Лица

Българка в Лондон пее народни песни за своите съседи

Най-голямата драма на изолацията е отнетото чувство за общност

Преслава Фентам-Флетчер не е просто едно хубаво, образовано и щастливо момиче в Лондон. Тя е от хората, които не спират да променят света – и в добро, и в лошо. Филантроп доброволец, Преслава винаги работи по няколко проекта едновременно, грижи се всеотдайно за семейството си, като в момента учи и магистратура по филантропия в Cass Business School. Прави всичко, с което се е нагърбила, особено в момент на здравна и социална криза, с голямо желание, защото знае, че е истинско значимото.

Преслава, какво се случва във Великобритания в този момента на епидемия?

Както навсякъде по света и тук сме се ориентирали към социална и физическа дистанция, което се оказа и едно особено трудно изпитание за хората тези дни. Англия е по-либерална, като в допълнение към пазаруването и ходенето до аптеката на гражданите се позволява един път на ден да тренират навън. Но в неделя тук беше много топло и доста хора нарушиха правилата, така че може това да доведе до промяна и затягане на мерките. Като цяло нацията е дисциплинирана – търпеливото редене на опашка е в ДНК-то на британеца, както и уважението към индивидуалната свобода.

Освен това една от гордостите на нацията е националната здравна система. Именно затова и хората са обединени и търпеливи, всеки извършава своя малък героизъм. Както кралицата каза в неделя вечер в своето обръщение към нацията: ако сме обединени и силни, няма как да не превъзмогнем трудностите заедно. Нейната достойна реч озвучи надеждите на много, напомняйки ни, че "добрите дни ще се завърнат". По време на вчерашната си разходка си "подарих" този плакат, разлепен на нашата улица, който озвучава нейните думи, и накара сърцето ми да се усмихне.

Как се справя с карантината семейството ти – онлайн образование, работа вкъщи... Успяхте ли да се синхронизирате и да си създадете рутина, която да ви държи на повърхността? 

Засега сме добре, нашите деца – Борис на 14 г. и Алис на 10 г. имат дневен режим, в който е включена дори медитация, която много помага, особено ако е комбинирана с физически упражнения един път на ден. В момента всичко е онлайн: учене, приятелства, работа, пиене на вино, но открихме, че това работи само за 40 минути, после човешкият мозък отказва да приема виртуалността като форма контакт. Моментите, в които семейството се събира около масата, са време на спояване, на допълнително опознаване на нас самите и начина, по който мислим и се справяме с големите теми в живота. Отделно това е и много удобен момент за корекции на маниери и поведение, на което много държим у дома.

За теб е важен социалният аспект на пандемията. Какви са инициативите, в които участваш за поддържане на психичното здраве и духа на общността? 

Ние живеем в невероятен квартал на име "Шордич" – най-хубавото и енергично място в Лондон, тук именно е бил и първият театър, където са се играли пиесите на Шекспир. Това вдъхнови жителите в нашата сграда да рецитираме или изпълняваме части от пиеси, стихотворения, песни и скечове във вътрешния двор, към който гледат повечето апартаменти и подобно на Шекспировия глоуб няма покрив, а само небе над главите ни. Преди няколко дни изпях две български народни песни (можете да чуете едно от изпълненията на Преслава тук). Всички бяха толкова трогнати и усмихнати, повечето от тях за пръв път чуха нашия фолклор. Този дух на взаимопомощ и доброволчество е изключителен силен и със солидна историческа традиция тук. Великобритания е люлка на доброволческото движение, което започва преди 500 години и е постулирано като официално от кралица Елизабет I през 1601 г. Една английска пословица гласи, че "добродетелността започва от вкъщи" и аз много я обичам. Тук над 750 000 души са се записали като доброволци в помощ на здравната служба и ние всички сме членове на месната обществена служба за помощ на възрастни и уязвими граждани.

Вчера разбрахме, че министър-председателят Борис Джонсън е в интензивно отделение с коронавирус и това е много разтърсваща новина за всички, които наричат Великобритания свой дом. В такива моменти политическите цветове са без значение и Брекзит изглежда нищожен. Джонсън се възприема като обединител на нацията, независимо от политическите му предпочитания. Той е символ на борбата, която водим заедно. Дори получихме писмо от министър-председателя, в което той разяснява мерките на правителството в борбата с коронавируса. (писмото е приложено в галерията със снимки)

Това, че доказал се политически лидер като Джонсън във Великобритания е болен, е голям удар за британците и за тяхната надежда, че скоро всичко това ще е история. Болестта му вече се превърна в хуманна, екзистенциална криза. Персонифицирането на вируса директно с фигурата на министър-председателя е твърде болезнено дори и за най-острите му критици. Представители на всички политически фракции отправят благопожелания към Джонсън, а редовите британци наистина виждат в него "преродения" сър Уинстън Чърчил, като особено важен тук е дискурсът на геройството. Самият министър-председател е вдъхновен от предшественика си Чърчил, чиято роля във Втората световна война е един от най-значимите в световната политика и до днес. Интересното е, че и двамата се намесват в съдбовни моменти в британската история, а сега има и още нещо помежду им – и двамата се разболяват, когато са най-отдадени на политическите си решения, което води и до идеята за превъплъщение на великия лидер. Освен това – кралицата в нейната телевизионна реч за Covid-19 сравни тъгата от изолацията с тази на евакуираните деца през Втората световна война, цитирайки своето първо обръщение към тях през 1940, когато е само на 14 години. На подсъзнателно ниво това влияе на обикновения човек, като демонстрира, че историята се повтаря и надежда има.

И още ...


Разкажи ни повече за проектите, в които участваш! Увеличиха ли се благотворителните и доброволческите инициативи именно сега? 

Да, сега работя за културната доброволческа организация Pushkin House като директор по развитие. Ние сме най-старата културна фондация в Aнглия, посветена на руската култура. Те е създадена преди 65 години от руски емигранти и английски ентусиасти. Много ми харесва това, което правя, защото част от отговорностите ми са да намирам финансиране и сътрудничества,  които не само продължават, но и усилват нашата мисия. Работата ме среща с интересни и вълнуващи хора от руската и английската общност в Лондон. Обичам да работя за изграждане на мостове, които размиват различията и обединяват хората чрез езика на културата. Сега работим в дигитален режим, не бяхме готови за това, но с общи усилия превърнахме онлайн средата в нова платформа за реализация на идеите и проектите ни.

Тъжно ни е, че се наложи да затворим културния ни дом, който се намира в интелектуалния район "Блумсбъри" – там, където е живяла Вирджиния Улф и в началото на XX век и е сформирала известния кръг "Блумсбъри", но знаем че това положение е временно и един ден пак ще имаме събития, изложби, концерт и разговори. Отделно правя втора магистратура в CASS Business School на тема филантропия и социална инвестиция, така че заетостта ми е огромна. Доброволческата ми работа и в Русия, и България продължава. С много силно желание помагам на Cedar Foundation, като водя техните ежегодни търгове в София. Тяхната кауза за деинституционализация на деца и правото на всяко дете да живее в семейна обстановка е много близка до сърцето ми, понеже с това се занимавах 7 години в Рyсия. 

Казват, че социалната изолация ще доведе до сериозно покачване на домашното насилие. Какви други негативни последици очакваш от рестрикциите, свързани с ограничаването на Covid-19?

Много неща ще изкристализират. Не знам дали ще има завръщане към стария ред и начин на живот. Дистанцията ще ни покаже, че много неща могат да се случват онлайн, и то на по-ниска цена, също и ще увеличи значимостта на човешкия контакт и неговата абсолютна незаменимост. Ще се научим кое е значимо и кое крайно нелепо, и дори абсурдно. След като сме живели месеци наред само с пазаруване на храна, носене на десет чифта дрехи и надежда за нас самите и тези, които обичаме, да оцелеем, ще преосмислим себе си и целите си.

Сиво ми е отвътре като си помисля за хора и деца, които живеят с насилник или под заплаха в дома си, това е най-страшното. Би ме било страх точно сега да живея в Русия или в друга автокрация, където държавата светкавично отнема изконните човешки права в полза на доминиращия контрол. Не ми се философства за всичко, свързано с технологичния шпионаж над индивида, който ще доведе до сериозни последствия в глобален план.  Предпочитам да следвам правилата, да слушам учените и да се опитаме всички заедно да смекчим напрежението или кривата на заразата, в името на едно бързо преодоляване на тази пандемия. Най-важно е да не озвучаваме другата пандемия – психологическата, която е подклаждана от спекулации и расизъм, изразени в думите на експерти без обувки, и може да разболее съзнанието и разедини хората за години напред.

 

Актрисата Силвия Петкова: Крайност е всичко, което се случва, но целта си заслужава