момичета!
Стрийт арт, или "улично изкуство", е на практика всяка авторска форма на изкуство, която се случва на улицата и е със свободен достъп за всеки, който има очите да я види. Това могат да са сценични изкуства, музика, пърформанс, театър или, както в моя случай, визуално изкуство.
Важно е да уточня, че тук отговарям от моя гледна точка и за нещата, които лично аз правя и за които съм отговорен като човек и артист. За мен това, което правя, е облагородяване на средата чрез визуалния език, който развивам в последните 2 десетилетия.
Ти самият си започнал с графити, каква е разликата между тях и street art?
Започнах с графити през 2003 г. и имам бекграунд, който ме легитимира на улицата, въпреки че отдавна вече не рисувам графити. През 2006 - 2007 г. пренасочих вниманието си към обектите в градска среда (електрически кутии и др.) като места, възможни за рисуване и обживяване – практика, която впоследствие беше припозната и от много други художници из цялата страна. Хронологично във времето – с приятели започнахме да рисуваме и по занемарени и издраскани трафопостове в града, а облагородяването на средата се превърна в основна цел на работата ми.
Основна разлика е, че графитите са по-скоро монолог със средата, а уличното изкуство е диалог с пространствата, на които се появява, и работи с елементите на средата. Имат допирни точки като техники на рисуване, които използват, и това, че се случват предимно на обществени места, но са много различни концепции. За мен графитите са съревнование кой ще има възможно най-много рисунки (надписи и персонажи) на колкото се може повече и по-видими места, а стрийт артът е цялостна работа с пространства и обекти, все неща, към които графитите нямат пряко отношение. И графитите, и стрийт артът си имат неписани правила, които артистите спазват.
Тук е моментът да се каже, че политическите и футболни драсканици не са нито графити, нито стрийт арт, а в голяма степен те допринасят за негативната конотация, която съществува към тези изкуства.
Разговорът с Алекси Иванов продължава на следващата страница....
;void(0);){kind=link}
