Анна Симеонова е куратор и съсобственик на онлайн платформата plakatkombinat.com, която цели да популяризира и продава работите на съвременни български художници по света. Поговорихме си с нея за това виртуално място, за българските художници и графични артисти, които работят в областта на плаката, илюстрацията и графичния дизайн, и за интересната изложба в Лондон, която ви представихме наскоро. Вижте какво още ни разказа тя за съвременния графичен дизайн и ненадминатото по своята лаконичност и остроумие изкуство на плаката.
Коя е Анна Симеонова, тук и сега?
Най-често съм графичен дизайнер, по образование съм художник, а най-много обичам да съм плакатист. Куратор съм и съсобственик на галерията plakatkombinat.com.
От какво е направена Анна?
Малко магента, малко U2 и много плакати. Също от любовта на моя любим.
Разкажи ни за изложбата Favourite City в Лондон. Защо Лондон?
Защото ни поканиха да участваме в Лондонския фестивал на българската култура. "Favourite City", "Любим град" e темата, по която работиха 20 от авторите на plakatkombinat.com. Изложбата се прие с интерес от публиката там, някои от нещата се продадоха. Даже кинокритикът и журналист от Би Би Си Филип Бергсън каза, че Анди Уорхол би завидял на тези плакати, което беше много симпатичен комплимент. Изложбата продължава до 5 януари в Българския културен институт в Лондон, а също може да се разгледа и в сайта.
Кои са авторите, как ги подбрахте?
Авторите засега са 35 от най-добрите български графични дизайнери и хора на графичните образи, които аз вече година лека-полека събирам и каня, за да станат част от plakatkombinat.com.
Ще видим ли изложбата и в София?
Да, смятам да я покажа и в България, но още не съм се спряла на място.
Как се роди идеята за Плакат Комбинат?
Роди се в Бетахаус. След като обсъдихме, че тук няма откъде да се купуват плакати, двамата с моя съдружник Георги Александров решихме да създадем такова място. Засега е виртуално, но правим и изложби, за да може публиката да се запознае с произведенията отблизо и да се убеди, че отпечатаните плакати са с високо качество.
Каква е българската публика, какво харесва и какво не?
Българската публика е незапозната с плакатното изкуство. Липсват галерии, които да показват съвременен дизайн. Масово хората са свикнали да си купуват живопис – независимо каква, важното е да се връзва с обстановката и мебелите. А ако са по-заможни, търсят предимно стари майстори. С две думи, българската публика не знае какво да харесва, а просто е чувала, че май така се прави. Съвременните хора, обаче, които пътуват, са виждали галерии по света със съвременни произведения, достойни да присъстват в един съвременен дом.
Кои са съставките на добрия вкус?
Той се формира от съвсем ранна възраст. Много важно е да си гледал много изкуство, дизайн, списания, да си чел книги, музика, въобще култура. Да знаеш какво има по света, а ако имаш такива липси, сам да ги наваксаш. Но според мен най-важното е, че с пари не можеш да си купиш вкус.
Кое ти дава сили?
Пътуванията в чужбина, където виждам нормалния свят, в който има естетика навсякъде, в който талантът се цени.
Къде е вкъщи и колко често се прибираш там?
Там, където работя.
Какво виси по стените у вас?
Все интересни автори, някои от тях са хора, от които съм се учила - Иван Газдов, Божидар Икономов... Има и мои работи.[[more]]Любимият ти градски маршрут е...
Улиците в центъра на града, независимо кой.
Разкажи ни една приказка...
Имало едно време... и времето е сега.
