Последните дни поредицата от черни новини повдигна въпроса за психичното здраве на българина. Как се справяме с лошите новини, стреса и собствените ни негативни мисли – за това разговаряме с психолога Детелина Стаменова. Тя е познато лице от екрана като гост на редица предавания, в които се дискутират аспекти на психологическите проблеми. 

Детелина Стаменова е психотерапевт с голяма индивидуална практика и работи като коуч в корпоративния свят. 

Детелина, залeти сме от черни новини от инциденти, скандали, убийства. Свикнахме ли с тази действителност?

Детелина Стаменова: Боли ме от този въпрос. Физически. Дълбоко се надявам никога да няма хора, които да свикнат с тази действителност, защото това би означавало, че са загубили всякаква надежда. Всеки от нас има свои начин за справяне с реалността, но в огромната си част хората имат вътрешен стремеж към усъвършенстване и добруване, макар да са свързани с различни цели и ценности по личния им път. А и предпочитам да не говоря от името на всички за всички – „българинът това, българинът онова“ е една конструкция, в която има много манипулация. Има толкова много причини за решенията, които се взимат, че не можем да отговорим „за всички“.

Има ли начини за справяне с неосъзнатия стрес?

Детелина Стаменова: Стресът е неизменна част от живота на хората и част от еволюцията ни. Проблемът идва, когато дълго време сме в състояние на страх, тревожност и това впоследствие ни прави уязвими – непрекъснато сме включени в стресовата мрежа и постепенно се „изпържваме“ – или това, което се нарича „професионално прегаряне“/“бърнаут“. През последните две години имах много обучения с корпорации от различни сфери, които инвестират в обучение на своите служители в създаването на информираност и техники за поддържане на ментално здраве. Грижата за това да сме добре не е само как се храним и движим, но и как мислим за себе си. В този смисъл неосъзнатият стрес си го причиняваме сами.

Откъде се поражда стресът?

Детелина Стаменова: Често пъти – от детството или мисли, които постепенно ни завладяват заради временни неуспехи или модели, които следваме. Затова и тук да си позволяваме да се променяме и да тестваме нови начини на реакция и живот, могат да бъдат един начин да се справим със стреса – като не му позволяваме да се влияем толкова от него.

Наскоро издаде книга-дневник “РАЗниМисли”, който читателите попълват. Досега нямаше подобно нещо в книжарниците – на хората им е оставено пространство да пишат за ежедневието, седмицата, месеца си. Какво е това – психотерапия без психотерапевт ли?

Детелина Стаменова: Писането е вид самотерапия, която е известна отдавна. Голяма част от нас имат своите добри успокояващи мисли или своите лоши наказващи мисли и чрез този дневник може да бъдат проследени, но най-вече с РАЗниМисли човек може да си даде време да помисли върху себе си и това, което се случва с него. Последните две години има сериозно увеличение на хората, които преживяват в някаква степен тревожни и депресивни състояния и записвайки си как се случват дните им, това може да ги ориентира за момента в живота им и когато бъдат попитани „как се чувствате“, да могат да отговорят, защото една от целите на дневника е да разшири знанието за психичните състояния, през които преминаваме и да може да ги приемем като съществена част от нас.

Дали е психотерапия без терапевт – донякъде, но ако усещате, че не може да се справите с тежестта на момента или последните месеци или години, винаги е добър вариант да потърсите специалист, с който да се консултирате.

Защо все по-малко ни пука за това, което се случва около нас?

Детелина Стаменова: За безразличието на публични места към някакви нередности ли става въпрос? Тогава е в сила един феномен, при който, ако има повече хора, по-малко се намесват. Но, ако един изрази несъгласие или се противопостави на хулигани например, или дори помогне на някого в критична ситуация, тогава се намесват и околните.

Но по мои наблюдения, не е вярно, че не ни пука. На хората, с които общувам, им пука – за различни неща. Има цяло поколение, на което не му „пука“ особено за местна политика, но то е особено активно по въпросите за климатичните промени. През последните години виждаме как расте ролята на доброволчеството и то не налаганото от корпорациите, а на хора, които сами правят дейности за общността – било към уязвими групи, било чрез личен труд или със собствени средства и в това е разликата. Дори групите, в които хората раздават безплатно вещи, от които нямат нужда или споделят каузи. Това ми връща вярата, че доброто е у всеки у нас.

Вера Шандел: Музиката ми помага да бъда себе си