Тя е гневна, защото Червеният кръст не може да реагира адекватно и да разпредели ресурсите си, които има.

„Доброволците не може да се занимаваме с животоспасяващи неща, а всъщност това правим. Вчера Кремена от „За доброто“ купуваше медикаменти на онкоболно дете, защото от МЗ са казали, че ще съдействат, но медикаментите трябват сега“, показва слабостите на системата Банакиева.

Тя разказва, че в момента уреждат трансфер в чужбина на онкоболен млад мъж, настанен в хотел във Варна с жена си. Има огромен риск той да издъхне в хотелска стая пред децата си.

„Не знам дали не е по-достойно да си умреш в откровена война в Украйна, отколкото да мреш във войната, която ние водим с българската здравна система“.

 

В момента във всички големи хотели с по 1000 настанени украински бежанци, върлуват вирусни инфекции. Свалихме маските, Covid-19 няма - край, приключихме. Ние не знаем какво върлува в тези места, където са настанени стотици хора. Ние доброволците не можем да се справим с това. Не можем да купуваме на свое усмотрение препарати за гърло, разстройство, повръщане.

А Червеният кръст раздава вафлички...

„Къде са те, когато има хиляди дарители от смс-и и аз купувам лекарство за разстройство? Коя съм аз, че да купувам лекарства? Да осигурявам диазепам на свещички за децата с епилепсия? Къде са те от Червения кръст? Нима не знаят за това?