ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Армавени Стоянова - направена от любов и водена от мисълта за човека

Армавени Стоянова - направена от любов и водена от мисълта за човека

Представяме ви Армавени Стоянова, авторка на невероятно красиви бижута – перфектното обяснение в любов, както ги нарекохме преди време.

Коя е Армавени Стоянова, тук и сега?
Щастлива майка на 4-месечна дъщеря.

От какво е направена?
От любов.

Кога разбра, че ръчният труд е твоя път?
Ръчният труд не е моят път. Сигурно имате предвид изработката на бижутата ми. Аз ги измислям и следя много внимателно процеса по направата им. Що се касае до самата изработка, с това се занимава майстор бижутер, който владее занаята. Ако става въпрос за моя път, то това е дизайнът! И по-скоро приложните изкуства във всичките им измерения. Харесват ми, защото са в директен, физически контакт с човека. Ние можем практически да ги използваме и да им се наслаждаваме не само визуално, но и чрез допир.

Откъде извира вдъхновението за теб? Изисква ли специално внимание или те връхлита изведнъж?
Изисква специално внимание, да. Винаги. То е както когато си влюбен. Понякога те връхлита изведнъж, а понякога много бавно. При всички случаи цялото ти внимание е погълнато от него.

Да бъда сама и свободна – това е безкрайно красиво!
Откъде идва крехката и фина нежност на твоите бижута? Тя е част от теб или нещо, което търсиш, към което се стремиш?
Аз вярвам в едно нещо, което винаги ме води, когато правя бижутата си. Това е мисълта за човека. Човек – усмихнат, влюбен, пеещ, очакващ, мечтаещ, играещ, плачещ, самотен, колебаещ се, работещ, разхождащ се, празнуващ, говорещ и т. н. Това естествено ме води към идеята бижутата ми да са подчинени на личността. Харесва ми те да са любими бижута, които човек би носил навсякъде. Това означава, че могат да се слеят с него, да не бъдат забелязвани винаги, а например при определено настроение, физическо движение, поздрав, целувка. Харесва ми мисълта, че по този начин те могат да отпразнуват моменти!

За какво не ти остава време днес?
Ха-ха, днес не ми остава време за бижутата ми! Имам малко бебенце, на което посвещавам цялото си време. Все пак съм подготвила малко на брой, но много симпатични нови модели, които ще представя в началото на декември в галерия “Сабай”.

Доверява ли се българската жена на ръчно изработените бижута, които стават все по-актуални?
Да, разбира се. Според мен българската жена често дори се предоверява, независимо дали става въпрос за ръчно изработено бижу или не. Сякаш на нея не й остава достатъчно време да разбере какво наистина й харесва, какво й доставя удоволствие, какво би я накарало да се усмихне и кое е това нещо, което ще й стои така добре, сякаш е изработено за нея.

Разкажи ни за магията да се роди едно красиво украшение!
Ако ви разкажа, вече няма да е магия...

Обичаш ли да работиш по поръчка? И ако да, тогава бижутата според клиентите ли ги създаваш, или според вътрешното си усещане, моментно вдъхновение... друго?
Изобщо не обичам да работя по поръчка. Дълги години съм работила и все още работя в областта на рекламата. Там се изисква специалното умение да можеш да материализираш чужди идеи, което всъщност е безкрайно интересно. Но аз започнах да се занимавам с бижута точно защото имах огромно желание да материализирам своите собствени идеи и чувства, без да имам коректор. Да бъда сама и свободна. Това е безкрайно красиво!

Какво те движи?
Животът.

Какво може да те спре?
Не знам.

Къде искаш да стигнеш?
Винаги ще ми е хубаво със семейството ми, където и да е, каквато и да съм.

Според теб какво пропускаме, какъв цвят или украса можем да добавим, за да подобрим още усещането и визията на “Момичетата от града”?
Защо мислите, че пропускате нещо?