ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Борислава и Полина, които се осмеляват да създадат собствен моден бранд

Борислава и Полина, които се осмеляват да създадат собствен моден бранд

Снимки: Станислав Димитров; локация: Cafe 1920

Две изключително интересни и вдъхновяващи момичета обединяват общата си страст към модата и независимо от всички, които им казват, че са луди да създадат собствен бранд, те го правят. Спонтанно взимат решението да „родят“ Deepartment Store, бранд, за който тепърва съм сигурна, че ще чуваме. И това, че Борислава живее в София, а Полина в Лондон, ни най-малко ги спира целеустремено да преследват и целите, и мечтите си. Срещаме се в един доста мрачен ден в Café 1920, където пристигат, облечени с част от новата им колекция (признавам, чакам я с нетърпение), която бихме носили именно с тези класически модели кецове Nike Air Force от District. За началото, за идеите си, за бавната мода и за всичко онова, което тепърва ще им се случва ни споделят днес Борислава и Полина. 

Как се роди вашият бранд Deepartment Store?

Борислава: Беше много спонтанно. И двете сме си го мислили по отделно, но се намерихме в точния момент.

Полина: Аз точно бях завършила университета и си търсех работа като дизайнер в модната индустрия, понеже съм учила дизайн в Лондон. Тя пък работеше в списание.

Борислава: Да, аз работех в Amica, но нещо не ми стигаше. Имах нужда да използвам повече креативността си.

Ти също ли си учила мода?

Борислава: Не, не съм. Аз имам икономическо образование и може би затова така се допълваме.

Полина: Ние се познаваме от училище, от много малки, но никога не сме планирали нещо подобно. По-скоро един ден бяхме излезли, пиехме кафе и тя каза: „Искаш ли да направим нещо заедно?“.

Борислава: И тя се съгласи.

Полина: И буквално го направихме.

Борислава: Даже не мислихме много. Започнахме да работим веднага след това. Със сигурност сме си мислили дали ще стане нещо, или е било просто разговор, но явно и двете много сме го искали. И стана! Имали сме и моменти, в които малко намалява мотивацията, ентусиазма, сблъскваш с някакви неща.

Трудно е, но в крайна сметка успяхме да избутаме тези моменти.

Кога беше старта?

Полина: Първите неща, които пуснахме, бяха на 1 декември 2018, като около три месеца преди това ги подготвяхме.

Борислава: Докато намерим хора, с които можем да работим, също отне доста време.

Полина: Когато започнахме, всички ни казваха: „Луди ли сте? Защо го правите? Недейте! Това е супер трудна индустрия, не се замесвайте“. Но в същото време открихме много хора, които ни подкрепят, които ни подадоха ръка, без да искат нищо в замяна. Просто видяха две момичета, които искат да направят нещо и харесаха това в нас – че ние искаме да променим нещата.

Как намирате баланс, след като едната живее тук в София, а другата в Лондон?

Борислава: С много разговори. Чуваме се постоянно особено ако имаме някаква идея. Намираме баланс. Невинаги сме на едно мнение, обаче винаги го коментираме, изслушваме се и успяваме да намерим консенсус. Успяхме да се сработим.

Полина: Това беше едно от нещата, заради което в началото не бяхме сигурни дали ще се получи, защото всички хора казваха: „Ако искате да правите нещо, трябва да сте на едно място“. Всеки ти казва някакви правила или неща, които трябва да се случат. А реално всичко е толкова цветно и толкова различно. Всеки го прави по негов индивидуален начин и за момента успяваме да го направим точно по този начин. Не знаем какво ще се случи в бъдеще. Разбира се, искаме да бъдем на едно и също място, да си имаме наше студио, от което можем да работим с други хора и това нещо да се разраства максимално. Но на този етап...

Борислава: Но тя си идва доста често.

Полина: В крайна сметка Лондон не е толкова далече, три часа полет.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...