ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Антония и Цветелина, които плетат стихове за секс и драма

Представихме ви Вайръл стихове за секс и драмаФейсбук страницата, в която със сигурност ще намерите много поезия, а сексът и драмата може да си ги уредите и сами. Ще имате силен заряд за това, след като прочетете свободните, безмилостни стихове, които всеки ден извършват нещо като онлайн разстрел по своите читатели. Така нежно, че после се връщаме да четем още, а понякога не можем да заспим дълго след това, погъделичкани от някоя красноречива фраза. 

Време е да ви запознаем и с Цветелина и Антония – двете авторки. Едно интервю, проведено при спазване на всички мерки срещу разпространение на Covid-19. Дистанционно, посредством общ чат, но без включени камери, за да не си досаждаме прекалено, а и за да не губим уважението по между си.

Здравейте, Антония и Цветелина! Колко време запазихте анонимността си?

Антония: Това, че сме анонимни, е огромна заблуда. Никога не сме били. Човек, който се интересува и може да борави с търсачка, би трябвало да ни е сталкнал 493759348 пъти. Няма мистерия. Просто не снимаме едно и също щастливо селфи всеки ден, с което да убеждаваме хората по интернет колко прекрасен е светът наоколо и колко сме красиви с този филтър.

Цветелина: Ние никога не сме били умишлено анонимни. Бърз рисърч би отвел интересуващия се до личните ни профили. Все пак мина известно време преди да качим наша снимка. Може би месец. Колкото да накараме феновете да настръхнат и да очакват с нетърпение да ни видят лицата.

Какво се знае дотук за вас? Представете се.

Антония: Мисля, че това, което пиша, с цялата му присъща художественост, е достатъчно добра визитна картичка за широката аудитория.

Цветелина: Че сме две жени. Че пишем. Че говорим на шопски. Че сме весели натури и позитивни души.

Не може да избегнем въпроса с името на страницата...

Цветелина: Роди го Антония, по естествен път.

Антония: Роди се за четири минути в края на обикновен работен ден през март тази година. Питах колежката ми по бюро как ѝ звучи. Тя предложи нещо друго, което пак беше яко, но аз обикновено, като питам, после си правя, каквото съм си решила и го кръстих така.

Да ги разгледаме поотделно: Сексът?

Антония: Много като тебе вече се влюбиха.

Цветелина: ...е хубав, когато го има. Аз съм омъжена жена, не знам, не помня.

Драмата?

Цветелина: ... е един от трите литературни рода, заедно с епоса и лириката. И онзи град в Гърция, покрай който минаваме на път за Халкидики.

Антония: "Всеки ден, всеки час и навсякъде."

Поезията?

Антония: Тук съм чисто клише – откакто мога да пиша, пиша поезия. Не е дошла при мен, след като прочетох Буковски във втори курс в НАТФИЗ. Просто не съм учила в НАТФИЗ. И Буковски не съм чела особено. Но имам едно стихотворение, където двете се движат в хармония.

Цветелина: ...е фина настройка. Нервно повръщане. Говорене от сърцето на сърцето. Психотерапия. Кънекшън.

По какъв начин се променихте – като личности и екип, бит и техника, след като Вайръл стихове за секс и драма стана вайръл?

Антония: По никакъв. Нямаме една оперативка до момента. Иначе за мен е радост, че Вайрълът е тук. Обичам го. Върви засега, творим. Може би по такъв начин ни промени ежедневието – творим повече.

Цветелина: Самочувствието ни се напомпа като преял кърлеж. Установихме, че както и подозирахме преди това, сме леко велики.

Коя е най-крайната дума, която сте използвали?" Най-скандалната" ви тема/твърдение?

Антония: Няма да я пуснете в сайта. Аз звездички не слагам много напоследък.

Цветелина: Пишем за доста скандални теми: секс, психично здраве, тяло, трудни семейни отношения, смърт. Дано някой ден да стане ясно, че няма нищо скандално в тях. Крайни думи има, да, има. Мръсни думи.

Ако страницата беше музикален стил, какъв щеше да е? Експериментален джаз?

Антония: Нещата, които пишем, не следват конкретен стил или конкретен жанр, нито конкретно настроение. По-скоро щеше да е плейлист в Spotify с любими песни на човек, който слуша от Металика до Сашо Роман и от Ейми Уайнхаус до Контрол. И е склонен да реве на всичките.

Цветелина: По-скоро стара аудио касетка със записи от радиото. Backstreet Boys, Tarkan, Cypress Hill, Biohazard, Слави Трифонов. И от време на време, прекъсване на някоя песен от безумна радиореклама.

Ако беше илюстрирана, как си го представяте? Фотографии?

Антония: Не знам.

Цветелина: О, не зная. Някакъв естетически тюрлюгювеч.

Ако беше политическа партия, какви ще са вашите лозунги и каузи?

Цветелина: Това ще разберете, когато основем политическа партия.

Антония: Не искам да си помислям дори.

Ако беше наръчник по живеене, какво щяхте да кажете на бъдещото поколение?

Антония: Ако беше наръчник по живеене, нямаше да го следя, но иначе мисля, че младите хора, а и хората изобщо, е хубаво да са смели, вярващи и да следват сърцата си.

Цветелина: На момичетата: винаги да се бършат отпред назад. Има малко по-драматични неща от цистита. На момчетата: да не прекаляват с фризирането на брадите.

Ако беше ваша визитка, кои свои думи, за да се представите, ще изберете?

Цветелина: Висулка. Пчела. Лампион. Кефал.

Антония: Аз мисля, че написаното, отишло веднъж при хората, и да избираш, и да не избираш постфактум, всеки ще го приеме, както го приеме, и тва е.

Ако беше феминистки манифест, какви щяха да са първите 6 точки?

Цветелина: Ама то страницата Е феминистки манифест. Точките са скрити в словото. Като G-точката.

Антония: Затруднена съм. Може би затова не е манифест. Но наскоро попаднах на някаква група български поети, които май имат манифест. "Манифест" не е ли много претенциозна дума? Ние просто пишем от сърце.

Ако утре изчезне Covid-19, какво ще напишете?

Антония: Ще видим.

Цветелина: Курво, сбогом.

Ако този лексикон си го писахте сами, какви щяха да са въпросите? Отговорете поне на един.

Антония: Въпрос: Какви са бъдещите ти творчески планове? Отговор: Хе-хе, много смешно, нема що.

Цветелина: Въпрос: Каква форма на общуване предпочитате? Отговор: Очен контакт. Така отговаряше дядо ми.

Антония: Ох, яд ме е, че при въпроса с музикалния стил не казах нещо за "рафтър дата беге". 

 

 

А ето нещо за четене...

 

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...