ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Десислава Минчева: "По-добре е да внимаваме как гласуваме, отколкото да виним Европа"

Спасяване на човешки животи, среща с житейски трагедии в най-големия европейски лагер за бежанци в Кале при буря с вятър 140 км/ч, безсънни денонощия в отразяване на споразумението за бежанците между Европа и Турция. Такова е често ежедневието на Десислава Минчева-Раул – кореспондента на bTV Media Group с фокус върху отразяването на актуалните теми и събития от Брюксел и Западна Европа.

Деси от години живее и работи в Париж и е добре позната на зрителите на bTV с включванията си по време на трагедията „Шарли Ебдо”, както и с репортажите си след терористичните атаки във френската столица през ноември 2015 г. От началото на 2016 година тя следи и работата на европейските институции и участието на българските политици в тях. Зад гърба си има богат професионален опит – до 2004 г. е работила като журналист и програмен директор към RFI (Радио Франс Интернационал – България). В периода 2006 – 2015 г. е била директор „Комуникации“ в AFVT (Френската асоциация на жертвите от тероризъм), като е заемала същата позиция и в най-значимата европейска неправителствена организация, работеща против смъртното наказание – ECPM („Заедно против смъртното наказание”). След 10 години борба в помощ на жертвите от тероризъм и против смъртното наказание в целия свят, решението да се посвети изцяло на работата си за bTV за Десислава Минчева не е лесно. Но за зрителите изглежда повече от правилно. Те вече я познават и са се убедили, че освен жизнена и енергична, тя винаги е много подготвена пред камерата. Ако не знаят обаче, едва ли биха разпознали в нея онова 6-годишно момиченце от легендарната комедия “Топло”, на което Константин Коцев изфъфля: “Момиценце, дай си ми зъбките”. Да, Деси Минчева е всичко това.

Деси, ти следиш процесите у нас от една друга, европейска перспектива. Как ти изглеждат от Париж протестите в България? А от Брюксел?

Десислава Минчева-Раул: За да отговоря на този въпрос, трябва категорично да се абстрахирам от всичко, което знам за протестите у нас, като журналист и като българка. Опитвам да ги опиша такива, каквито чувам, че изглеждат от колегите ми журналисти във Франция. Струва ми се, че протестите у нас за Европа изглеждат трудно „четивни“, че за нея не става ясно какво ново се предлага на фона на процесите у нас от години и как точно ще се пребори корупцията. Мисля, че объркването идва и от аргументите против управляващите, които народът ни сам си е избрал, според Брюксел. При това – няколко пъти. Следя много внимателно коментарите за „мълчанието“ на Европа. Но ми се струва, че не е логично да се очаква различна реакция. Така, както Европа не обича някой да й дава уроци, така и тя се въздържа от открито даване на уроци.

Но все пак като кореспондент на bTV в белгийската столица, запознат с европейската политика отблизо, би ли могла да ни обясниш какво се крие зад това мълчание?

Десислава Минчева-Раул: ЕС има свои правила. Много съм далече от идеята, че те са съвършени. И много европейски лидери настояват за бърза промяна на съществуващите правила. Но все още действащи са договори, влезли в сила много преди вълните на разширяване през 2004-та и 2007-ма година. Струва ми се, че тогава Европа изобщо не е подозирала какви възможни пробойни я очакват с новите страни членки и не е предвидила съответните инструменти, за да се предпази. Тя може да настоява за спазване на принципите на правовата държава, но не съм убедена, че може да ги налага. Пример: След изключително напрегнатия Европейски съвет през юли, на който трябваше се приемат Фондът за възстановяване след кризата с КОВИД-19 и бюджетът на ЕС за следващите 7 години, основните европейски институции заявиха, че получаването на  европейски пари ще бъде обвързано със спазването на принципите на правовата държава. В абсолютно същия момент лидерите на Унгария и Полша триумфално заявиха, че са успели да се преборят срещу подобно обвързване. Кой е прав? Текстът беше написан толкова витиевато, че предполагаше кардинално различни интерпретации.

Оттогава и Европейската комисия, и Европейският парламент уверяват, че ще наложат обвързването между получаване на европейски пари и спазването на европейските ценности. Нека го видим написано обаче и после – реализирано!

Споменах само Унгария и Полша, защото срещу тях има задействани процедури. Но ако действително се наложи безусловна връзка между пари и принципи, много други страни може да са засегнати. България – също.

Струва ми се, че очакванията към Европа не са напълно адаптирани към инструментите, с които тя реално разполага в момента. И може би е по-адекватно да си свършим работата, като гласуваме на избори, отколкото да виним Европа за реакциите й.

Видях разочарованието това лято на стотици унгарски журналисти, които протестираха срещу

Има още...

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...