Деси Касабова е при нас, за да ни разкаже за живота и неговите сценарии. А на 22, тя вече знае доста за тях. Като започнем от изкуството да танцуваш балет, минем през модата и стигнем до актьорската й професия, чието подобаващо начало е сериалът „Недадените”. Неподозирани неща ще разберете сега от нея...
Как така стана актриса?
С инат. Не бях сигурна дали трябва да уча Актьорско майсторство, дали въобще мога да се справя с това начинание. Но вече бях казала, че искам да опитам и нямаше как да се отметна. А нататък... работа и късмет.
Какво още искаш да постигнеш в тази професия?
Бих искала някой ден, когато човек ме попита с какво се занимавам, аз да кажа: „С изкуство, актриса съм“. Все още съм в началото на пътя си.
Ако можеше да промениш живота в България…
Вероятно бих, но едва ли чрез реформи и управление. По-скоро чрез сцената – да променям животи, колкото и смело да звучи.
А ако можеше да промениш нещо у българите?
В момента не мога. Боря се със собствените си недостатъци, но някой ден – може би... Но! - качеството, което най-много ме дразни у българите, а вероятно не само ние го притежаме, е желанието не да израстваш като личност, а да сваляш на земята хората, които се опитват да го направят. Принципът - „Аз съм добре, когато ти си зле“.
Кое те вдъхновява?
Най-вече хората около мен - започвайки с професора ми, актьорът Атанас Атанасов, преподавателите ми, колегите ми. Дори и непознати, четейки историите им в интернет, например.
Като беше малка, много искаше да…
Бъда момче.
Кога разбра, че си хубава?
Хубава... Аз не се възприемам като „хубава“. Симпатична – да, но хубава...
Любимата ти роля в живота?
Дете – животинче.
Кой те откри за света?
Родителите ми!
Ако не беше такава, каквато си, сега щеше да си…
Вярвам в съдбата. Щом съм това, което съм в момента, значи така е трябвало да стане. Ако започна да мисля какво можех да бъда или „какво щеше да стана, ако...“, ще затъна. Човек трябва да живее сега, тук, а не в някакъв паралелен свят. Само така можеш да бъдеш спокоен и щастлив и да се радваш на всичко около теб.
Най-голямото ти постижение е…
Грамотата за отлично представяне на Олимпиадата по математика във втори клас. От Съюза на математиците в България. Разбира се, всяко ново нещо, за което се пребориш сам, е най-голямото ти постижение.
Но ти остава още да…
Ехе... Тепърва започва истинският живот...
Радваш се, че не си…
Ниска.
Би искала да можеш да…
... се издържам сама и да правя подаръци на родителите си.
По какъв проект работиш в момента?
Дипломни спектакли в НАТФИЗ.
Редник или генерал?
И в двете има чар.
Къде е вкъщи? Колко често се прибираш там?
Вкъщи е при мама и тате, а също така, когато съм с моя приятел. И НАТФИЗ, разбира се!
Разкажи ни последния сценарий или история, които те впечатлиха.
Всеки ден има по няколко неща, които ми правят впечатление. Но най-много ме държи Достоевски!
