Познавам Диана от едни други години, когато основен проблем за нас беше чии лекции да преснимаме, за да се подготвим за следващия изпит. През годините тя винаги е била по-близо до медиите от мен, най-вече до телевизията, където беше водещ или редактор на редица известни предавания. Ето сега обаче и двете се занимаваме с независими онлайн проекти, които, вярваме, ще съхранят духа и смисъла на онази журналистика, на която ни учеха в университета. До дни стартира проектът Interview.to, в който Диана Алексиева ще ни среща с интересни и смислени хора, които, както казва тя, "дърпат света напред".
Коя е Диана Алексиева, тук и сега?
Наскоро новините на бТВ имаха годишнина. Там работят мои колеги от Факултета по журналистика, както и мои близки приятели и познати.
Винаги съм се възхищавала на техния труд, но никога, от момента, в който се дипломирах, досега, не пожелах да работя като репортер или разледващ журналист или пък новинар. И така, като гледах по телевизията колко много работа са свършили тези хора, мои връстници, за изминалите години и хем ми стана хубаво, хем си зададох въпроса - защо никога не пожелах да бъда на тяхно място. И установих, че винаги, може би несъзнателно, съм предпочитала да живея в някакво по-отнесено, по-неконкретно време и място, а от такъв човек новинар очевидно не става.
Та, тук и сега съм щастлива майка на две прекрасни човечета, но в останалото време май още не съм съвсем "тук и сега".
Какво се случи между предишното и настоящето издание на Диана?
Преди бях по-алтернативно четиво, а сега съм класика с луксозни корици :)
Правиш нещо съвсем ново, разкажи ни за него...
Проектът Interview.to е сайт и нещо наистина ново за мен, но в световен мащаб не откривам топлата вода. В него ще представям и разговарям с талантливи хора от света на киното, музиката, театъра, спорта. Личности, на които се възхищаваме, които ни карат да се усмихваме, провокират ни да мислим, правят напоследък прекалено новинарския ни свят малко по-красив или поне по-смислен.
Като клише звучи, обаче е така - искам позитивни и успели хора да дърпат този проект, а и този свят. Както, всъщност, винаги е било.
Какво ти даде сили за този проект?
Самата аз с удоволствие чета интервюта с хора, които са ми интересни по една или друга причина. Отдавна имах желание да направя нещо в интернет пространството, но нямах конкретна идея. С времето, като че ли, нещата започнаха да придобиват някакви по-ясни очертания в главата ми и реших да видя до къде мога да стигнат ако си го поставя за цел. А аз съм дева, та нямам нереални и нереализирани цели.
Кое интервю е добро интервю?
Като начало за мен доброто интервю не е разпит. Не е минно поле, не е надбягване, не е надлъгване и надскачане, не е състезание. Интервюто е разговор с човек, когото харесваш, човек, от когото се интересуваш. Затова е важното да си добре подготвен, за да говориш наравно и с уважение с този, когото си поканил. Защото в журналистиката има един неписан закон : "На тъпи въпроси, ще получиш тъпи отговори". И вече няма оправдание за неподготвеността. Вече има Гугъл.
От какви медии има нужда в момента? Смяташ ли, че независимите онлайн проекти могат да запълнят някакъв вакуум?
Със сигурност има нужда от медии, които не ни заливат с негативизъм, с обещания за края на света и черни предсказания за още по-черните дни, които ни чакат. Тези неща си ги знаем.
Бих казала, че онлайн проектите са бъдещето, но така ще прозвуча много възрастна, затова ще кажа, че те са настоящето. Вярвам в пазарния принцип, че ако нещо се предлага на пазара (независимо на кой), то значи, че това нещо се купува. И тъй, като напоследък наистина в България се забелязва бум на независимите онлайн проекти, то се надявам, те да запълват точно този вакуум и да имат своите потребители.
Няма ли да ти липсва телевизията?
А, ние с телевизията не сме скъсали окончателно. Просто за малко ще поживеем разделени, да видим как е, да си помислим ще я бъде ли тази връзка.
Каква е следващата ти цел?
Ако питаш за план Б, нямам такъв. Иначе в един по-добър момент - Фарьорските острови.
Какъв е обичайният ти уикенд маршрут?
Някой парк или детски театър (в зависимост от сезона), за обяд с децата често пицарията на Чефо - Forno Cipollini , ако имаме сили - езда на конната база в Божурище и дълга следобедно - вечерна почивка (това не се отнася за майките с малки деца, само за бащите) вкъщи.
Къде е вкъщи и колко често се прибираш там?
Вкъщи е, където мога цял ден да ходя по пижама.
Като беше малка, много искаше да...
Депеш Мод да си останат само мое откритие, само за мен си. Ама то не стана точно така.
Кога разбра, че си красива?
Не знам, това е относително понятие. Пък и майка ми все ми повтаряше : "Красотата и младостта са до време, трябва да имаш и нещо друго." И сега оказа права.
Ако трябва да интервюираш Момичетата от града, кой е първият въпрос, който би им задала?
Колко пъти сте били на път да се откажете от собствения си независим онлайн проект? И колко пъти сте си казвали: "Добре че не го направихме"?[[more]]Разкажи ни една приказка...
В момента съм на вълна Петсън и Финдъс и едни абсолютно алтернативни приказки за кокошки, които са само в моята глава и в тази на дъщеря ми, а бих искала това интервю да има по-романтичен финал, така че ще пропусна.
