Военните в Мианмар поеха контрол над страната за една година, след като задържаха лидерката на управляващата партия “Национална лига за демокрация” (NLD) и фактически управляваща Аун Сан Су Чжи и други водещи политически фигури, сред които и президента Вин Мин. Телефонните връзки и интернет достъпът са прекъснати.
Говорител на военния телевизионен канал "Миявади" обяви, че причина отчасти е това, че правителството не е реагирало на твърденията им за масови изборни измами на вота през ноември (твърдят, че са установени над десет милиона случая на измами) и че не е отложило изборите заради кризата с Covid-19.
Редица световни лидери реагираха остро на военния преврат в Мианмар – тази страна в Югоизточна Азия с наистина трудна съдба и население от 55 млн. души. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш също осъди задържането на политическите лидери.
Коя е тя?
Седемдесет и пет годишната Аун Сан Су Чжи е най-влиятелният политик в страната си и вдъхновение за милиони хора по света. Става ръководител на Мианмар (бивша Бирма), след като десетилетия наред води ненасилствена борба срещу военния режим. Удостоена е с Нобелова награда за мир през 1991 г. като "бележит пример за силата на безсилните".
Дау Аун Сан Су Чжи е родена на 19 юни 1945 г., дъщеря е на мианмарския политик, революционер и популярен герой на движението за национална независимост ген. Аун Сан, зверски убит в Британска Бирма през 1947 г. Тогава Аун Сан Су Чжи е едва 2-годишна. Изведена е от Бирма през 1960 г., живее за кратко в Индия, след това се мести във Великобритания.
Учи в Оксфорд философия, политика и икономика. Там се запознава с бъдещия си съпруг - професора историк Майкъл Арис, от когото има двама сина.
През 1988 г. се завръща в Мианмар, за да се грижи за болната си майка. От самото начало тя е "наблюдаваната" дъщеря на народния революционер. Изоставила семейството си, Си Чун се опитва да остане в семейния фокус, но беззаконията на хунтата не я оставят безразлична.
Биографията на Аун Сан Су Чи продължава на следващата страница...
Деница Стефанова
Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...
;void(0);){kind=link}
