Николай Коев е експерт по заведенията и забавленията. Интересува се от  светлата страна на живота и хората, които искат да направят света по-добро място. Мисията му, както сам споделя, е да ни помогне да открием интересни заведения и места, където не просто да си изкараме добре, да се насладим истински на храната  и да се порадваме на живота.

Опитът и впечатленията си споделя в Очилатите дегустатори, организатор е на Кулинарни театри на 5-те сетива , както и на  фестивала Sofia Restaurant Week. Какво вижда в кухните на ресторантите, до които в качеството му  на дегустатор никога не му отказват достъп, и важно ли е лично да познаваш готвача той сподели за Момичетата от града. 

Какво всъщност „работи” дегустаторът и как ти самия започна да се занимаваш с това?

Дегустаторството не го възприемам като работа, а като забавление. За мен това е мисия - да помогна да откриете интересни заведения и места, където можете да си изкарате добре и да се порадвате на живота.

Организирането на Sofia Restaurant Week  от есента на 2016 г. насам е основната причина да започна систематично да обикалям ресторантите и да опитвам какво и как се предлага в тях. За да  вдигнеш шансовете на гостите да са доволни, трябва да влезеш в техните обувки и да усетиш местата като клиент. 

Лесно ли е да пишеш за храна и има ли „образовани” читатели?

За мен е лесно да се пише за храна и да - има образовани читатели, но честно казано, те по-малко коментират. Коментират повече необразованите...

Как изглежда ситуацията у нас според професионалната ти преценка?

Както на много места по света, и тук ударът от пандемията беше голям, а отиграването на ситуацията премина с големи, специфични наши трусове за ресторантския бизнес. Последствията не са еднозначни, но може да се каже, че нивото на обслужване спадна рязко, като се има предвид, че по принцип не беше високо и преди, положението не е розово. И иде реч за култура, защото ресторантите са центрове на живия социален живот. Оттук идва и отражението в поведенческите модели на хората и обществените групи, които посещават заведенията, както и всички места, в които има обслужване на гости, посетители или клиенти.

Фразата “Дами и господа, които обслужват други дами и господа” у нас е неуместна и звучи смешно. Въпреки това аз съм оптимист и вярвам, че всяко нещо се случва когато му дойде времето за определеното място. За сега се радвам, ако сервитьорите са приветливи. За другото – не му е дошло времето.

Успява ли родната кулинарна и гурме среда да следва световните тенденции?

Не смятам, че следваме световните тенденции, но сме свързани с тях неминуемо по някакъв начин. Просто темпото и качеството на тази връзка е специфично, нашенско. Предлагането и обстановките в ресторантите ни, поне в София, е доста добро. Качеството на продуктите, с които се готви, не е като в Италия например, но не е и тотално зле, както някои обичат да се самоквалифицират. Шарено е.

Би ли се ангажирал да обобщиш какви са трендовете у нас?

През изминалата 2022 г. гледах, търсих и дегустирах в много нови и не толкова нови места в София и забелязах следните тенденции в ресторантите.

Българското вино е във възход. На много места се предлагат вина от по-малки бутикови винарни или просто по-къси серии, които не са масови и се увеличава предлагането на бутилирани вина на чаша. За пример ще посоча гаражните вина

Има още...