Лица

Биляна Лавчева - адвокатката, която основа фондация в защита на пострадали от насилие

Фондация "Аме" съществува от 2017 г.

Биляна Лавчева - адвокатката, която основа фондация в защита на пострадали от насилие

Снимка: Личен архив

В момента Фондация "Аме" е на финалната права в усилията по създаване на защитено жилище за жертви на насилие, които още нямат възможността да живеят нормално и спокойно и реално са в риск от връщане при своите насилници, заедно с децата и с травмите си. Но Фондацията е ангажирана и в други проекти и каузи, защото основателката, Биляна Лавчева, не пести време, сърце и професионализъм. Това си личи и по отдадеността, с която отговори на нашите въпроси. Запознайте се с една адвокатка, която се бори с домашното насилие и извън съдебната зала, с което вдъхновява цял екип специалисти, доброволци, а и нас, Момичетата от града.

Представете вашата организация?

Биляна Лавчева: Фондация "Аме" съществува от 2017 г. и от самото си създаване работи с хора, пострадали при домашно насилие, преживели травма и страдания от депресия в следствие на насилието, както и с техните семейства и близки. Eкипът ни застава и зад много други социални каузи и инициативи, свързани с превенция на насилието, подкрепа на уязвими групи хора и такива в риск, насърчаване на деца и младежи към откриване и развитие на личния потенциал, създаване на благоприятни условия за личностна и професионална реализация. През последните години сме осъществили и проекти, свързани със следродилната депресия, превенция на насилието в училищна среда, както и проект свързан с гастроезофегалния рефлукс при бебетата. Към настоящия момент осъществяваме проект, насочен към хората, които по някакъв начин са пострадали след появата на вируса Covid-19, включително и жертви на насилие.

Как решихте да насочите дейността си към домашното насилие?

Биляна Лавчева: В моята лична практика като адвокат, практикуващ в областта на семейното право, се сблъсках с много случаи на домашно насилие, някои – изключително тежки. Всеки един от тях, носеше своята тъжна история и трудности. Преживявах всяко едно дело заедно с клиента, по пътя към крайния съдебен акт.

За съжаление, станах свидетел на много тежки човешки съдби и насилие в най-грозната му и изкривена форма.

Винаги след едно такова дело си мислех, че не правя достатъчно, че може да се направи и още. И един ден през 2017 г. с няколко ентусиасти и професионалисти, които работят в моята сфера, решихме, да учредим фондация, която да помага на хората, пострадали при домашно насилие. Без никакви очаквания и нагласи, предвид факта, колко големи фондации съществуваха към този момент. С малки стъпки сформирахме малък, но сплотен екип, чрез който да помагаме на хората, преживели такива травматични събития. През годините към нас се присъединиха много хора, които работят за каузата и мисията на фондацията и много доброволци, вдъхновени от това, което правим. Така се роди идеята за създаването на фондацията. Като решихме да насочим усилията си в посока да помагаме на хора пострадали при домашно насилие и не само, разбира се. Дейността ни е насочена към много различни социални проблеми, като на главен фокус е проблема с домашното насилие - във всичките му форми и проявления.

С какви думи обяснявате проблема пред хората, които не са запознати с него?

Биляна Лавчева: Винаги съм била на мнение, че човек, който не се е сблъсквал с определен проблем, без значението на неговото естество, не би могъл да разбере, колко огромен е той. Обикновено, когато с нас се свърже някой и иска да разбере повече за домашното насилие, първо го питаме, дали има близка или приятелка, която някога е пострадала от нещо подобно. Опитваме са да обясняваме с прости, но силни думи, които да останат в съзнанието на човека. Неминуемо домашното насилие се превърна в част от живота на целия екип на фондацията и всички ние се опитваме да достигнем до повече хора и да разкажем, колко страшно всъщност е то.

Домашното насилие е като неканен и неочакван гост, който влиза без покана в много домове.

То е бездна, която поглъща животи и разбива такива. Позволявам си да им казвам, че е бездна и е страшно, когато стоиш на ръба на тази бездна, сам или с дете, което е още по-страшният вариант и нямаш къде да отидеш, нямаш къде да се скриеш. Където и да присъствам, се опитвам да говоря по темата, без да се натрапвам, но да кажа достатъчно, така, че информацията, да достигне до повече хора. В последно време виждам положителната тенденция, че на различни събития за проблема се говори открито с желание за помощ и промяна. Това ми дава надежда, че обществото ни ще разбере колко сериозен е този проблем и няма да замете чуждия проблем под килима. Защото, ако всички ние, които се опитваме да помагаме, се откажем, накъде вървим?

Само жени ли ви търсят за помощ? 

Биляна Лавчева: Не и е много важно, да се отбележи, че колкото и странно ще прозвучи за много хора, ни търсят и мъже. По време на извънредното положение, когато бяхме затворени по домовете си, имахме безплатни юридически и психологически консултации. В тези месеци с нас се свързаха и много мъже.

Мъже, които се намират в деспотични връзки и просто от срам или финансова зависимост не са предприели мерки.

Търсят ни и бащи, които искат, да изведат децата си от дома, който споделят с майката. Като тук факторите са различни – алкохол, наркотични вещества, родителска небрежност и много други от страна на родителя. Факт е, че повечето жертви на насилие са жени, а още по-притеснителното е, че случаите на насилие над деца се увеличиха многократно през последните години. Ако преди казвахме, че всяка четвърта жена е жертва на насилие, сега казваме всяка втора. За съжаление статистиката от последните две години е много плашеща и са необходими спешни мерки за ревизиране на закона, мерките, санкциите, криминализиране на деянията, единен регистър и много други. Чакаме с притаен дъх, тези обещани законови промени, защото те буквално могат да спасят живот.

Има ли нещо общо между жертвите на насилие?

Биляна Лавчева: Всеки един случай е индивидуален за себе си, всяка жертва носи със себе си своята страшна приказка, но има много общи неща, които ги свързват. В повечето от случаите на домашно насилие връзката е започнала с любов и големи надежди за един нормален и щастлив живот, като в един момент се превръща в токсична и опасна. Много от жертвите дълго време събират сили и смелост, за да предприемат мерки срещу насилника си. Много от тях изпитват срам, без да имат вина за това, което им се е случило, разбира се.

За съжаление много от тях не получават подкрепа от семействата си, когато вземат решението да си тръгнат.

Много тях се връщат обратно при насилника си, като някои от тях си тръгват после, а други остават... Свързва ги, разбира се, и насилието, което са преживели, без значение от неговата форма и дали пострадали са само те или и децата им. Бих казала, че всички тези жени са много смели. Всички, които извървяват пътя към нормалността и успяват да кажат "не". Всяка една жена, успяла да се спаси от капана на домашното насилие, носи надежда, че винаги има смисъл, да се бориш, колкото и да е трудно. Свързва ги и смелостта, и куражът им, разбира се.

А между насилниците им? 

Биляна Лавчева: При насилника винаги има изкривено виждане за нормалното поведение, за нормите като цяло в обществото. Много от насилниците смятат, че жертвата си го е заслужила, като е направила нещо, което той не харесва, не одобрява. Понякога насилието може да бъде провокирано от доста незначителни неща – рокля, поведение, поздрави към съсед и т.н.

Повечето от тях не чувстват вина или разкаяние, може би само за пред съда.

Много от тях след извършен акт на насилие се опитват да върнат жената до себе си с обещания, че това никога повече няма да се повтори. Имаме и друг профил на насилника – този, който не наранява физически, но осъществява психически тормоз над жертвата. Много от хората извършили насилие не изпитват страх от последиците, които могат да настъпят за тях в негативен смисъл. Това е много страшно за мен и тук е необходима спешна промяна. При много от насилниците се наблюдава и рецидив, когато срокът на заповедта за незабавна защита изтече. Тогава те се завръщат и отново употребяват насилие срещу жертвата. За съжаление, имаше много такива случаи през последните години, които завършиха с фатален край за тези жени. Насилието, без значение от неговото проявление, е това, което свързва всички тях като една доста зловеща паяжина, която, ако скоро не скъсаме, ще говори много лошо за нас като общество.

Искате да изградите защитено жилище - има ли развитие проекта?

Биляна Лавчева: Да. Това жилище е една от възможностите да защитим до 2 жени и техните деца временно, в случай на нужда, след напускането им на кризисен център. Това е моментът, в който с тези жени се работи - как да се изразя - в посока да подредят живота си и след като напуснат жилището, да бъдат много по-уверени и независими. В момента броят на територията на цялата страна е крайно недостатъчен, а това е един от начините за втори живот за тези, пострадали от насилие. Проектът е във финалната си фаза и се надяваме кметът на населеното място да реши, че на територията на тяхната община имат нужда от такъв тип резидентна услуга и да ни подкрепи. 

Има и още...


Надяваме се, че и експертите от "Агенция за качеството на услугите" също ще одобрят направеното от нас и ще получим всички необходими документи, за да можем да извършваме услугата. Съществената част е получаването на общинско финансиране – ангажиментът на институциите на всякакво ниво е ключов за успеха и този случай не прави изключение. То е необходимо, за да гарантираме устойчивост в дейността. В противен случай остава възможността да разчитаме на дарения от частни лица, което не може да гарантира непрекъснатост на дейността ни в дългосрочен план.

На какво финансиране разчита фондация като вашата?

Биляна Лавчева: Към момента нашата фондация разчита на самофинансиране и дарения, както и на работа по различни проекти. Тук е моментът да благодаря и на всички, които са ни подкрепяли през годините. Надяваме се, че това ще се промени и в един определен момент ще бъдем много по-независими финансово, като това, разбира се, ще се отрази благоприятно и на работата ни. Надяваме се, че повече институции и организации ще намерят каузата ни за смислена и ще инвестират в бъдещето на хората, преживели насилие. 

Защото за мен в това е смисълът на всички неправителствени организации – да правим повече социални инициативи, да достигаме до повече хора и да бъдем полезни с работата си.

Имаше случай наскоро, който мога да определя като опит за правене на ПР чрез името ви - какво се случи?

Биляна Лавчева: Най-лесно е да обвиниш някого за собственото си неразположение, а когато е намесен и неправителственият сектор, нещата са дори по-лесни. Не се е случило нещо шокиращо – Фондация "Аме" отказа (и то не за първи път!) финансиране, което не кореспондира с нашата визия и ценности.

Нашият отказ предизвика краткотрайна буря в чаша вода, но ние сме наясно къде стоим, за какво се борим и какви са основните ни дейности.

Не възнамеряваме да отстъпваме от тях и да предаваме доверието на хората, с които работим ежедневно или на дългогодишните ни партньори. Доверието и уважението са на първо място за нас.

Може ли понякога и неправителственият сектор да е "мръсен" или корумпиран подобно на правителството?

Биляна Лавчева: Всеки човек, всеки сектор, всяка организация може да бъде корумпирана – нека не се ограничаваме само до неправителствените такива или институциите. Въпросът тук е как се реагира от страна на обществото и от страна на самите фондации. Ние сме малко НПО и държим основно на моралните и етични норми, които екипът изповядва не само в професионалния, но и в личния си живот. Движени сме основно от желанието да не предаваме доверието на хората, с които работим, докато се стремим да помагаме по най-добрия възможен начин. Искрено вярвам, че повечето неправителствени организации разсъждават като нас.

На кого могат да разчитат жените в най-трудните ситуации?

Биляна Лавчева: Смятам, че хората, на които жените, жертви на насилие, могат да разчитат, са техните близки. Тук не визирам само семействата, но и приятелския кръг.

Много е важно, когато една жена е решила да промени живота си и да си тръгне, да не го прави сама.

Това са много уязвими жени, които са преживели травматични събития, които за съжаление оставят тежки белези. Понякога тези жени не успяват да намерят разбиране и подкрепа и тогава се обръщат, както към нас, така и към другите неправителствени организации от сектора. Много важно в тези моменти е да се прецени в какво състояния е жената, какви са нейните потребности и кой е най-подходящият специалист и подход към нея. Много е важно семействата на жертвите да разберат, че детето им се намира в страшен капан и тяхното рамо и помощ са безценни. Надявам се в бъдеще да имаме повече програми за подкрепа на жертвите на насилие, насочени към семействата им. Никой не бива да минава сам през това, поне аз мисля така.

Имате ли "формула за оптимизъм" що се отнася до насилието - нещо, с което мотивирате жертвите да продължат напред, да вземат отново живота си в свои ръце?

Биляна Лавчева: Винаги, когато към мен се обърне жертва на насилие, първо искам да чуя цялата история, колкото и страшна да е тя. Често виждам, че много от тези хора идват да поговорят, да споделят, да разберат какво могат да очакват и колко дълъг е пътят, който трябва да извървят.

Реалността е, че България не е от най-добрите държави по отношение на жертвите на насилие.

Понякога самата аз губя хъс, когато виждам, че се боря с вятърни мелници. Но в края на деня, когато видя, че справедливостта е възтържествувала, съм истински щастлива и вдъхновена. Това са моментите, в които наум крещя "дааааааа" и си казвам, че всичко е имало смисъл. Нямам определена формула за оптимизъм, бих казала, че по-скоро имам "формула за вдъхновение", когато видя, че сме постигнали успех и че сме променили нечий живот. Когато някоя от жените, с които сме минали през целия път, ми се обади и ми каже, че има нова страхотна работа, че е щастлива, че е добре. 

Оптимист съм или поне се надявам, че промени ще има и ще обърнем цифрите на "черната статистика" на хората, загубили живота си в следствие на домашно насилие.

 

Домашното насилие в България през погледа на немска журналистка