„Камчия“, а има нужда от гърне, например. По тази причина украинските майки трябва сами да се организират, без да знаят език, да имат контактите и да търсят я пелени, я дрешки, я завивки.

„В складовете на Червения кръст или на Мать Украйна има дарени пелени, но те как стигат до например Свищов? Или до град Левски, където има голяма популация на украински бежанци? Страшно много такива въпросителни има и като няма контрол, обричаме тези бежанци на един дискомфортен и опасен живот“, завършва Аделина Банакиева.

Тя посочва, че докато България има нужда над 30 00 медицински сестри, може да се търси механизъм медицинските работници, идващи от Украйна, да получат общинско настаняване, докато приравнят дипломите и езика си и да имат право да работят.

„Преди 15 дни Полша обяви, че оситурява настаняване и минимална заплата на лекарите от Украйна и повечето лекари, които бяха тук, тръгнаха натам. А тук, докато правителството разбере, че има война, надявам се, тя да свърши“, каза още Банакиева и посочи, че почти всички украинци искат да работят, но остава проблемът с децата.

„Имам позната украинка с 2 малки деца, която е гинеколог. Тя казва: Бих работила и санитарка само да съм в моята среда, но кой да гледа децата?“, споделя Аделина.

Може да разказва с часове, но е нужна работа. Реална работа на терен с хора. От сърце.