ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Аманда Горман – момичето, за което говорят всички

Аманда Горман – момичето, за което говорят всички

Снимка: Alex Wong/Getty Images

След снощната церемония по встъпването на длъжност на Джо Байдън като президент на САЩ мнозина обсъждаха неговата първа реч, други се оглеждаха в тоалетите на дамите, но със сигурност всички говорят за 22-годишната поетеса Аманда Горман. Момичето, което Джил Байдън покани да рецитира свое стихотворение по време на инаугурацията. Момичето, което развълнува милиони. Над два милиона са вече и последователите й в Инстаграм, които успява да натрупа буквално за няколко часа.

„Никога не съм била по-горда, виждайки как изгрява още една млада дама! Браво, браво, Аманда Горман. Мая Анджелоу празнува – аз също“, написа Опра Уинфри в Инстаграм профила си. Именно известната телевизионна водеща подарява обеци и пръстен, напомнящ птица в клетка (препратка с биографичната книга на Мая Анджелоу – „Защо пее птицата в клетка“), с които младата поетеса рецитираше стихотворението си The Hill We Climb („Хълмът, по който се изкачваме“), написано от нея специално за събитието.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Публикация, споделена от Oprah (@oprah)

“Със своите силни и трогателни думи Аманда Горман ни напомня, че ние всички имаме силата да запазим демокрацията. Продължавай да блестиш, Аманда! Нямам търпение да видя какво ще направиш по-нататък“, пък написа Мишел Обама в социалните мрежи. „Нейните думи ни напомнят, че “винаги има светлина, ако сме достатъчно смели да я видим, ако сме достатъчно смели да бъдем“ , пише известната писателка и издателка Ариана Хъфинтън, цитирайки финалната част от поемата й. Докато Хилъри Клинтън публикува селфи с младото момиче с пост: "Тя обеща да се кандидатира за президент през 2036 г. и аз нямам търпение."

Аманда Горман е най-младата поетеса в историята на САЩ, която е поканена да рецитира своя творба по време на встъпването в длъжност на президент. Преди Джо Байдън само трима президенти са спазили тази традиция: Джон Ф. Кенеди, Бил Клинтън и Барак Обама, а сред списъка с поети присъства и името на самата Мая Анджелоу.

22-годишното момиче призова американците да се обединят и категорично осъжда нападението над Капитолия, което се случи на 6 януари. Тя споделя, че именно тези събития я вдъхновяват да завърши поемата си. „Не мога да пренебрегна онова, на което станахме свидетели през последните седмици или трябва да кажа през последните години“, заяви пред „Ню Йорк Таймс“ възпитаничката на Харвард, която иска да използва думите си, за да покаже пътя, по който нейната страна трябва да тръгне и да се обедини след разединението.

Аманда Горман се влюбва в поезията като дете и още тогава започва да пише. Като малка е имала проблем с говора и за нея със сигурност е било голямо предизвикателство да застане пред милиони хора и да рецитира. „Този проблем ме направи човека, който съм, разказвач на истории, който се опитвам да бъда“, споделя тя пред „Лос Анджелис Таймс“. Младата поетеса е отгледана в Лос Анджелис от самотна майка, професор в колеж. На 16 печели конкурса за млади поети, а през 2017 г., докато учи социология в Харвард, става победител в първото национално състезание за млади поети. Тази година предстои да бъде издадена първата й книга, а в по-далечено бъдеще не крие, че би се кандидатирала за президент на САЩ.

 

Тоалетите, които ни впечатлиха на инаугурацията

 

 

Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...