Даниел Ахчиев е един от фотографите, заедно с Александър Малчев и Миглена Цонева, които подкрепиха Момичетата от града в стремежа ни към качествено визуално съдържание. Негови фотографии сме ползвали в няколко статии и не можем да не признаем, че усетът му към красивото и драматичното чудесно се допълват с нашите "развълнувани" текстове. Даниел е майстор на разкриването на женската красота и от тези фотографи, пред чийто обектив всяка от нас би желала да застане. В признание на преклонението си пред изяществото на своите модели, Даниел е нарекъл творбите си Swan Photography /Лебедова фотография/, а цикъла от градски портрети на балерини - Urban Butterflies /Градски пеперуди/.
Разкажи ни за себе си накратко. Как откри фотографията? Или тя те откри...
Животът ми е изпълнен с обрати и интересни моменти, като в различни етапи от него съм работел какво ли не - имах сергия на пазара, магазин за мъжка мода, продавал съм книги, управител на склад, собственик на рок клуб и на компютърни клубове, счетоводител и какво ли още не. В момента работя като консултант внедряване на ERP софтуер.Колкото са разнообразни заниманията, които съм имал, толкова са разнообразни и интересите ми - чета много и разнообразна литература, обичам киното във всичките му превъплъщения, меломан съм, играя шах, бридж и много други.
В момента основното ми занимание е фотографията. От малък имах желание да снимам, но бе трудно - трябваше лаборатория, скъпи апарати, филми. Трябваха много опити, докато постигнеш приличен резултат. С навлизането на дигиталната техника нещата станаха много по-приемливи и в един момент се оказа, че мога да сбъдна една детска мечта.
Първият ми апарат бе подарък от брат ми за сватбата. След като попадна в ръцете ми, разбрах, че това ще е мания за цял живот. За няколко години смених 5-6 тела и множество обективи. За разлика от интересите ми към много други неща, с времето интересът към фотографията не само, че не намалява, но и расте.
Откъде намираш сили за некомерсиални проекти?
Сили и време човек може да намери за всичко, стига да има желание и любов, към това което прави. Аз имам семейство, малко дете, но въпреки това успявам и намирам време и за семейството и за фотосесии. Просто намирам моменти, в които има как да отделя 2-3 часа и планирам за тогава фотосесията.
Твоята снимка на балерината от протестите през лятото стана един от символите на тази обществена енергия. Къде отиде тя, загуби ли се?
Ако говориш за енергията, не, не се е загубила. Просто намали силата, трансформира се и чака удобния момент да експлодира отново. Срещу себе си хората на площада имаха и имат много силен противник и битката не е никак лесна. Всички се надяваме в края на краищата доброто да победи.
Наскоро направи нов сайт, swansphotography.com ?
За съжаление, аз съм един от тези, които решиха, че ще търсят бъдещето си в друга страна. Направих сайта следствие на това решение, понеже имам намерение да се занимавам активно с фотография и това да стане основното ми средство за препитание. Искам чрез него да разкажа на аудиторията кой съм, да покажа какво правя и да дам възможност за връзка с мен. С две думи - правя огромна промяна в живота си и се надявам сайтът малко да помогне в успешната й реализация:)[[more]]Кои са по-трудни за снимане – децата или жените?
Всички, които ме познават, знаят, че в общуването със жените нямам никакви проблеми:) Опитвам сесиите да бъдат максимално непринудени и да направя така, че моделът да се чувства добре и най-вече да бъде себе си. От друга страна, много обичам децата и успявам да общувам с тях пълноценно - явно съм запазил нещо детско в себе си и въпреки че повечето фотографи са на мнение, че децата са най-трудният обект за заснемане, аз го правя с голямо удоволствие и в края на фотосесиите, въпреки умората, винаги съм зареден с положителни емоции.
