Какво става с бежанците, които имат заболявания?

„Системата не може да бъде всеки от нас. Правя всичко това на база лични контакти. Когато помагаш 12 години на хора с увреждания, ти вече си част от системата, ти вече живееш по този начин. И дали този човек с увреждания е от Сирия или от Украйна или от Литва, това е човек, който има нужда от помощ и ти просто го правиш, защото го правиш дълго време и си с тази нагласа“, обяснява мотивацията си Аделина Банакиева.

"Ние помагаме, но не е правилно, защото не знаем кое дете ще ни умре в ръцете".

Разказва ми, че във Варна, където има голяма концентрация на украински бежанци, има само един детски невролог, а в София са 6. „Тези деца ние ги поддържаме с внос на медикаменти от чужбина и дозираме на око. Не знам кога някое дете ще ни умре в ръцете.“

„Ние какво да ги правим тези болни хора, които идват тук?! Здравите ще ги настаним в хотелите, пращаме ги да работят на полето, нищо, че са лекари или историци-професори. А какво правим с болните? Основната ми тема е намиране на медицински храни, които да се осигуряват от държавата“, споделя Аделина Банакиева.

Налага се, когато в България дойде дете с медицински проблеми, тя настоява пред родителите да заминат за друга страна, защото България не може да осигури адекватно лечение тук.
 

Защо не може и за българските деца?

„Имаше такова дете от Украйна и веднага ме намериха. След писане на писма и обясняване на случая, след интервюта, в които клех и крещях, накрая Червеният кръст и Министерство на здравеопазването купиха ентерална храна за това дете. Само че за нашите деца, които са в същото състояние, не се купува. И може би този прецедент ще се ползва за дело, защото щом за детето от Украйна може, за да не стане международен скандал, че сме оставили украинчето да умре от глад, защо не може да има и за нашите български деца?“, споделя Аделина.