С Дарин се познавам покрай следването ни във Факултета по журналистика и масови комуникации. След завършването ни сме се засичали през годините в сферата на ПР и рекламата, където и двамата работехме, докато не открихме... истинското си призвание. Много се е писало и говорило по тази тема, но аз продължавам истински да се възхищавам на хора, които, като Дарин, успяват не само да следват сърцето си, а и да направят малкия ни свят по-хубав. Наскоро той откри своя пекарна и закусвалня под името "Даро" на ул. "Ангел Кънчев". 

Как успя да превърнеш хобито в професия и бизнес?

Дълго време не мислех, че ще стигна дотук. Малко след първия сезон на MasterChef се присъединих към екипа на много добър ресторант ("Преди 10") и през март тази година спечелихме две награди "Ресторант на годината" – изборът на публиката и специалната за съхранение и развитие на традиционната българска кухня. Това беше и моментът, който ми даде увереност, че мога да правя нещата и да радвам хората с храната.

После всичко беше въпрос на стечение на обстоятелствата – имаше подходящо място, концепцията беше избистрена. И така на 15 август отворихме врати за гостите си – нямахме още лого, нямахме табела, но работехме.

Променя ли се ситуацията, когато започнеш да правиш любимото си нещо вече по задължение?

Много се променя – най-вече виждаш от първо лице единствено число как хората възприемат хобито ти. Храната и експериментите, необичайните съчетания винаги са ми били страст и не приемам, че забавлението е станало задължение. Ние даже в кухнята не казваме, че работим, а че се забавляваме – днес ще пробваме постна торта с банани вместо яйца, утре някой от гостите ще ни учи на своите трикове.

Храната и експериментите, необичайните съчетания винаги са ми били страст и не приемам, че забавлението е станало задължение.

С какво се различава твоята пекарна от другите, които вече са на пазара?

В нито един продукт няма нито една добавка, консервант или подобрител. Това рязко намалява срока на годност и трябва да сме внимателни с продуктите на витрината. Но хората веднага усещат разликата. Затова и често чуваме от клиенти, че еклерът ни примерно е достоен да замени палачинките на баба, че при нас е уютно и мирише на любов, или дама на 70 години да каже, че нашите мекици (правим ги до 10:30 ч. всяка сутрин) я връщат в детските й години.

Следваме основни принципи, а не рецепти. Затова и в менюто ни няма "еклер с баварски крем и шоколад" например – днес е с маслен крем с кафе и желе от горски плодове, утре може да е с най-добрия баварски крем и ганаш от белгийски шоколад.

Сами си месим и печем хляба, клиентите го усещат веднага. Сандвичите са необичайни комбинации – имахме шунка с кафе, после бирена шунка, сега заешко руло с хамон. Единствено тук може да се яде бургер от скариди.