ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Деница Стоянова: Малките постижения ни карат да оценим големите успехи

Свободата има различни измерения, които ежедневно откриваме както в малките моменти, така и в големите крачки - когато си позволим да излезем извън зоната си на комфорт, когато сме готови да преборим собствените си страхове, но и чуждите стереотипи, когато се отправяме на дълго пътуване, понякога и към себе си, и най-вече когато намираме време за нещата, които ни карат да се чувстваме щастливи. Всеки ден!

Вдъхновени от кампанията #SwitchToDove - "Вдигни смело ръце. Почувствай свободата с Dove", решихме да ви срещнем с три невероятни момичета в специалната ни рубрика "Свободните момиче от града". Днес ви представяме инфлуенсъра и майка на две деца Деница Стоянова, която ни споделя кога най-често вдига високо ръце от щастие, на какво я учат дъщерите й, има ли своите малки тайни за красота, кое е най-вълнуващото й пътуване и дали дома наистина е там, където е сърцето.

Кои са моментите, в които се чувстваш наистина свободна?

Деница: Това са онези моменти, когато нямам ангажименти, не ми се налага да планирам нищо, умът ми е чист и свободен. От друга гледна точка се чувствам свободна, когато слушам себе си, не позволявам да ми се налага чуждо мнение, не се повлиявам от лоши коментари и успявам да задържа духа си в добро здраве.

А онези, в които си готова да вдигнеш щастливо високо ръцете си?

Деница: Когато постигна своя мечта, цел, когато съм щастлива, когато се чувствам свободна, но най-много обичам да вдигна ръцете си високо от радостта, когато видя някой друг човек да постига мечтите си.

Имаш ли своите малки лични победи?

Деница: Разбира се, и се научих да ги ценя. Това са онези малки постижения, на които, ако не обърнеш внимание, няма да оцениш и големите си успехи.

Като майка на две момичета как успяваш да си „откраднеш“ мигове само за себе си?

Деница: Това удоволствие става все по-трудно, защото с времето те растат и имат нужда от все повече внимание, имат повече ангажименти, учене, в същото време аз имам своите задължения, работа, ежедневното почистване, готвене и т.н.

В крайна сметка успявам да открадна време за любима терапия за лице или просто вечер, когато всички са заспали, аз съм си свършила всичката работа, ценя тишината ни и времето, в което мога да пусна Netflix, да ям шоколад или да отговарям на имейли.

На какво искаш да научиш твоите дъщери?

Деница: На търпение. Това е най-ценното, на което моите родителите са ме научили. Ако човек е търпелив, постоянен, последователен и целенасочен всичко ще се случи така, както иска.

А те на какво те учат?

Деница: Отново на търпение (смее се). Шегата на страна… Голямата ми дъщеря ме учи на постоянство, тя е невероятно последователна и постоянна, когато реши, че иска да постигне нещо. Малката ми дъщеря всеки ден ме учи, че колкото и човек да се опитва да е подреден, винаги малкият хаос носи повече емоция от перфекционизма.

Пътувала си на много места по света. Кое е най-незабравимото и вълнуващо пътуване?

Деница: Всичките ми пътувания са незабравими, но има няколко, които се отличават от другите. На първо място е пътуването ни до Бахами. Там всичко беше различно от това, което сме виждали и чували. Като започнеш от английския език, с който ни посрещнаха на летището и стигнеш до плуващите прасета на плажа. Друга незабравима дестинация завинаги ще остане Куба. Отново много различна.

Това пътуване ме накара да погледна на свободата с други очи и да я ценя още повече.

Какво задължително присъства в багажа ти за път?

Деница: Козметика, аксесоари, часовник, поне 2 чанти, които предварително съм съчетала с аутфитите, които съм приготвила.

Какво включва твоя летен капсулен гардероб?

Деница: Задължително присъстват белите тениски, къси дънкови панталони mom fit, бели кецове, nude обувки на средно висок ток тип "чехли", светло синя риза с къс ръкав.

Кои са козметичните продукти, които задължително присъстват в ежедневната ти грижа за кожата и тялото?

Деница: Грижата за лицето ми сутрин и вечер е различна, но винаги присъстват почистващо мляко, серум и крем. През последните години разбрах, че трябва по-често да ексфолирам кожата на тялото си, а хидратацията е задължителна всеки ден.

Имаш ли своите малки тайни за красив и свеж външен вид?

Деница: Понякога ми е много трудно сутрин, когато трябва да стана в 07.00 ч., да направя закуска, да се гримирам, да си оправя косата и да съм готова за снимки. Опитвам се да се събудя с освежаване на лицето със студена вода, ако не се получи грабвам едно кубче лед, с което леко и внимателно минавам кожата на лицето си. Много ми помага и кафето, моята нова любов. Това е сутрин… Ако трябва да кажа като цяло как се опитвам да имам свеж външен вид - наспиване, ако е възможно, колкото се може повече вода, по-малко зелена салата, защото подува корема, движение, много маски за лице и грижи за косата с подходящи продукти. По всичко личи, че не е лесно да си “свежа” майка.

Някога имала си проблеми с увереността и как си ги преодолявала?

Деница: Разбира се. Кой не е имал? Знаете за онези детски години в училище, когато се намира някой, който да ти се подиграе за нещо, което реално не е нещо особено, но може да нанесе огромна травма за в бъдеще. Е, може би и при мен имаше нещо подобно, но с годините разбрах колко незначително нещо е било това.

Като вече възрастен човек също съм имала моменти, в които увереността не е била силното ми качество. Никога не съм имала огромно самочувствие и не съм имала вяра в себе си, което е било пречка за хиляди неща. С течение на времето, благодарение на хората, които вярват в мен, успях да се харесам повече, да си вярвам повече, да се усъвършенствам в нещата, в които смятам, че не съм достатъчно добра. По този начин започнах да се чувствам по-уверена.

Разбрах още нещо - да бъдеш уверен е хубаво, а това да заявяваш себе си и качествата си може да ти донесе само дивиденти.

Налагало се е да живеете в други страни за определени периоди. Кое място обаче можеш да наречеш свой истински дом?

Деница: България, разбира се. Винаги ще бъде така - тук сме родени, тук сме отгледани от родителите си, тук са корените ни, близките ни. Но това не означава, че можем да се чувстваме добре и “у дома си” в друга държава. Живеем във време, в което другия край на света не е толкова далече. Когато сме заедно с мъжа ми и децата, можем да превърнем всяко кътче на Земята в свой дом.

С подкрепата на Dove

 

 

Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...