"Не може доброволците да си играем на държава, ние го правим, но е нередно".

Разказва ми как български майки на деца с увреждания са направили пункт в Стара Загора. В личните им къщи събират колички и помощни средства, защото Стара Загора е между София и Варна, за да може да се трансферират тези средства по-лесно в страната за други хора с увреждания.

„Това е наша организация. Не е на държавата. Само че това не е правилно, защото им даваме неподходящи помощни средства, които сме намерили кой знае къде. С такова помощно средство един човек с увреждане може да получи толкова тежко усложнение, че само да му навредим. Осъзнавам, че това не е правилно. Но по-добре някаква количка пред никаква“, обяснява постъпките си Аделина.

„Изпадам в бяс, като ми кажат, че ние сме държавата. Не, ние доброволците не сме държавата. Ние имаме нужда от държавна политика и смислено обхващане от премислени действия за справяне с този ужас. А такова не виждам.

Коя е Аделина Банакиева?

По образование тя далеч не е медицинско лице. Учила е история на изкуството, а по професия е озеленител. Но цялата гори в каузата "доброволец".

Питам Аделина как финансира всичките си дейности и дали работи. Не, не работи в момента, въпреки че сега е силният й сезон като озеленител, който работи предимно в чужбина. Но сърце не й дава да тръгне, когато тук имат нужда от нея.

„Завършила съм история на изкуството. Не съм лекар, макар да израснах с лекар. Много по-късно започнах да се занимавам като доброволец покрай дете с увреждане на моя приятелка. На едно като помогнеш, се запознаваш с други, искаш и на тях да помогнеш.

В момента не работя, вися на издръжка на синовете и мъжа си. Живея на 30 км от София и тук районът е пълен с