ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Целият свят говори за едно българско момиче

Целият свят вече говори за едно българско момиче. Това е Мария Бакалова, която получи светкавична слава, изигравайки Тутар, дъщерята на Борат, в продължението на филма. Личността на Мария е не по-малко интересна от комичната й роля. В интервю за The New York Times актрисата нарича Саша Барон Коен свой "небиологичен" баща и говори открито за теми като косми по тялото. Според американската медия, Коен е звездата в "Борат – 2", но Мария е героят.

Оригиналното име на продължението е Borat Subsequent Moviefilm (Борат: следващият кинофилм). Има и подзаглавие - "Предаване на невероятен подкуп на американския режим, в полза на някога славната нация на Казахстан". Филмът разказва за това как след като е опозорил страната си пред света с "Борат: Културен обмен с Америка за напредък на великия братски казахстански народ" мустакатият журналист получава задача да поправи стореното.

Ролята, която българката изиграва, е на Тутар Сагдиев, 15-годишната дъщеря на славния казахстанец. Отгледана в плевня и неправилно възпитавана от баща си, Тутар измисля начин да го придружи в пътуването му до Съединените щати. Така тя става едновременно стръв и съзаклятник в схемите на родителя си. 

Тутар е наивна тийнейджърка, която не знае, че жените могат да четат, шофират или мастурбират. С развитието на сюжета, тя открива собствената си стойност, като привлича вниманието към тихата (а понякога и не толкова тихата) мизогиния (ненавист към жените) в света около нея. Според самата Бакалова, това е история за образованието и освобождаването на Тутар. 

"Филмът е за това как едно момиче може да порасне и защо трябва да порасне. Как хората се отнасят към теб като към неравен, само защото си жена и какви възможности имаш в дадената ситуация."

Един от първите въпроси на The New York Times към българката е именно как е приет дебютът на голям екран в родната й страна.

"Такива неща не се случват на хора като нас, българите. Най-често получаваме някоя малка, мъничка роля като допълнение на някой филм, 2 или 3 реплики - проститутка или мафиот. Аз съм  наистина благодарна на Саша, че даде платформа на една източноевропейка, да изиграе силен и сложен персонаж, който не е само едно нещо."

Освен героинята й, самата Мария също не е „само едно нещо“. В интервюто тя с охота разказва, че е започнала пее на 5 или 6 години, след това е решила да свири на флейта. Желанието й да изследва по-широки територии и да избяга от реалността не спирало и така решила да стане актриса, защото да бъдеш актриса значи да бъдеш всеки, да правиш всичко. Можеш дори да живееш на Марс.

Като ученичка Мария е върл фен скандинавското кино и на кинематографично движение Догме 95. Актрисите, на които се възхищава са Мерил Стрийп, Никол Кидман и Натали Портман.

Разбира се, от американското издание питат дали и в живота Мария е почитател на "пранковете", тези леко груби шеги с околните. 

"Всъщност не. Бях супердисциплинирано дете. Четох твърде много книги. Бях обсебена от Достоевски, когато бях на около 15 или 16. Когато излезе първият филм "Борат" (през 2006 г.), бях на 10, така че никога дори не бях го гледала, преди да ми дадат ролята. Но дори и да бях, със сигурност нямаше да го разбера."

Продължава на другата страница...

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...