ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ангел Заберски: "Пандемията ще ми липсва"

Ангел Заберски: "Пандемията ще ми липсва"

Ангел Заберски наследява музикалния си талант от баща си, но само това не стига, за да се превърне във виртуозния музикант, когото познаваме днес. Иска се много любов към изкуството и постоянство. Той е пианист, аранжор и композитор, възпитаник на Националната музикална академия "Панчо Владигеров". Работи няколко години като аранжор на прочутия Биг бенд на Българското национално радио. Наскоро основава джаз триото с "музикалните хамелеони" Стоян Янкулов-Стунджи (ударни) и Борис Таслев (контрабас). Триото залага върху романтичните импровизации на класическа музика, елегантността на джаза, като се заиграва с различни стилове.

Заберски не се ограничава само в една формация, но безспорно най-успешният формат е установеното трио и в случая специален гост – Михаил Йосифов (тромпет), които правят "Ангел Заберски квартет". И именно сега, в тревожните времена около пандемията, музиката им дава надежда, че най-лошото е отминало. На 29 май предстои онлайн премиерата на "Zaberski vs Yossifov" – албума на квартета, в който шест пиеси са на  Заберски, а две – на Йосифов. Гости в това музикално предизвикателство са Вили Стоянов (тромбон),  Димитър Стоев (бас тромбон) и струнен квартет, воден от Людмил Стойнев от Софийската опера и балет. 

Няма как да не ти задам най-актуалния въпрос в момента – как оцеляваш? 

Ангел Заберски: Оцелявам съвсем нормално. Никога не ми е пречила изолацията, аз съм интровертен човек. Съдбата ми отреди за момента да съм сам. В началото бях се поизплашил малко като всички, но после като сравнително разумен човек се поуспокоих. Спазвам разпоредбите за дистанция, използвам времето си за писане на музика, тъй като не мога да свиря на живо. Не се плаша прекалено, но все пак, за разлика от други колеги, работата ми в Нов български университет и лекциите онлайн по "Хармония", "История на джаза", "Пиано" и "Импровизация" ме мотивират. Освен това ми предстои и доцентура. 

При работата с младите хора, какво мислиш – ще има ли ново силно поколение музиканти? 

Ангел Заберски: Не се наемам да прогнозирам, но определено има много талантливи млади хора. Ние определено сме музикална нация. Това, което ме притеснява, обаче е, че повечето музикални млади хора искат да пеят. Ще станат повече певци, а по-малко музиканти. А певците имат нужда именно от музиканти.

Не следя редовно модерните музикални формати по телевизията, но имам наблюдения и впечатления. Ако талантливите младежи се възползват от таланта си, но и използват възможността да научат нещо сериозно за музиката, ще бъде само в тяхна полза. Школуването наистина помага – музикални училища, академии, защото ние имаме доказано добри преподаватели, до които е хубаво младите хора да се докоснат и да вземат знания и умения. 

Отрази ли ти се финансово тази криза? 

Ангел Заберски: Не. Както споменах, щастлив съм, че имам работа, за разлика от много колеги, които наистина се изправиха пред сериозни изпитания. Всички ние, музикантите, които свирим в квартета, пътуваме постоянно. Доста сме свирили и заедно, но това е първият ни общ албум. Малко стегнах колегите и им казах, че е крайно време да запишем нещо заедно, особено с Мишо Йосифов, с когото най-много съм музицирал. С него най-добре съм се чувствал в музикално отношение. А за Стоян и Борис да не говорим – те са уникални, толкова дълго сме заедно, че музикалната магия винаги ни се получава. Живеем във времена, в които един музикант не трябва да се ограничава едностилово, трябва да сме по-широко скроени музикално, за да обхващаме по-широк периметър на действие. Те свирят в различни проекти, с различни музиканти, а когато остане малко време за мен, гледам да ги приобщя, за да направим нещо заедно. Затова целта ми е да правя хубава музика, която да се харесва и на музикантите, с които работя. За да може те да имат желание да сме все по-често заедно на сцената.

Направи ли те още по-деен мъгливата културна среда през тези месеци? Или те налегна леността, от която се оплакват много български артисти в момента? 

Ангел Заберски: Никога не съм бил ленив към работата си. И хората, с които съм заобиколен, не са. Но трябва да имаме предвид, че като нация ние много се оплакваме, не умеем да видим доброто в трудното. Но от друга страна, съм съгласен с колегите, които с право се притесняват. Културният сектор е пак на последно място, за съжаление. Всичко отново заработи в държавата, а концертните зали, клубовете и театрите все още са затворени. В момента използвам възможността да пиша музика. Обичам симфоничната музика, големия оркестър. Да, факт е, не можем да свирим. Няма как да ни е достатъчно да направим няколко клипа, за да ги пуснем във фейсбук и да зарадваме слушателите си. Ние обичаме да правим това, което правим. Онлайн концертите са някакво решение. Най-истинският критик, публиката, не е пред нас. Но и тя не може да е съвсем концентрирана от дивана. Опитваме, гледаме професионално на нещата. 

Някак напук на ситуацията организирате и онлайн премиерата на новия албум  Zaberski vs Yossifov", която ще е на 29 май. Какви са очакванията ти към събитието? 

Ангел Заберски: Решихме се на тази стъпка, защото не знаем колко дълго ще продължи всичко. Нямаме конкретни очаквания, но го правим с много желание. Опитваме се да промотираме събитието, да разказваме за него в медиите. Нашите почитатели ще имат възможността да чуят целия ни албум от осем пиеси под формата на концерт. За съжаление в онлайн версията няма да могат да участват Вили Стоянов (тромбон),  Димитър Стоев (бас тромбон) и струнен квартет, воден от Людмил Стойнев от Софийската опера и балет. 

А когато законът позволи, ще имаме и премиера на живо. Защото ние, музикантите, имаме нужда от жив контакт. От сцената и публиката. Засега това е единствената възможност, като искрено се надявам да се хареса. 

И още ... 

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...