Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Бела и нейният необикновен урок по емпатия

Бела и нейният необикновен урок по емпатия

Снимки: Марияна Петрова/ mamuri photography; Локация: Сладкарница Вила Росиче

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Познавам Бела Чолакова покрай „Момичетата от града“. Със сигурност сте чели нейни ревюта на книги при нас или интервюта. Може би сте попадали и на ФБ страницата й „Яж, чети и обичай“, малка частичка от нейния личен свят и от този на книгите. Бела е журналист в „168 часа“ и именно работата й там я отвежда до първата й авторска книга. За „Осиновени истории“ си поговорихме с нея преди няколко дни сред уюта на една любима сладкарница. И за много други неща. Например че обувчиците от корицата са всъщност първите обувки на дъщеря й Ема... Накрая получих и своя автограф, който носи изключително ценно за мен послание. Благодаря!

Представянето на „Осиновени истории“ е на 15 декември в „Перото“. Не го пропускайте, защото след като опознах малко повече Бела, знам, че това ще бъде едно много светло и топло събитие. И усмихнато... като самата нея.

Как се роди идеята за тази книга? Защо избра темата за осиновяването?

Темата избра мен. Попадайки на нея, осъзнах колко рядко се пише за осиновяването в България и най-вече колко рядко се пише позитивно. Сякаш се търсеха предимно скандални истории, с много драма, нещастие и по възможност съмнения за дадени подкупи за още по-голяма сензационност. А в осиновяването има и толкова щастие, грижа, добрина, човечност и безкрайно много обич… Но като че ли те не се показваха, защото „драмата продава повече“. Някой трябваше да фокусира върху тях.

И то не просто защото хората имат нужда от положителни истории, а защото в обществото ни все още властват прекалено много табута и погрешни представи за осиновяването. А за да вървим по пътя към толерантност, е необходимо да подходим възпитано и разумно и към темата осиновяване – да започнем да гледаме на процеса напълно естествено.

Да престанем да съдим осиновените или осиновителите или да ги възприемаме като „втора категория хора“.

Колко време ти отне да събереш тези 21 истории? Защо точно тях представяш?

Пиша по темата осиновяване от 13 години, рубриката с лични истории в „168 часа“ се роди преди четири, а желанието да се превърне в книга, се събуди миналата Коледа. Избрах сред героите да има и осиновени, и осиновители, и биологични родители – за да се видят различните гледни точки в този триъгълник на болка, сила и любов. Защото всяка една от страните е важна, има своята роля, своите емоции и своите права.

Кое е най-трудно за хората, взели решение да осиновят дете?

В повечето случаи хората се сблъскват с трудности, преди да стигнат до решение за осиновяване – невъзможност за забременяване, години на напразни опити и тежки процедури, дори загуба на бебе. След взимането на решението като че ли пътят се отваря пред тях и процесът им се струва много по-лек от всичко преживяно до този момент. Някои дори споделиха с мен, че сякаш това им е било предопределено, че тяхното дете просто се е родило другаде и те са били принудени да минат през проблеми, докато се насочат към него, но веднъж тръгнали, сякаш всичко се е наредило.

Разбира се, всяко семейство преминава през различни етапи на приспособяване, на нагаждане към новите роли и към новата конфигурация. Всички тези етапи са свързани със сътресения, пренареждане на ценностите и поставяне под въпрос на много от убежденията. Но през същите тези етапи преминават и семействата, когато им се роди дете. Много от трудностите след осиновяване са свързани не със самото осиновяване, а с родителството по принцип.

Трябва ли да се съобщи на детето (и на каква възраст), че е осиновено? С какви думи?

Категорично тайна не бива да се създава и детето не бива да живее в лъжа. Това вече съветват психолозите и социалните работници. За щастие, поне в това отношение обществото доста е еволюирало. Препоръчва се на родителите още буквално от първия ден при взимането на детето от дома или от приемното семейство да му се говори за осиновяването. С подходящи думи, приказки, истории – как родителите му са го „срещнали в бебешката къща“, как е „расло в корема на друга жена, но винаги в сърцето на мама“, как то е „най-големият подарък за мама и татко“. Разбира се, не бива да се отива и в другата крайност и да му бъде натяквано непрекъснато. Има безплатни групи за взаимопомощ за родители към Българската асоциация „Осиновени и осиновители“, където всеки нов осиновител може да получи подкрепа и нужните съвети от други родители, които вече са минали по неговия път. А помощта от човек с личен опит е безценна.

Колко често осиновени деца решават да търсят биологичните си родители?

Днес все повече, но разбира се, когато вече не са деца, а зрели личности. И в повечето случаи не търсят „родители“, защото вече имат такива, а търсят „биологичен произход“. За много от тях е важно да разберат миналото си, историята си, това много им помага, за да приемат себе си такива, каквито са, и за да се чувстват пълноценна личност. Да познаваш корените си, е изключително важно от

Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува много обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, но не спира,...