ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Антоан дьо Сент-Екзюпери: "Човек никога не е доволен там, дето е…"

Антоан дьо Сент-Екзюпери: "Човек никога не е доволен там, дето е…"

"Antoine de Saint Exupery et le petit prince" Madeleine Tezenas de Montcel, 2000, Jardin royal, Toulouse

Снимка: thierry llansades

На 29 юни преди 121 години е роден Антоан дьо Сент-Екзюпери. Когато е на четири години, през 1904 г., Екзюпери губи баща си вследствие на мозъчен кръвоизлив. След загубата е отгледан от своята леля по майчина линия, като голяма част от детството си прекарва в Лион и Санкт-Мориц дьо Реманс. Според много изследователи на неговия живот средата, в която е живеел младият Екзюпери, е била катализатор на неговата любов към литературата, а после – и на творческото вдъхновение, с което сътворява емблематичното произведение „Малкият принц“

Санкт-Мориц е мястото, където през 1912 г. творецът открива своята друга голяма любов. Тя не е спрямо човек. Авиацията е нещото, на което Антоан дъо Сент-Екзюпери се посвещава също толкова, колкото и на литературата. Погледът към тази му страст насочва Габриел Вроблевски-Салвез. Отново заради авиацията намира смъртта си, като и до днес се спори за фактите около гибелта му.

Едва ли за някого е изненада, че военната му служба минава под знака на военната авиационна техника – назначен е в Първи авиационен полк в Страсбург и завършва Гражданското авиационно дружество. Мечтата му за полет високо във въздуха среща немалко препятствия, докато накрая получава разрешение от командира си и му е позволено да започне активна летателна подготовка. Пилотския си диплом получава през 1921 г. в Рабат. Малко по-късно е преместен и в Бурже, където получава тежки наранявания заради инцидент. 

Травмите променят посоката на летене в неговия живот. Заради събитията се отправя на своите пътувания в гражданската авиация. 1926-а е годината, в която му е поверен самолетът „Бреге-14“, с който обслужва линията Тулуза – Казабланка. Авиационният му път преминава през стремителен възход. Следва пренасочване по маршрута Казабланка – Дакар, а после оглавява базата Кап-Жюби. Ръководният пост е труден за писателя заради омразата, с която се сблъсква от страна на испанската власт и вътрешно разделените мавритански племена. Заради овладяването на 14 кризисни за екипажите ситуации става кавалер на Почетния легион. 

Когато започва Втората световна война, Екзюпери изпитва огромно желание да се завърне във военната авиация. И в този момент не липсват трудностите пред осъществяването на мечтата му. Като компромисен вариант е назначен в разузнавателна авиогрупа, където изпълнява 7 мисии в първата половина на 1940 г. Следващият епизод от въздушния живот на Антоан дьо Сент-Екзюпери се развива в Северна Африка, където е разположена неговата авиогрупа. По-късно извършва първия си полет над окупирана Франция. Следва и забрана за летене. Причина за нея е напредналата му възраст. 

Дори възрастта обаче не може да пречупи духа на Екзюпери, който е едновременно някъде между редовете и високо във въздуха. Използвайки свои стари връзки в Командването, писателят си спечелва още няколко разузнавателни полета. На 31 юли 1944 г. Екзюпери лети над Югоизточна Франция. След полета не се завръща в никоя база. Летецът е загинал при неясни обстоятелства. Кончината му става повод за спекулации, подсилвани от мистериозното изчезване. Три са версиите за смъртта му. Според първата самолетът му е свален от немски изтребители. Втората е конспиративна – твърди се, че някой умишлено е свалил неговия „Лайтнинг“, а в третата се предполага самоубийство. Предполагаемото място  

Има още...

Аз съм Драго. Момче и хедонист от града. За мен в началото бе идеята, облечена в словото. Ето защо чрез думите ми се срещаме между редовете. В живота си пътувам между серии от грешки и непринудени моменти на почти пълно щастие, като тази странна съвкупност прави от мен един вечен ученик. Ако все още краткият ми живот беше урок, то в основата му е схващането ми, че всяко мое постижение е следств...