Лица

Аун Сан Су Чжи, която показа силата на безсилните

Жената, която вдъхнови милиони

Аун Сан Су Чжи, която показа силата на безсилните

Снимка: Htoo Tay Zar/Wikipedia

Слаба и нежна, тя прилича на крехка порцеланова статуетка, но е обявена за "опасност за държавата". Разберете повече за една от най-ярките политически личности на нашето съвремие и прочетете някои от най-вдъхновяващите й мисли!

Коя е тя?

Седемдесет и осем годишната Аун Сан Су Чжи е най-влиятелният политик в страната си и вдъхновение за милиони хора по света. Става ръководител на Мианмар (бивша Бирма), след като десетилетия наред води ненасилствена борба срещу военния режим. Удостоена е с Нобелова награда за мир през 1991 г. като "бележит пример за силата на безсилните".

Дау Аун Сан Су Чжи е родена на 19 юни 1945 г., дъщеря е на мианмарския политик, революционер и популярен герой на движението за национална независимост ген. Аун Сан, зверски убит в Британска Бирма през 1947 г. Тогава Аун Сан Су Чжи е едва 2-годишна. Изведена е от Бирма през 1960 г., живее за кратко в Индия, след това се мести във Великобритания.

Учи в Оксфорд философия, политика и икономика. Там се запознава с бъдещия си съпруг - професора историк Майкъл Арис, от когото има двама сина.

През 1988 г. се завръща в Мианмар, за да се грижи за болната си майка. От самото начало тя е "наблюдаваната" дъщеря на народния революционер. Изоставила семейството си, Си Чун се опитва да остане в семейния фокус, но беззаконията на хунтата не я оставят безразлична.

Биографията на Аун Сан Су Чи продължава на следващата страница...


Аун Сан Су Чи влиза в борбата с диктатурата и оглавява опозицията срещу военния режим, управляващ от 1962 г. Организира демонстрации и обикаля страната, призовавайки за "мирна смяна на режима" и свободни избори. Създава "Националната лига за демокрация", която светкавично печели широка популярност.

Веднага прави впечатление, че Аун Сан Су Чи е роден оратор. Обикаля цялата страна, говори с тих, спокоен, но твърд тон, с овладени сдържани жестове. Вдъхновява се от Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг за съпротива без насилие. 

Слаба и нежна, изглеждаща много по-млада, приличаща на най-крехка порцеланова статуетка, тя притежава невероятна харизма и повежда след себе си няколко милиона последователи. През 1989 г., непосредствено преди широко рекламираните от властта свободни избори, военните я арестуват и затварят в дома й. Обявяват я за "опасност за държавата"

А наказанието е "домашен арест без право на замяна". Освободена е чак на 13 ноември 2010 г. Дистанцията и раздялата не стопяват подкрепата и любовта в семейството.

За целия период, до последната им среща през 1995 г., Майкъл Арис успява да посети съпругата си само пет пъти.

През 1999 г. той умира от рак, като преди това военната хунта разрешава на Аун Сан Су Чжи да пътува до Великобритания, за да се сбогува с него. Тя обаче отказва заради опасения, че няма да я пуснат да се върне обратно. По това време вече има внуци, които никога не е виждала...

В класация на списание New Statesman през 2006 г. е призната като първи "герой на нашето време". През 2007 г. по решение на Парламента на Канада на Аун Сан Су Чжи е присъдено почетно гражданство на Канада. През 2008 г. е наградена с най-високото отличие на САЩ – Златен медал на Конгреса на САЩ.

През 2011 г. излиза биографичен филм за живота й под режисурата на Люк Бесон.

Пет години след освобождаването на Аун Сан Су Чжи, в момент, когато армията е обявила поетапна либерализация в страната, партията й печели внушителните 86% на изборите и така тя става държавен съветник (позиция, близка до тази на премиер) на Мианмар.

Последните избори в страната през ноември утвърждават репутацията й – партията на  Аун Сан Су Чжи печели 83 на сто от гласовете, докато партията на военните получава едва 33 от 476 места в парламента.

Репутацията на Аун Сан Су Чжи обаче бе силно накърнена след критики (които тя прие) за бездействие при мащабна кампания срещу рохинджа, мюсюлманско малцинство в региона. Стотици хиляди хора бяха принудени да избягат в съседни страни атаки от страна на военните, при които загинаха над 6700 души, включително 730 деца. Тя бе обвинена, че не е предприела нищо, за да предотврати убийствата и изнасилванията. Получава и критики за забавянето на реформите в Мианмар и използването на закони от колониалната ера, които дават възможност за преследване на журналисти и активисти. Въпреки това обаче тя се радва на огромна огромна популярност и одобрение в страната си.

Вижте някои от най-вдъхновяващите думи на Аун Сан Су Чжи...


Единственият истински затвор е страхът, а единствената истинска свобода е свободата от страха.

Ако се чувствате безпомощни, помогнете на някого.

Да се разглежда опозицията като опасна означава да се разбере погрешно основните понятия на демокрацията. Да потиснеш опозицията означава да нападаш самата основа на демокрацията.

Никога не трябва да оставяте страховете си да ви попречат да правите онова, което знаете, че е правилно.

Правителствените лидери са невероятни. Толкова често изглежда, че те са последните, които знаят какво искат хората.

Страхът е навик; Не ме е страх.

Моля, използвайте свободата си, за да популяризирате нашата.

Моят основен приоритет е хората да разберат, че имат силата сами да променят нещата.

Има специален чар на пътуванията, извършени преди изгрев в горещи земи: въздухът е мек и хладен, а настъпването на зората разкрива пейзаж, свеж от нощната роса.

Всяка мисъл, всяка дума и всяко действие, което допринася за положителното и полезното, е принос за мира. Всеки от нас е способен да даде такъв принос.

Въпреки че има мъдрост да се въздържате от прилагане на промяна само в името на промяната, придържането към стари начини единствено в името на тяхната древност очевидно е също така безсмислено.

Но дори на фона на такива вълнуващи събития, тези двама бичове на бирманската политика, фракционизма и ревността започнаха да хвърлят сянката си.

Човешките същества над света се нуждаят от свобода и сигурност, за да могат да реализират пълния си потенциал.

Мисля, че трябва да бъда активна политически. Защото гледам на себе си като на политик. Това не е мръсна работа, която знаете. Някои хора смятат, че има нещо нередно с политиците. Разбира се, нещо не е наред с някои политици.

Често в името на културната цялост, социалната стабилност и националната сигурност демократичните реформи, основани на правата на човека, се противопоставят на авторитарните правителства.

 

5 невероятни жени лидери, заради които можем да завиждаме на страните им