ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Белослава: Сега е тихо, но какво избухване ни чака!

Белослава: Сега е тихо, но какво избухване ни чака!

Обичам да я слушам на живо, обичам музиката и думите й. Сега обаче нито мога да отида на нейно участие, нито можем да си говорим лице в лице или да обядваме в уютния й ресторант Atelier. Принудителната изолация сякаш ни остави на тишина. Тишина, от която може би имаме нужда. А може би не. За Белослава тя е възможност да осъзнае колко голяма нужда е имала от почивка, от онзи бутон пауза, който все по-трудно си позволяваме да натискаме. Как извънредното положение обаче се отразява на музиката й, на културния живот и на бизнеса й, ни споделя самата тя. Днес в Момичетата от града.

Толкова сцени опустяха... Мислиш ли, че скоро отново ще можем да се наслаждаваме на музиката, на театъра, на операта така, както го правехме преди?

Белослава: Мисля, че няма да е скоро. Мисля, че дори и да свърши карантината, ще отнеме психологическо време хората да застанат един до друг и да пеят, и танцуват заедно.

Аз лично съм леко стресната от цялата ситуация, но съм и някак спокойна, защото за първи път от 20 години си почивам истински.

Някои изпълнители намериха решение в правенето на онлайн live концерти. Това ли ни очаква през следващите месеци?

Белослава: Смятам, че това е едно прилично решение, за да не натъжаваме публиката си. Но за мен живата сцена, контакт и всеобщо усещане са незаменими. И смятам да изчакам, като му дойде времето.

Как според теб ще се отразят всички тези мерки на културния живот, а и в частност на музикантите? Какво бъдеще ви очаква и смееш ли да правиш прогнози?

Белослава: Финансовата страна на нещата е най-неприятна. Ние наистина живеем главно от концертите и живите ни участия. Всички продажби в интернет, както и отчисленията ни от Мюзикаутор и ПРОФОН са добре дошли, но в никакъв случай не са достатъчни. От друга страна, всички, които живеят, дишат и туптят в сърцето на културния живот, винаги ще дишат и обичат този въздух. В сърцевината нищо няма да се промени.

Ти имаш и ресторант, и хотел... бизнес, който е не по-малко ощетен от извънредното положение. Какви мерки са необходими, за да може да оцелее той?

Белослава: Дано да имаме летен сезон. За мое щастие хотелът ни е малък и вече е резервиран почти целия. Друг е въпросът колко ще продължи карантината. Тревожа се всеки ден за служителите си. Най-ощетени в ресторантьорството са сервитьорите. Те разчитат на процент от оборота и на бакшиши. Сега дори с доставки оборотът е задоволителен, а за бакшиши дори и не говорим.

Дано държавата да се включи адекватно и ни помогне. Ако това не се случи, много от малкия и среден бизнес в страната ще загине.

Твърде крайни ли са мерките на правителството?

Белослава: Не. Напълно съм съгласна с мерките. Даже съм впечатлена от организацията и категоричността. Не можеш да контролираш цяла държава половинчато. А и българите сме купонджии и луди глави, така че точно това ни трябва. Все пак е за наше добро.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...