Алекси Иванов е от хората, благодарение на които градската среда се променя, става цветна и като да заживява нов, различен живот. Той „говори” чрез проектите си, които можете да видите на всевъзможни места в града, и дори пътуват (буквално!), изрисувани на трамвая, който се движи по линии № 6 и №11 в рамките на проекта “100 лица”.
Той работи активно в сферата нa уличното изкуство, като първите си стъпки прави с графити през 2003. Оттогава насам се изявява както самостоятелно, така и съвместно с различни артисти, улични художници и илюстратори от страната и чужбина. Мечтата му (а ние сме повече от сигурни, че ще я сбъдне) е да направи самостоятелна изложба на първия етаж на СГХГ.
Специално и първо за Момичетата от града, Алекси сподели новината за предстоящата му самостоятелна изложба, защо обича да работи с деца, в какви цветове вижда света и колко е важна подкрепата на приятелите и съмишлениците му.
Алекси, ти си от хората, които от години променят градската среда, карат я да оживява по различен, по-цветен, начин. Как би описал какво е street art?
Благодаря, че забелязвате и оценявате работата ми, Момичета!
Стрийт арт, или "улично изкуство", е на практика всяка авторска форма на изкуство, която се случва на улицата и е със свободен достъп за всеки, който има очите да я види. Това могат да са сценични изкуства, музика, пърформанс, театър или, както в моя случай, визуално изкуство.
Важно е да уточня, че тук отговарям от моя гледна точка и за нещата, които лично аз правя и за които съм отговорен като човек и артист. За мен това, което правя, е облагородяване на средата чрез визуалния език, който развивам в последните 2 десетилетия.
Ти самият си започнал с графити, каква е разликата между тях и street art?
Започнах с графити през 2003 г. и имам бекграунд, който ме легитимира на улицата, въпреки че отдавна вече не рисувам графити. През 2006 - 2007 г. пренасочих вниманието си към обектите в градска среда (електрически кутии и др.) като места, възможни за рисуване и обживяване – практика, която впоследствие беше припозната и от много други художници из цялата страна. Хронологично във времето – с приятели започнахме да рисуваме и по занемарени и издраскани трафопостове в града, а облагородяването на средата се превърна в основна цел на работата ми.
Основна разлика е, че графитите са по-скоро монолог със средата, а уличното изкуство е диалог с пространствата, на които се появява, и работи с елементите на средата. Имат допирни точки като техники на рисуване, които използват, и това, че се случват предимно на обществени места, но са много различни концепции. За мен графитите са съревнование кой ще има възможно най-много рисунки (надписи и персонажи) на колкото се може повече и по-видими места, а стрийт артът е цялостна работа с пространства и обекти, все неща, към които графитите нямат пряко отношение. И графитите, и стрийт артът си имат неписани правила, които артистите спазват.
Тук е моментът да се каже, че политическите и футболни драсканици не са нито графити, нито стрийт арт, а в голяма степен те допринасят за негативната конотация, която съществува към тези изкуства.
Разговорът с Алекси Иванов продължава на следващата страница....
Проекти по поръчка на градската управа, пространство да рисувате осигурено от големи галерии, игрища, превозни средства и всевъзможни други части от града все по-често приютяват вашето изкуство, това сигурен знак ли е, че уличното изкуство най-после започва да намира своето място?
Улично изкуство винаги е имало под една или друга форма, като тръгнем от възприятието, че то е обществено изкуство и дава художествени решения за проблемни пространства. Работата на уличните художници с институции от местно и национално значение е световна практика и съм щастлив, че и у нас има мислещи и активни хора, които следят тези тенденции и ги подкрепят. Има и все повече организации, които представят артистите. Това също е логична стъпка в правилна посока на развитие.
В тази връзка се радвам, че съм част от Фондация “Ситиуайз”, с която от години работим за организирането на акции и събития с насока улично изкуство, съвременна стенопис и графити. Благодарни сме за подкрепата, която получаваме, както от артистите, така и от институциите. Някои от проектите ни са: City gallery Pirotska – стенопис и систематични градски намеси по улични обекти на ул.“Пиротска” в София, Graffexpress – международен графити фестивал в подлеза на Централна автогара София, City gallery Nadezhda – проект за изрисуване на поредица от трафопостове в ж.к. “Надежда 1” с международно участие на художници от Италия и Гърция.
Много съм благодарен за всяка възможност, която имам, за да работя, и свободата, която изкуството ми дава.
В личните си проекти най-често избирам да работя със занемарени, издраскани и изоставени пространства, които почиствам преди и след изрисуването им. За мен е важно заобикалящата ни среда да е по-приветлива и вярвам, че с работата си я правя поне една идея по-приятна за хората и най-вече за децата.
Въпреки че ти рисуваш на улицата и в открити пространства, имаш опит и с изложби - добре ли се „чувства” уличното изкуство, когато е затворено между стени?
Невинаги е било практика уличното изкуство да намира мястото си в галерии. Първата ми изложба (заедно с Виктория Георгиева – Mouse) беше през 2009 г. в Галерия Буларт, Варна. Тя се случи благодарение на куратора Дора Дончева и е едно от първите галерийни представяния на улично изкуство в България.
Приятно ми е да работя с галерии, тъй като основната ми работа е работа с пространството, от него тръгва всичко, а всяко едно си има своите специфики и предизвикателства. През годините успешно работя с редица галерии, измежду които: Национална галерия “Квадрат 500”, ГХГ "Борис Георгиев”, Depoo, Gifted, Буларт, Архис. Също и с негалерийни пространства като културни центрове, барове, кафенета.
Разкривам първо пред вас за предстоящата ми самостоятелна изложба в Галерия Narrativa във Велико Търново тази пролет. Това е съвсем млада галерия, движена от Ганчо Ганчев - GANA, която само в рамките на година успя да приюти изкуството на редица улични художници и стенописци и то по един много приятен и професионален начин.
„Гора” е името на проект по твоя инициатива, разкажи ми за него?
На площ от около 60 кв. м нарисувах горските обитатели - бухал, мечка, свраки, лисица, вълци и “изгубени” папуняк и костенурка. Проектът се прие много добре от местните жители. Те вече познаваха работата ми и дори разпознаваха мен самия и се обръщаха към мен по име, тъй като по-рано същата година работих с децата от кв. Надежда като част от творческа резиденция, организирана от „Лекари на Света“. Същото лято имахме и мащабен социален проект с рисуване на стенописи в тунела, който свързва Надежда с останалата част от града. Този проект е отново на “Лекари на Света” и е продуциран от Фондация “Вижанъри”, а в него сме заедно с артистите: To4ka, MOUSE, Кокичан, JahOne.
Има и още....
Обичаш да работиш с деца, освен „Гора” имаш и други творчески работилници с малчугани- какво ти носи общуването с тях?
Много обичам да правя работилници с деца, защото те са открити към Света и носят чисто въображение, не се страхуват да се изразяват с рисуване и са супер интуитивни, все неща, които сме склонни да загубим като възрастни.
С времето съм натрупал опит при работата си с деца, в България и Франция, в рамките на различни проекти. Изключително ценно е да видиш, когато те разбират, че промяната към по-добро е в техните ръце.
Тук в София съм на разположение за частни уроци и работилници по рисуване, стрийт арт и стенопис. Голямо удоволствие ми доставя и рисуването на детски стаи, така че съм отворен за нови покани.
Имаш ли и проекти и за други подобни инициативи?
През годините съм работил с много различни организации. Докато живеех във Варна, за развитието ми най-силно са повлияли Младежка организация “Делфините” и Младежка фондация “Аморфа”.
Делфините провеждат ежегодна благотворителна коледна кампания, а с парите по онова време системно ремонтирахме и обзавеждахме стаи в детски отделения на варненски болници, в които аз рисувах стенописи. Това ни донесе първата наградата на Национална мрежа за Децата - “Герой от приказките” през 2011 г.
С "Аморфа" организирахме редица събития, изложби, работилници и фестивали с графити и стрийт арт елементи.
инаги съм щастлив, когато имам възможността и свободата да работя. От 2018 г. живея в София и пътувам в страната и чужбина по проекти, когато съм поканен или избран да участвам. Благодарен съм за доверието, което получавам, за да развивам авторските си идеи и визии. През 2022 г. имах възможността да работя предимно с Фондация “Ситиуайз” и Сдружение “Лекари на Света”, а също така и с Фондация “Вижанари”, Фондация “Тime Heroes”, Фондация “Колективът” - “100 стола”, Реките на София, Чешки Културен институт - София, Сдружение “Дишай, Девня”, ОУ “Капитан Петко Войвода” - Варна, “Бандата на 1500-те”, както и по лични проекти.
Отворен съм да работя с всеки, който има етика, вижда потенциала на работата ми и има човешко отношение и разбиране.
Ярки цветове, елегантно чувство за хумор и ирония, специфични композиция, сюжети и герои - определено стилът ти е разпознаваем, а защо не подписваш работите си?
Благодаря за хубавите думи! В работата си на улицата търсех анонимност, исках хората да разпознават работите ми, а не мен самия. Със сигурност това ми помогна в изграждането на визуален език, различим стил, почерк и разпознаваемост. Това беше и основният ми мотив да не ги подписвам.
В последната година се занимавам единствено с рисуване и затова все по-често подписвам стенописите си, за да мога да бъда намиран по-лесно от хората, които искат да работим заедно. Вече не съм на 15 г. и не рисувам само за удоволствие, макар че с парите, които изкарвам, развивам предимно личните си проекти за облагородяване на пространствата, с които работя.
Tрафопостове, електрически табла, врати на жилищни кооперации и на гаражи, мостове, фасади, трамвай, атриума на Квадрат 500 – списъкът е дълъг и се простира и отвъд границите на България. Имаш ли любима творба от тях?
Радвам се за всички изброени проекти, по които съм имал щастието да работя.
Любим проект ми е безистенът в блок 314 в Младост 3, който изрисувахме в колаборация с Дияна Нанева - Functional neighbour. За вдъхновение избрахме балканския фолклор и славянската митология. В този проект добавих и т.нар. визуална комуникация, като създадох своеобразни табели, насочващи преминаващите към близките блокове и наличните спирки на градски транспорт. Обособих и място за съобщения (обяви, некролози), което е вписано в художествената композиция.
Рисувам върху камиони и дълго време мечтаех да изрисувам трамвай, затова “100лица” (трамваят, който се движи по линии № 6 и № 11) е един от най-важните за мен проекти и искрено благодаря на хората, с чието съдействие успях да го реализирам.
Друго важно събитие е “Яйцедентът” (стенопис и обект) – участието ми в проект “Стената” на Национална галерия “Квадрат 500”, проект, куриран от Мартин Косташки и Боряна Вълчанова, приютяващ улични артисти върху специално изградена стена в атриума на галерията. Благодаря на кураторите, директора Яра Бубнова и Николай Петров - GLOW за поканата, доверието и възможността.
В какви цветове виждаш света?
За щастие, все по-често го виждам в цели цветови гами, които се допълват. Това е предимно благодарение на приятелката ми, която ме подкрепя във всичко, което правя. За избора на цветове и развитието на стила ми съм много благодарен на Николай Петров – GLOW, Димитър Механджийски – Stern и Виктория Георгиева – MOUSE. Благодарен съм за всички съмишленици, срещнати през годините, от които постоянно се уча. Иначе ми се иска да виждаме Света във все по-ярки и чисти цветове, които да отключват радостта и щастието в нас.
Къде си мечтаеш да рисуваш?
В последната година започнах да рисувам повече дигитално и ми харесва колко голяма приложимост и неограниченост имат този тип изображения. Мечтая да рисувам илюстрации за детски книжки, дигитални продукти, дизайн на опаковки. Любопитно ще ми е да работя заедно с детски бранд, музикални изпълнители, както и в общи проекти с аниматори и моушън дизайнери. Мечтая си за все по-големи проекти – от детски стаи, през офис пространства и фасади, до заведения, детски градини и училища.
Искрено мечтая за хубава самостоятелна изложба на първия етаж в СГХГ с арт инсталации, обекти, съвременни стенописи в пространството на галерията и десетки картини и принтове, направени специално за събитието
Иначе, относно рисуването навън, съм благодарен за всички хора, с които животът ми ме е срещнал, и това, което съм научил от споделянето на тази моя страст с тях. Мечтая си да рисувам по-често с приятели, мястото не е от голямо значение, важното е да сме заедно.
