Лица

Атакуват ме не защото съм жена, а защото съм част от Промяната

Общество

Атакуват ме не защото съм жена, а защото съм част от Промяната

Снимка: Константин Вълков / Сто фотографски портрета, "On Air. Гостите на Дарик радио"

Лена Бориславова влезе с летящ старт в политиката като началник на кабинета "Петков", но скоро след оставката на правителството се оттегли след поредица от нападки срещу името и имиджа й. 

Сега отново е кандидат за депутат на  коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" и едно от най-големите остриета сред жените политици. За мястото на жените в политиката и в обществото и за следването на личната си визия за развитие на България, си говорим на финала на предизборната кампания.

Г-жо Бориславова, с какви чувства се връщате в политиката след краткото Ви отсъствие?

Всъщност никога не съм напускала отбора на „Продължаваме промяната“ и независимо че ме нямаше в публичното пространство няколко месеца, работех с хората от екипа "зад кадър". В този период се посветих на създаването и надграждането на експертния ни потенциал. Създадохме няколко групи в 16 работни направления, т.нар. "експертни съвети", и привлякохме нови лица, външни експерти по различни теми и ги използвахме, за да се готвим за 48-ото Народно събрание. Разписвахме собствени инициативи и законодателни предложения.

Не чувствам, че съм излизала от политиката, тъй като следях какво се случва в НС като член на Изпълнителния съвет и всяка седмица сме обсъждали каква е стратегията и какво се случва с ПП.

Завръщането ми сега в публичния живот е по-скоро свързано с това, че правим решителна стъпка към обединение и вярваме, че зависи от всеки един от нас да допринесе с каквото може за тази кауза на единението. А именно - редовно правителство, което решително да придвижи България напред. Не просто да я изравни с Румъния, което беше заветната цел от 2007 г. насам, а да станем равни с другите европейски страни като качество на живот, образование, медицински и социални услуги и доходи.

Вашата личност беше многократно атакувана от всички страни. Една от най-отблъскващите атаки беше песента с Ваше име, дело на сценаристите на 7/8. Вие съдите продуцентите. Докъде стигна делото?

Предстои да бъде насрочено първо заседание по делото, като процесът се движи нормално спрямо сроковете за българското гражданско право. Песента излезе през януари тази година, а аз се бях оттеглила още през лятото на 2022 г. Тук бих задала въпроса на сценаристите на Слави Трифонов и лично на него:

Какво точно мотивира 7/8, след като вече не бях публично присъстваща личност, да излязат с тази песен?

Така или иначе всичко ще се реши в съда, като в това време сметките на телевизията ще останат запорирани по силата на съдебното определение.

Почувствахте ли се лично засегнати от песента?

Според мен песента е изключително вулгарна и се опита да ме представи в светлина, която няма нищо общо с работата ми. В този смисъл - не намирам за допустимо по този начин да се засяга личност, било тя и публична, тъй като трябва да съдят за теб по това, което правиш в професионален план, когато те атакуват в това качество. Тази песен не съдържа по никакъв начин оценка за работата ми като началник на кабинета или като юрист, или като експерт в подготовката на политическата програма на "Продължаваме промяната".

Има още...


Така че за мен наистина беше неприятно, и това е и причината за делото. Това е общият ред, по който човек може да си търси правата. В крайна сметка, всеки трябва да отговаря за нещата, които прави.

Възприемате ли песента като вербално насилие?

Да, това е може би една от формите на вербално насилие. Това, което според мен е важно да се каже, е, че тук атаката е срещу личността и поради това, че липсват аргументи да се оспорят някои позиции. Но не защото съм съм жена в политиката. Това просто го прави по-лесно. Има повече изразни средства, метафори, с които се работи, и стил на изразяване, но атаката е срещу политически опонент заради нещата, които преживяхме през миналата година. На тази атака съм подложена не само аз като жена. На подобни атаки са подложени и Кирил Петков, и Асен Василев и лица от „Продължаваме промяната“.

Към какво се стреми коалицията ПП-ДБ? Има ли конкретен пост, към който се стремите?

И двете политически партии имаме наша обща цел и тя е да превърнем България в едно по-нормално и хубаво място за живеене. На нас много ни се иска да имаме шанс да работим активно за претворяването на тези идеали в истинския живот на всеки един от нас. В този смисъл не сме партия или обединение, което е дошло само и единствено да се бори с ГЕРБ. ГЕРБ не са голямата цел.

Крайната ни цел е България да бъде по-добро място за живеене.

ГЕРБ е една от формите на статуквото, което се бори срещу този нов модел на управление, в който ние вярваме. В партията ни се определя буквално в последния момент кой къде ще пасне, след като се види каква нужда има и кой е най-подходящият човек за търсения пост. Мисля, че мога да съм полезна, както в НС, така и в изпълнителната власт.

Истината е, че имам едно по-голямо предпочитание към изпълнителна власт, тъй като там процесите са по-динамични и реалните действия и резултати от работата си може да видиш буквално на следващия ден. В Народното събрание отнема повече време да усетиш резултатите.

Как смятате, достатъчно ли са представени в политиката жените в България?

Ако гледаме чисто статистически, жените са били на доста позиции. Даже може би имаме едно от най-добрите съотношения между мъже и жени в Източна Европа. По-голямата дълбочина на този въпрос е как се появи нарицателното "калинки" - дали у нас жените, които са на ръководни постове, действително са част от процесите на вземане на решения, тяхното мнение взима ли се предвид и дали те са фактор във формирането на една или друга политика? Защото жените не бяха назначени реално да свършат работа, а бяха поставени на постове, за да прикрият и да обслужат нечии други идеи. Това е един от "успехите" на този модел на управление на ГЕРБ. Ние вярваме,

Продължава на следващата страница...


че независимо от пола, всеки човек, който заема ръководна длъжност, трябва да носи отговорността за собствените си решения. Тук подборът на хора трябва да е направен според принципите на отбора, към който принадлежат, в случая политическата сила, която ги излъчва.

Искате да кажете, че досега повечето жени в политиката са били поставени фасадно?

Това си личеше дори по публичното обръщение към определени дами, по ситуациите, в които са поставени, визуализациите, в които са представени от самите им съпартийци. За мен правилното място на жените в политиката е наравно с мъжете, защото противопоставянето в политиката не трябва да е на полов принцип, а на идейно ниво: дебат, дискусия за намиране на правилното решение. Кой го предлага, кой го е измислил, кой ще го защити? Там

водещото трябва да е експертизата и правилната мотивация, а не дали носи пола или панталон.

Жените в последното Народно събрание бяха едва 25 % от общия състав на депутатите. Малко жени искат да участват в политиката или малко жени са допускани?

Бариера на допускане в ПП-ДБ няма. Но и ние нямаме представителност 50/50 на двата пола, а бихме искали да имаме по-силно женско присъствие. Чувството ми е, че при жените има две неща, които ни възпират да влезем активно в политиката. Уважаваме много повече личното си пространство и в този смисъл преценяваме дали да жертваме себе си за лице на кампания за народен представител, или смятаме, че ще свършим по-добре тази работа зад сцената и ще постигнем вътрешно удовлетворение като сме част от работата без лицето си, понеже знаем колко струваме и целта ни е по-важна. В този ред на мисли е да изберем ефективността през загубата на лично пространство и не непременно да бъдем забелязани и да стоим на преден план на билбордовете. При мъжете нещата стоят по друг начин с по-изразено его.

Има много обществено значими проблеми, по които обаче мъжете като че ли нямат чувствителност - като майчинството и проблемите на домашното насилие. Как смятате, че трябва да се подходи: мъжете да бъдат привлечени и убедени във важността за приемане на Закон за защита от домашно насилие, или да има повече жени в политиката?

В политиката в решаването на проблемите не трябва да надделява полът, а силата на аргумента. Това, което не виждаме в нашия парламент или поне не във всички партии, е всеки депутат, когато влиза в Народното събрание, да отива с идея,  убеждение и кауза, която да защитава. Може да са различни каузи според избирателния регион. Може да е за Закона защита от домашното насилие.

В никакъв случай никой депутат не трябва просто да натиска един бутон в парламента, както и когато някой му каже да го направи.

Тук полът отново не играе роля. За Закона за защита от домашно насилие и измененията, които не успяха да минат, статистиката е толкова обезкуражаваща и в същото време еднозначно свидетелства, че не е проблем само на жените. Хора, членове на нашето общество, всяка седмица биват убивани от своите партньори. И това е толкова сериозен проблем, че не можем да кажем: „Мъже, освестете се! Вижте! Разберете го!“ По подразбиране ние трябва да сме общество, което осъзнава този проблем.

Опитът да се принизи този проблем до половата идентичност на хората е контрапродуктивно в случая. Някои партии се опитват да се заиграват с несъществуващи теми в този законопроект, твърдейки, че това е проблем за половото самоопределяне. Това изобщо не е засегнато в законопроекта. По тази тема не считам, че воденето на дискусии трябва да включва повече мъже, което е обидно само по себе си. 

Продължава на следващата страница...


По време на дискусията на 15 март по инициатива на фондация „Будителките“, в която участвах заедно с представителки на ДБ и на ГЕРБ, имаше бивша депутатка, която на въпроса "защо не подкрепихте Законопроекта за защита от домашното насилие", отговори, че от тяхната парламентарна група са се почувствали обидени. Обидени от статистика, цитирана в пленарната зала - че всяка трета жена е била обект на физическо, вербално или невербално насилие в България. И тази статистика означавала, че всеки трети мъж, включително в тяхната парламентарна група, е насилник. И те заради това решили да не подкрепят този законопроект... 

Вие поехте ангажимент да внесете за гласуване Законопроекта за защита от домашно насилие. Надяваме се да спазите този ангажимент?

Ние го внесохме и в 48-ото НС. Това е един от приоритетните ни законопроекти, по които работата трябва да бъде довършена. Истината е, че този закон беше отлежавал 2 години преди ПП да се появи на политическата сцена именно поради тези заигравки на едно бивше управление да не вземе решителни мерки на цената на публичния дебат. А дебатът е какво се гарантира като права на субектите на насилие с този закон.

Това, за което говорите, е вид мачизъм, срещу което на Запад много се говори. Но българското общество готово ли е за такъв Закон за домашното насилие, та ние сме патриархално общество от балкански тип?

Законът не докосва съществото на нашето общество. Той създава координационно звено, за да може всички органи, ангажирани с проблематиката, да си сътрудничат по-добре и да има една посока на взаимодействие вместо всеки да работи на парче. И Законопроектът ускорява производството по предоставяне на защита. Това производство вече е там, но ние даваме допълнителна защита и скъсяваме срока за даване на защита като по-бързо даване на документ за защита. Дори тази защита не е толкова силна, крайна и ефективна, но по никакъв начин не можем да говорим, че са засегнати убежденията и вярванията на нашето общество.

Как мислите, с приемането на този Закон за защита от домашното насилие и санкциите, които евентуално са заложени в него, ще се намалят ли случаите на домашно насилие?

Не. Но е необходима поредна стъпка в един бавен и мъчителен процес към това обществото да се придвижи крачка напред и обществото ни да разбере, че формите на домашно насилие – физически или не, не са приемливи в едно модерно общество. Не може домашното насилие да е приемлива форма на съжителство. Има такива неща, за които цялото общество да не иска да не се случват.

Каква е Вашата формула за успешно реализирана жена през 21.век?

Да не се оставя да й казват, че понеже е жена, не може да свърши една или друга задача или да бъде в една или друга кариера. Когато с моята по-малка сестра трябваше да избираме професии, съветите, които получавахме, бяха точно такива. Тя искаше да стане лекар, а й казваха, че не може да бъде лекар, защото има дълги смени по 12, по 24 часа, няма да има време за семейство, за деца, ще я болят краката... Такива аргументи, които се опитват да те откажат. На мен ми се казваше, че правото е мъжка професия, само мъже са съдружници в канторите, само те са успешни. В крайна сметка, нито аз, нито тя се оставихме тези думи да ни повлияят и не смятам, че сбъркахме в този избор. Нито че сме неуспешни в реализацията.

Сестра ми стана лекар – анестезиолог реаниматор, аз станах юрист.

Най-важното е с каква цел тръгваш напред. Ако тръгваш с неясна цел, ще извървиш много трудно стъпките след това. Ако искаш да си успешен, трябва да си мотивиран, да положиш усилия и да понесеш последствията и да обереш плодовете от труда си. И да не слушаш някой да ти казва: "Това не е за теб". Понеже понякога никой друг не го е правил или са малко жените в някоя област.

С какво се гордеете от постигнатото от Вас през последната календарна година?

Ще дам по един пример от правителството и един извън него. Това, което се случи след публичното ми оттегляне и падането на кабинета "Петков" - чувствам се удовлетворена, че успяхме да превърнем ПП в здрава и функционираща партийна организация и тези експертни съвети са нещо, което създадох през август 2022 и заработи като доста добра среда, в която можем да развиваме собствените си кадри. Това се случи бързо и много ни липсваше като форма на партиен живот. 

От друга страна, по време на кабинета "Петков" беше завършването на газовата връзка с Гърция. Когато влязохме в управлението, този проект се оказа, че всячески са се опитвали да го бавят, отлагали са срокове, не са се интересували, анексирали са споразуменията така че да не се получават по-евтини количества газ, за да може да се гарантира един монополист за доставките на България. Още преди "Газпром" да спре едностранно изпълнението на договора, това беше сочено като изключително ключов проект. С първата седмица от работата на кабинета гръцкият премиер Мицотакис започна работа с нас като съвместни мениджърски проекти. Всяка седмица от двете страни на границата екипите на ниво кабинет и премиер проследяваха прогреса с големи таблици коя копка къде и каква довършителна работа има да се свърши. Беше много приятно да видим, че това се случва за 164 работни дни  - да довършим техническото изграждане. От другата страна да видим, че имаме надежден партньор. Едно по едно предизвикателствата отпадаха. Това даде много динамика и чувство на удовлетвореност с усещането: "Струва си".

 

Какви са вижданията на д-р Таня Андреева за здравеопазването и Детската болница, четете тук