Младата чернокожа поетеса Аманда Горман докосна много хора, прочитайки стихотворението си „Хълмът, който изкачваме” по време на церемонията по встъпване в длъжност на американския президент Джо Байдън. Един от тях е бившата първа дама Мишел Обама, която среща 22-годишното момиче два пъти преди инаугурацията.
В интервю за списание Time, водено от съпругата на Барак Обама, двете обхващат теми, преминаващи от ролята на изкуството в активизма до натиска, на който чернокожите жени са подложени, когато са под светлините на прожекторите. „За мен е вълнуващо да попивам и да живея от творчеството на други афроамерикански артисти. Но аз също мога да участвам в този исторически момент, в който се намираме сега, когато създавам свое изкуство”, казва Горман, която изглежда няма намерение да спира да върви по избрания от нея път.
Мишел Обама признава, че е дълбоко развълнувана от „Хълмът, който изкачваме” и още повече от увереността, която младата поетеса излъчва, докато е на сцената. На въпроса как се е подготвила за този момент, Аманда отговаря: „Когато написах стихотворението, мислех, че седмицата преди откриването ще репетирам всеки ден. Но всичко се случваше толкова бързо и не успях да го направя. Голяма част от подготовката ми стъпваше върху емоционалността на поемата – да подготвя психиката и тялото си за този момент”. Тя признава, че голяма част от нощта преди инаугурацията е репетирала пред огледалото.
Горман е представител на поколението, което не се се страхува да се изправи срещу расизма и несправедливостта, смята Мишел Обама. На въпроса дали изкуството намира своето място в тези големи социални движения, младата поетесата отговаря: „Абсолютно. Поезията и езикът често са в основата на движенията за промяна. Ако погледнем към протестите Black Lives Metter, ще видим транспаранти, които казват: „Погребаха ни, но не знаеха, че сме семена”. Според нея това е поезия, която се осмелява да говори за расовата справедливост”, като допълва категорично:
„Никога не подценявайте силата на изкуството като език на хората”.
Горман признава, че има нещо като мантра, която си казва преди да излезе пред публика, която гласи: „Аз съм дъщеря на чернокожи писатели, произхождащи от борците за свобода, които скъсаха веригите си и промениха света”. Признава, че така си спомня за предците си, присъстващи навсякъде около нея при всяка публична изява.
Но дали Горман е оптимист, пита бившата първата дама. „Определено. Оптимизмът обаче не трябва да се разглежда като противоположност на песимизма, а сякаш, че има диалог по между им. Оптимизмът ви никога няма да е толкова мощен, колкото в момента, когато искате да се откажете от него”, споделя поетесата, звучейки много по-зряло за възрастта си.
Съветът, който би дала на всички чернокожи момичета, които се намират под светлините на прожекторите, е ненатрапчив и изпълнен с грижа към тях. Според нея всички те трябва да имат вярата, че това, което са и за което са тук, е далеч от този звезден миг. „Уча се, че не съм мълния, която удря веднъж. Аз съм ураганът, който идва всяка година и може да ме очаквате съвсем скоро отново”.
Автор: Маргарита Капитанска
Аманда Горман – как се промени животът й само за една седмица?
