Преслава Фентам-Флетчер не е просто едно хубаво, образовано и щастливо момиче в Лондон. Тя е от хората, които не спират да променят света – и в добро, и в лошо. Филантроп доброволец, Преслава винаги работи по няколко проекта едновременно, грижи се всеотдайно за семейството си, като в момента учи и магистратура по филантропия в Cass Business School. Прави всичко, с което се е нагърбила, особено в момент на здравна и социална криза, с голямо желание, защото знае, че е истинско значимото.

Преслава, какво се случва във Великобритания в този момента на епидемия?

Както навсякъде по света и тук сме се ориентирали към социална и физическа дистанция, което се оказа и едно особено трудно изпитание за хората тези дни. Англия е по-либерална, като в допълнение към пазаруването и ходенето до аптеката на гражданите се позволява един път на ден да тренират навън. Но в неделя тук беше много топло и доста хора нарушиха правилата, така че може това да доведе до промяна и затягане на мерките. Като цяло нацията е дисциплинирана – търпеливото редене на опашка е в ДНК-то на британеца, както и уважението към индивидуалната свобода.

Освен това една от гордостите на нацията е националната здравна система. Именно затова и хората са обединени и търпеливи, всеки извършава своя малък героизъм. Както кралицата каза в неделя вечер в своето обръщение към нацията: ако сме обединени и силни, няма как да не превъзмогнем трудностите заедно. Нейната достойна реч озвучи надеждите на много, напомняйки ни, че "добрите дни ще се завърнат". По време на вчерашната си разходка си "подарих" този плакат, разлепен на нашата улица, който озвучава нейните думи, и накара сърцето ми да се усмихне.

Как се справя с карантината семейството ти – онлайн образование, работа вкъщи... Успяхте ли да се синхронизирате и да си създадете рутина, която да ви държи на повърхността? 

Засега сме добре, нашите деца – Борис на 14 г. и Алис на 10 г. имат дневен режим, в който е включена дори медитация, която много помага, особено ако е комбинирана с физически упражнения един път на ден. В момента всичко е онлайн: учене, приятелства, работа, пиене на вино, но открихме, че това работи само за 40 минути, после човешкият мозък отказва да приема виртуалността като форма контакт. Моментите, в които семейството се събира около масата, са време на спояване, на допълнително опознаване на нас самите и начина, по който мислим и се справяме с големите теми в живота. Отделно това е и много удобен момент за корекции на маниери и поведение, на което много държим у дома.

За теб е важен социалният аспект на пандемията. Какви са инициативите, в които участваш за поддържане на психичното здраве и духа на общността? 

Ние живеем в невероятен квартал на име "Шордич" – най-хубавото и енергично място в Лондон, тук именно е бил и първият театър, където са се играли пиесите на Шекспир. Това вдъхнови жителите в нашата сграда да рецитираме или изпълняваме части от пиеси, стихотворения, песни и скечове във вътрешния двор, към който гледат повечето апартаменти и подобно на Шекспировия глоуб няма покрив, а само небе над главите ни. Преди няколко дни изпях две български народни песни (можете да чуете едно от изпълненията на Преслава тук). Всички бяха толкова трогнати и усмихнати, повечето от тях за пръв път чуха нашия фолклор. Този дух на взаимопомощ и доброволчество е изключителен силен и със солидна историческа традиция тук. Великобритания е люлка на доброволческото движение, което започва преди 500 години и е постулирано като официално от кралица Елизабет I през 1601 г. Една английска пословица гласи, че "добродетелността започва от вкъщи" и аз много я обичам. Тук над 750 000 души са се записали като доброволци в помощ на здравната служба и ние всички сме членове на месната обществена служба за помощ на възрастни и уязвими граждани.

Вчера разбрахме, че министър-председателят Борис Джонсън е в интензивно отделение с коронавирус и това е много разтърсваща новина за всички, които наричат Великобритания свой дом. В такива моменти политическите цветове са без значение и Брекзит изглежда нищожен. Джонсън се възприема като обединител на нацията, независимо от политическите му предпочитания. Той е символ на борбата, която водим заедно. Дори получихме писмо от министър-председателя, в което той разяснява мерките на правителството в борбата с коронавируса. (писмото е приложено в галерията със снимки)

Това, че доказал се политически лидер като Джонсън във Великобритания е болен, е голям удар за британците и за тяхната надежда, че скоро всичко това ще е история. Болестта му вече се превърна в хуманна, екзистенциална криза. Персонифицирането на вируса директно с фигурата на министър-председателя е твърде болезнено дори и за най-острите му критици. Представители на всички политически фракции отправят благопожелания към Джонсън, а редовите британци наистина виждат в него "преродения" сър Уинстън Чърчил, като особено важен тук е дискурсът на геройството. Самият министър-председател е вдъхновен от предшественика си Чърчил, чиято роля във Втората световна война е един от най-значимите в световната политика и до днес. Интересното е, че и двамата се намесват в съдбовни моменти в британската история, а сега има и още нещо помежду им – и двамата се разболяват, когато са най-отдадени на политическите си решения, което води и до идеята за превъплъщение на великия лидер. Освен това – кралицата в нейната телевизионна реч за Covid-19 сравни тъгата от изолацията с тази на евакуираните деца през Втората световна война, цитирайки своето първо обръщение към тях през 1940, когато е само на 14 години. На подсъзнателно ниво това влияе на обикновения човек, като демонстрира, че историята се повтаря и надежда има.

И още ...