Месец преди официалното излизане на новия албум на Depeche mode - Memento Mori - фронтменът Дейв Геън даде интервю в Берлин. Всички се вълнуват от последните записи и предстоящото световно турне, което се разпродаде само за месеци при все повишените цени на билетите в световен мащаб. Как ще продължи синт-поп легендата Depeche mode, когато на сцената останаха само двама - Дейв и Мартин Гор? Ето какво казва Дейв в онлайн интервю от Берлин, където е известно, че са най-пламенните фенове на бандата:

"С Мартин този път доста бързо се сработихме при все промените, които преживяхме в Depeche mode. Работихме усилено върху албума Memento Mori. Не сме преработвали нищо. Това не винаги е така. Този път екипът ни беше доста малък, а повечето песни бяха записани през последните няколко години преди пандемията. Мартин имаше доста записани демо-та и аз трябваше да намеря начин да се върна към старите неща, които сме правили. Хората искат това - старото ни звучене". 

На крачка от отказването

"Не очаквах да се гмурна точно така в този албум. В началото бях доста дистанциран и въздържан. Казвах си: Не знам дали още искам да правя това. До голяма степен това е и заради пандемията, на това, че прекарахме много време без да работим, повече със семействата и приятелите си, но отдалечени от основната ни дейност.  Тогава всеки от нас се запита:

Какво искам да правя с живота си? Това е екзистенциалният въпрос, който много хора си зададоха. През последните години аз също. Сега отново плувам в Depeche mode.

Доволен съм от записите. Сега Мартин прави смесването, докато съм тук в Берлин. И когато се върна в Ню Йорк, ще трябва да имам готови записи за слушане. Но този въпрос постоянно стоеше пред мен: искам ли още да правя това? Не, защото не беше хубаво, даже напротив. Но всеки път изкачваш планината и стигаш до тази точка. И си казваш: това е! Това е върхът ми! Просто искам да спра тук!

През годините това се случи доста пъти. Сега, това, което искам да правя, е да се радвам на работата с Мартин - как се усещаме двамата, как работим. За мен това трябва да е радостно преживяване. Не искам да правим запис и да се чудим как ще се приеме, каква е политиката, която ни е повлияла на записа и какво ли още не. Когато започнахме този запис бях на своите 25 % убеденост, сега съм на 100 %, че съм дал своите 100 %."

За усещането за края има още...