Ангел Маринов връща киното в Асеновград

 
 
Какво си завършил и как се насочи към киното? 

Завърших „Славянска филология“ в Пловдивския унивестите, а след това записах „Кинознание“ в НАТФИЗ в класа на Божидар Манов и защитих докторат на интердисциплинарна тема между езикознанието и кинознанието, в която разглеждам развоя и спецификата на филмовия диалог и неговия превод. От 2009г. съм доктор по филология и преподавам Български език на чужденци, Теория на превода от полски, чешки, сръбски и хърватски в Пловдивския и Аргарния университет в Пловдив. През лятото се занимавам с екскурзоводство, а също и поддържам най-големият новинарски портал за Асеновград и региона. Но киното винаги ми е било страст и аз винаги съм искал да се занимавам с кино. Преди две години учредихме една асоциация „АH 12“ в Асеновград с космополитен характер. Правихме „Вафла фест“, „Фасул фест“...

"Фасул фест"?! Как се прави такъв фест?

(смее се) По-просто от всичко останало - сварихме 2 казана фасул и нахранихме 300 човека в Асеновград. Беше страхотно. А от три години се престрашиме да направим и кино-фестивал в града.

Как реши да се върнеш в Асеновград? 

Аз се върнах да си напиша дисертацията през 2001 г., обичам града си и искам тук да стават интересни неща. Заедно със Славена, започнахме да правим фестивала „В обектива“ през март на 2011 г. Първоначалната идея беше да покажем кратки филмчета, клипове, изображения, слайдове на хора, които снимат от Асеновград. Направихме първото издание на фестивала във Възрожденското училище и тъй като имаше голям интерес – го повторихме, но този път в двора на училището като лятно кино. Миналата година обаче решихме да кандидатстваме за субсидия от Общината и решихме да надхвърлим тази рамка „само Асеновград“. Предложих да направим нещо по-мащабно – пак да поканим наши автори, но този път да има и игрално, и документално кино. Първата вечер беше точно като днешната – с конкурсна програма за игрално кино, а втората си бяха документални филми. Там пак имаше аматьорски и непрофесионални клипове и изображения, които хората си качват в Youtube, но тази година реших изцяло да махнем клиповете и изображенията и фестивалът да стане класическата форма – един ден игрално кино и един ден документално кино.

Как подбирате филмите?

Изпращат ни филми и аз подбирам от тях нужната бройка. Изпратиха ми девет игрални и шест документални филми от Югозападния университет и от тях избрах четири игрални късометражни филми, като търсех разнообразна тематика и жанр. А два от филмите на Югозападния – „Слънце по време на дъжд“ и „Калев излиза да тича“ взеха награди за първо и трето място.

Колко общо филма участваха тази година във фестивала?

Десет са игралните, осем са документалните като документалната програма е изключително добра! Има шест филма от Югозападния университет, които се редуват в емоционалната си палитра – единият може много да те натъжи, а другият да те развесели.

Разкажи ми малко повече за журито. 

Миналата година решихме да направим фестивала тридневен и ми хрумна да поканим някой режисьор на съвременен български филм – хем да си покаже филма, хем да се запознае с хората и да стане хубава дискусия. Бях гледал „Подслон“ на Драго Шолев на премиерата в Пловдив и реших да го поканя. Той се съгласи, показахме филма и след прожекцията имахме чудесен разговор. Получи се страхотно и аз реших всяка година да бъде така. Да има по един съвременен филм от последните 10 години и след прожекцията да има разговор с авторите и екипа.  Снощи също мина страхотно! Много благодаря и на публиката. Показахме филма „Писмо до Америка“ и направихме чудесен разговор с Филип Аврамов, Иглика Трифонова и Росица Вълканова. За съжаление средата в Асеновград е ограничена и тези срещи са ни много важни.

В Асеновград има ли кино? 

Не. Това е моята голяма болка, че вече седма година в града ни няма кинозала.

Преди това имало ли е?

Да. Имаше си!

А лятно кино нямате ли?

Частно е отдавна. То е буренясало и само се руши, напълно е изоставено. Иначе беше много хубаво, но сега може да забравим за него. Затова правя фестивала с толкова голямо желание, защото киното ми липсва, а в същото време ме зарежда изключително много. Ще продължа да го правя и се надявам да запаля младежите по киното и те да продължат тази хубава традиция в края на май градът ни да става място за срещи на хора, свързани с киното.