Лица

Андрония Попова-Рони, Вера Шандел и Деси Андонова: „Животът е безкраен танц“

Една специална среща, в която ни споделят за техния филм и пътят им след Sentimental Swingers

Броим минутите до една специална вечер в „Кино култура“, която ще ни подарят тези две прекрасни момичета. Днес те ще представят документалния филм „Животът е безкраен танц“. Той разказва не само историята на Sentimental Swingers, а и тази на цяло едно поколение, което преди много години не е избягало. Напротив, останало е. Филмът е посветен на Рони, която си отиде без време, а с нея и сърцето на Sentimental Swingers. Днес обаче Вера и Деси продължават с нейната енергия своите отделни музикални проекти. Точно с тях ще пренесат публиката в музикално безвремие веднага след прожекцията на филма тази вечер. За пътя, по който вървят сега, за трудностите и вълненията, ни споделят самите те – днес в Момичетата. Случайно или не, бяхме избрали мястото на срещата ни да е в Timeless, но както казва Вера: „Вече не знам доколко съществуват случайните неща.“

Защо точно „Животът е безкраен танц“?

Вера: Life is An Eternal Swing, но решихме да му сложим българско заглавие. Въпреки че чужденец направи филма и в половината от него се говори на френски, това е филм за България. Дълго се чудехме дали да е „суинг“ или да е „танц“ и се спряхме на „танц“, за да няма чуждици. След намесата на различни хора стигнахме до „Животът е безкраен танц“, но ако не бяхме питали никого, щеше да се казва Life is An Eternal Swing. Сигурно едно време, ако бяхме питали други хора дали да се казваме Sentimental Swingers, щяха да кажат: „Абсурд, това не се разбира, вие сте луди“, но ние тогава много умно никого не питахме и действахме спонтанно.

Как се стигна до създаването на този филм?

Вера: Андре (бел.ред. - Андре Шандел, който е нейн съпруг) много отдавна искаше да разкаже за България и се чудеше какъв подход да намери, за да бъде интересно. Когато започнах да пея, нещата си дойдоха от само себе си. Ние сме една разнородна група, всеки с неговите си животи, но в същото време всички сме в България и сме заедно, правим нещо, което ни харесва и което не е лесно да се прави. Както той казва: „Аз вървях в обратния път на всички, защото хората тръгваха на Запад", а той от Запад дойде да живее тук. Така се роди идеята. Направихме няколко интервюта, след което намерихме финансиране в Белгия и съфинансиране тук в България и след много усилия филмът стана готов.

Филмите са много зор, много време, много пари и накрая се надяваш да се получи нещо, което хората ще отидат да гледат.

Ще се разпространява ли по кината?

Вера: Да, разпространява се по кината, благодарение на Националния филмов център. Ходи и на няколко фестивала. Това е документален филм, а хората, като чуят документален филм, малко се стряскат, а филмът, особено когато разказва живота на хора, е нещо изключително. Аз самата обичам да гледам филми и да чета книги за живота на различни хора, така че лично за мен е интересен.

Той разказва не само историята на Sentimental Swingers, но и на цяло едно изгубено поколение.

Вера: Всеки ходеше някъде, но в крайна сметка всички сме в България, с малко изключения. Когато правихме интервютата за филма, барабанистът ни в Sentimental Swingers замина да живее в Щатите. Никога нищо не се знае, нищо не е постоянно. Към онзи момент е било така .

Вас тогава какво ви накара да останете тук?

Вера: Това разказваме във филма, нека всички го видят там. Това е сюжетната линия и няма да я разказваме, но има много музика в него, архивни кадри от Българска национална телевизия. Хем едно минало, хем Sentimental Swingers, които като група вече само на екран човек може да види. Това също си има своята стойност.

Вече не пеете заедно.

Вера: Не, ние бяхме три и когато Рони си тръгна от този свят, няма как да продължим. Тя беше в центъра на това, но продължаваме с нейната енергия.

Тази вечер ще изненадате публиката и със свои изпълнения. Това означава ли, че ще пеете отделно?

Деси: Аз ще пея с моето трио, което се казва DESY& The Shiny Stokings. Това е един от проектите ми. Междувременно си имам и банда, с която свирим авторската ми музика. Съвсем естествено беше да избера да съм с The Shiny Stokings, защото беше едно естествено продължение на пътя ми със Sentimental Swingers. Аз започнах да пея джаз много късно. Рони от малка се вълнуваше от джаз, но аз някак трябваше да порасна за тази музика. Пея го вече от няколко години и е изключително удоволствие. Това е едно от нещата, в които съм активна творчески и професионално. Освен Вера с нейния проект, ще дойде и Мишо Йосифов, който също е участвал във филма, както и тромбонистът Вили Стоянов, и другият Мишо Йосифов, който беше нашият китарист в групата и който беше половинката на Рони.

Вера: Ще се съберем и това е красиво. Със сигурност Рони ще присъства в цялото пространство, защото така или иначе всичко се завърта около историята на Sentimental Swingers, неминуемо и около животите ни, съответно и около живота на Рони. Радвам се, че ще се съберем да посвирим заедно. Предполагам, че ще стане една наистина специална вечер.

Деси: И аз вярвам, че е така.

Вера: Няма да правим дълги live-ове, дори решихме да сме без барабани, което също придава друго усещане. Тя ще е с китара и контрабас, а аз ще съм с пиано и контрабас. Местата са ограничени, защото това ще е продължението на прожекцията и ще са само седящите места в клуба.

    Има още...


Вера, и ти ли продължаваш със суинг?

Вера: Да. Аз, още докато бяхме със Sentimental Swingers, имах този проект, който се казва JAZZ Boudoir и е с Ангел Заберски и неговото трио, но в случая ще бъдем с Борис Таслев като контрабасист. Този проект освен, че свири джаз стандарти с различен стил, включва и френски шансони, защото аз съм франкофон, но Ачо ги аранжира джазово и те звучат доста различно. Но да – джаз, на мен това ми е голяма любов и се радвам, че въобще се занимавам с музика.

Ти много случайно си започнала с музиката.

Вера: Не знам от позицията на днешния ден колко съществуват случайните неща, но се занимавам вече доста време, от 2010-а.

Междувременно ти предстои излизането на още един филм.

Вера: Другият филм е „Малко късмет за по-късно“, който е по мотиви от разкази на Палми Ранчев и е за задкулисния живот на бокса. По време на филма много анализирах какво се случва с хората, които са били в схемата на спорта, защото са били на някакъв връх, в един момент физиката им не е издържала на това свръхнатоварване и тялото е в кошмарно състояние. Не знам колко са тези, които успяват да спечелят пари, за да могат после да живеят нормално. Но ето един Хулио Иглесиас от футболист е станал певец.

Човек има толкова таланти в себе си и като свърши с едно, може спокойно нещо друго да развие, но трябва да има смелост и кураж, а това е трудно.

Ти си продуцент на филма, нали така?

Вера: Копродуцент. Основният е БНТ, чрез финансиране на Националния филмов център и с помощта на много други хора, като Concept Studio, хората, които ни направиха постпродукцията и които вложиха много повече отколкото парите, които получиха, за да може този филм да се получи. От Бояна ни помагаха с техника и с общи усилия го сглобихме филма. Ще се радвам хората да отидат да го видят. Не мисля, че ще скучаят и при всички положения ще се посмеят. Има много приятен хумор в него.

Кое се прави по-трудно – кино или музика?

Вера: Киното е много по-скъпо.

Деси: Аз съм безкрайно благодарна на факта, че Музикаутор ни подкрепиха финансово по времето, когато записахме авторския си албум със Sentimental Swingers. Вече съществуваше този фонд, с който те подпомагат композитори и автори на музика. Миналата година кандидатствах за мой албум. Истината е, че имах нужда от финансиране за настоящия ми албум, който е готов и предстои да излезе, но си казах: „Не, ще кандидатствам за следващия, за да имам мотив да го направя“. И получих финансиране, за което съм безкрайно благодарна. Докато със Sentimental беше за готов продукт, сега получих финансиране за създаване на албум, което е прекрасно. Благодарение на него успях да си помогна за предишния албум и от дълго време исках да сменя програмата, с която работя, защото си продуцирам парчета, но на много елементарно ниво. Сега се записах на курс за музикално продуциране. Нещо, за което отдавна исках да отделя време и средства. Дойде моментът да ми се случи. Така че ако някой артист и музикант го прочете това, нека да е наясно, че има подкрепа, трябва само човек да я потърси. В много вдъхновен творчески период съм в момента. Сега получих мастерите на албума, защото се мастерира в Щатите, и ще видя дали дистрибуцията може да се случи чрез външен лейбъл, ако не – ще си го издам сама, защото вече действам за следващия.

Вера: Да, имаш ангажимент.

Деси: Което е чудесно, защото когато се занимаваш с музика, имаш нужда от крайни срокове. Много съм щастлива с този албум, който записах и който сега ще излезе. Засега от него има само един сингъл, който издадох миналото лято и това е единственото парче в албума, което не е мое, един приятел ми го подари. Защото си говорим колко е лесно да се занимаваш с музика и с кино. Всичко е на мускули и приятели. Затова по-бавно се случват нещата, но се случват. Такива са условията, приемаш ги.

Вера: О, винаги можеш да се откажеш и да легнеш, и да чакаш някой да ти помогне. Но така никой не ти помага.

Има още...


Освен крайните срокове, какво друго ви мотивира?

Деси: Обратната връзка е другото, което мотивира. Защото музиката все пак е изкуство, което е хубаво да стига до хората, а обратната връзка те стимулира да правиш нови неща.

Вера: Така или иначе излиза нещо от теб като творец, но дали ще го разпространиш или няма да го направиш, то излиза. Но процесът, докато стигне до публиката, е нещото, което се нарича музикално продуциране. И тук всеки си го прави сам, затова трябват пари, мотивация.

Деси: Затова казвам, че е много изтощително. Трудно е да изпълняваш функции, които не са ти присъщи. Вера има талант да се занимава с финанси, но на мен ми е много трудно. Всеки има някакви способности, които е развил и в които е по-добър.

А искаш да го завършиш това нещо, защото, за да отвориш една врата, трябва да се затвори друга.

Вера: А като говорим за албуми, понеже ние имаме още бройки от този, който направихме със Sentimental Swingers, тази вечер ще се продават и с Деси ще раздаваме автографи. Хората иначе няма къде да ги намерят.

Деси: Имаме и мърчъндайз, бяха ни направили фланелки, които също ще се предлагат.

Каква е разликата от времето ти с Phuture Shock, когато имаше платформа като ММ, и днес, когато няма така?

Деси: Сега има интернет, но по отношение на медиите интересът е нулев към музиката, която продължавам да правя. Не им попадам въобще в таргета. ММ беше изключителна телевизия, защото в нея имаше всичко, всички автори можеха да си представят нещата там. Бяха много хубави години в това отношение. Сега Българското национално радио е другата медия, която подкрепя авторски проекти. Направиха Топ 20, което е супер – по този начин можеш да стигнеш до повече хора.

Вера: Музика, която е различна от тази, която е по другите медии. 

А клубната сцена?

Деси: Има хубави клубове и места, където можеш да свириш, но сме много малка държава. Аз съм и диджей, пускам музика непрекъснато, но реално пазар няма и е трудно. Но аз съм щастлива от това, което правя и съм благодарна.

Вера: Това е по-важно от всичко. И аз си мисля, че публика колкото има, толкова. Трябва със сигурност да се преоткриваш, да се пресъздаваш непрекъснато.

Деси: Това са някакви граници, които са ни останали в главите ни от едно време, когато не можехме да излизаме навън. Сега реално музиката няма граници.

Вера: Тя не би трябвало да се влияе от пазар.

Деси: Въпрос на контакти. Ако нещо лично мен ме спира, това са моите бариери, които не съм успяла да счупя.

Вера: Да, реално граници в тези изкуства няма. Пазарът не сме България, а Европа най-малко. Най-малкото е тук вътре нещо да се счупи, да се промени, за да може да се излезе.

Деси: Смятам, че ако съм направила нещо стойностно, то ще стигне до повече хора.

Успяхте ли и децата си да запалите с музиката?

Вера: За мен творчеството не се запалва отвън, а отвътре. Това, което отвън аз мога да направя като родител, е да дам пример. На мен ми трябваше да извървя този път, който съм извървяла, защото такива са били обстоятелствата и никой не е палил за нищо. Притеснявам се, когато палиш някой за нещо, дали това е негово, особено когато това е твоето дете.

Вярвам искрено в това, че основното, което мога да направя с децата е да им дам увереност да търсят себе си. А каквото искат, това да направят.

Деси: Трябва да подкрепяме децата си в това, което им харесва. Янтра много ме улесни, защото още на 5 години каза, че иска да свири на китара и иска да е в Музикалното училище. Аз по-скоро бих отбой известно време, защото я бях записала вече на различни неща, към които тя се оказа с мимолетен интерес. В един момент си купи тя китарата и така й тръгна пътят. Сега ми е казала, че май музикант не иска да става, защото тя много танцува. Но аз имах късмета моите родители да ме подкрепят, когато реших да се занимавам с музика. Това е светъл пример за мен от детството ми.

Това, че се занимаваш с различни проекти повече ти помага творчески или по-скоро те разпилява?

Деси: Много ме разпилява, но и ми помага.Така или иначе, това ми е пътят и гледам да не го живея със съпротива. Със сигурност ме разпилява и знам, че ако фокусът ти е върху едно нещо, вероятно е да имаш повече успехи с него. Преди години, когато завърших, имах едногодишен опит в това да работя в офис, след което казах, че аз в офис няма да работя и казах: „Ще се занимавам само с музика“. Но за да се занимаваш в нашите условия само с музика, няма как да се занимаваш само с едно нещо. Освен ако не си в по-популярна сфера, а аз винаги съм била в тежкия ъндърграунд. Може би Sentimental Swingers беше по-популярен проект и въпреки това фактът, че пусках музика като диджей, ми помогна да живея по-добре. Минала съм през толкова неща, които са ме направили това, което съм като артист и творец.

Животът е толкова пъстър, толкова многопластов и аз не съм от хората, фокусирани изцяло върху кариерата си, а правя нещата с отношение и с любов и те ми носят много радост. Въпреки че работата като диджей ме изморява, защото го правя от дълги години.

Намали ли го?

Деси: Не, продължавам, но ще го намаля в някакъв момент. Имам си една тайна мечта да отглеждам коноп и да садя гори, но едва ли ще стане скоро. Поне трябва да го разредя и много ще ми липсва, ако приключа, защото непрекъснато ме кара да слушам нова музика и това е вълнуващо.

Невена Бозукова: "Безцелното говорене никога не върши работа"