ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Актрисата Десислава Касабова: "Човек трябва да живее сега и тук"

Актрисата Десислава Касабова: "Човек трябва да живее сега и тук"
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Деси Касабова е при нас, за да ни разкаже за живота и неговите сценарии. А на 22, тя вече знае доста за тях. Като започнем от изкуството да танцуваш балет, минем през модата и стигнем до актьорската й професия, чието подобаващо начало е сериалът „Недадените”. Неподозирани неща ще разберете сега от нея... 

Как така стана актриса?

С инат. Не бях сигурна дали трябва да уча Актьорско майсторство, дали въобще мога да се справя с това начинание. Но вече бях казала, че искам да опитам и нямаше как да се отметна. А нататък... работа и късмет.

Какво още искаш да постигнеш в тази професия?

Бих искала някой ден, когато човек ме попита с какво се занимавам, аз да кажа: „С изкуство, актриса съм“. Все още съм в началото на пътя си.

Ако можеше да промениш  живота в България…

Вероятно бих, но едва ли чрез реформи и управление. По-скоро чрез сцената – да променям животи, колкото и смело да звучи.

А ако можеше да промениш нещо у българите?

В момента не мога. Боря се със собствените си недостатъци, но някой ден – може би... Но! - качеството, което най-много ме дразни у българите, а вероятно не само ние го притежаме, е желанието не да израстваш като личност, а да сваляш на земята хората, които се опитват да го направят. Принципът - „Аз съм добре, когато ти си зле“.

Кое те вдъхновява?

Най-вече хората около мен - започвайки с професора ми, актьорът Атанас Атанасов, преподавателите ми, колегите ми. Дори и непознати, четейки историите им в интернет, например.

Като беше малка, много искаше да…

Бъда момче.

Кога разбра, че си хубава?

Хубава... Аз не се възприемам като „хубава“. Симпатична – да, но хубава... 

Любимата ти роля в живота?

Дете – животинче.

Кой те откри за света?

Родителите ми!

Ако не беше такава, каквато си, сега щеше да си…

Вярвам в съдбата. Щом съм това, което съм в момента, значи така е трябвало да стане. Ако започна да мисля какво можех да бъда или „какво щеше да стана, ако...“, ще затъна. Човек трябва да живее сега, тук, а не в някакъв паралелен свят. Само така можеш да бъдеш спокоен и щастлив и да се радваш на всичко около теб.

Най-голямото ти постижение е…

Грамотата за отлично представяне на Олимпиадата по математика във втори клас. От Съюза на математиците в България. Разбира се, всяко ново нещо, за което се пребориш сам, е най-голямото ти постижение. 

Но ти остава още да…

Ехе... Тепърва започва истинският живот...

Радваш се, че не си…

Ниска. 

Би искала да можеш да…

... се издържам сама и да правя подаръци на родителите си.

По какъв проект работиш в момента?

Дипломни спектакли в НАТФИЗ.

Редник или генерал?

И в двете има чар.

Къде е вкъщи? Колко често се прибираш там?

Вкъщи е при мама и тате, а също така, когато съм с моя приятел. И НАТФИЗ, разбира се! 

Разкажи ни последния сценарий или история, които те впечатлиха.

Всеки ден има по няколко неща, които ми правят впечатление. Но най-много ме държи Достоевски!