ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Доброволците": Алек Оскар и Юлия Дандолова, за които най-страшното е тишината

"Доброволците": Алек Оскар и Юлия Дандолова, за които най-страшното е тишината

Юлия Дандолова, вляво, и нейните колеги от "Шалом" и Фондация "За доброто" правят всичко по силите си да върнат детските усмивки

Днес в поредицата „Доброволците“ представяме двама души, които от първия ден на войната мобилизираха всички ресурси на Организацията на евреите в България – „Шалом“. Алек Оскар е председател на борда на директорите, Юлия Дандолова – изпълнителен директор на организацията. От днес в сградата на организацията се открива детски център, който ще поеме между 40 и 60 украински деца, за да могат техните родители да устройват своя живот в България. Говорим с Юлия и Алек за това, какво не им позволява да стоят безучастни и кое е най-страшното в една война и последствията от нея за душите на хората. Разбира се, първият ми въпрос е как започна всичко.

Алек Оскар: Първо, аз се радвам, че нашата организация еволюира през годините до такава степен, че да сме много чувствителни към страданията на хората в обществото. Така беше и по време на мигрантската вълна с бежанците от Близкия изток. Ние бяхме сред първите, ако не и първата неправителствена организация, която физически „влезе“ в местата за настаняване и оказахме всякаква помощ – медицинска, хуманитарна. Тогава, когато държавата още не знаеше какво да прави. 


Интерконекторът тръгна и откри нова ера за България
ОТ ГРАДА
1 окт 2022 | Общество

Интерконекторът тръгна и откри нова ера за България

„Започва нова ера за България и Югоизточна Европа. Този газопровод променя ситуацията с енергийната сигурност...

През годините винаги сме се застъпвали за хора в неравностойно положение, защитавали сме каузи, борили сме с дискриминация, с езика на омразата. И за мен беше съвсем нормално това, че още в първия ден, когато руската армия навлезе в Украйна – хората сами ни потърсиха, членовете на нашата организация ни потърсиха с призив да се включим в подпомагането на страдащия украински народ.

Аз още си спомням и моята първа реакция – със знамето на Украйна написах в социалните мрежи, че подкрепям Украйна, защото искрено вярвам в това като човек. Но и се радвам, че лидерите на нашата организация също се присъединиха и ние заедно остро осъдихме агресията и нападението срещу една суверенна държава, както и оправданията, абсурдните оправдания за агресията, че Украйна е нацистка държава и трябва да се „денацифицира“, което е смехотворно.

Изхождайки дори от факта, че самият президент е евреин и не го крие. А в Украйна има близо  400 000 евреи, които активно участват в културния, социалния и политическия живот на страната.

Как си обяснявате „възраждането“  изобщо на такива термини, такива понятия, от страна на режима на Путин - „денацификация“ например? 

Алек Оскар: Не ми се струва странно, защото през последните 10 години Русия подкрепя всички крайнодесни движения в Европа, включително и в България. За никого не е тайна руската подкрепа за политически партии в България. Знаем и за други крайнодесни движения в Европа, за които също е доказано, че имат подкрепа от Русия. Така че аз не съм изненадан  и от търсенето на привидно оправдание за тази агресия. Няма как да се оправдае навлизането в една независима държава. Така се зароди идеята да се включим активно в подкрепата за Украйна още преди повече от месец.

Първото, което направихме, беше да организираме кампания за набиране на средства в нашата организация и само за няколко дни буквално събрахме средства. С тях закупихме материали, които дарихме на БЧК. Всъщност първата подкрепа беше в помощ на украинския народ в Украйна. След това започнахме да помагаме на украински бежанци в България. Включително и десетки украински евреи, за които се грижим ежедневно. Това са жени и деца, в повечето случаи мъжете са останали в Украйна и ние се опитваме да им помогнем във всяко едно отношение – включително с организация на грижите за децата през деня.

Юлия Дандолова:  Задават ни такива въпроси например – защо еврейската общност се навсякъде и помага навсякъде, защо подкрепя ЛГБТ движението, Истанбулската конвенция, защо се ангажирате с Украйна.  Аз също имам въпрос – ако Путин реши да ни „денафицира“ нас, България – какво ще стане? Всъщност основните проводници на антисемитска реч в България са партии като Възраждане, ВМРО, Атака, които някак в момента защитават руската позиция.

Не можем стоим на диваните! Когато някой страда,  просто ни се включва някакъв механизъм – еврейският народ е бил в тази позиция многократно. И ние помагаме. Това, което правим е – намираме съмишленици или някой, който е достатъчно „луд“ като нас. Така се свързахме с фондация „За доброто“, които видяхме, че веднага се актививизираха. Срещнахме се с Кремена Кунева и Поли Троянова и попитахме от какво имат нужда бежанците и как да помогнем. Отговорът беше: най-много имат нужда някой да се грижи за децата и да ходят някъде, да могат те да се осъзнаят и да си устройват живота. Ние пък имаме достатъчно пространство и немалка сграда. И от 11 април тук отварят два центъра за деца.

Колко деца ще  посещават детските центрове?

Между 40 и 60 деца. Две групи – едната е с деца между 4 и 6 години, а другата с деца между 7 и 10 г. Цялата координационна работа, свързана с преподавателите и доброволците, се прави от Фондация за „За доброто“, а ние предоставяме пространството, наши доброволци ще координират целия процес. Доброволците, изхранването и обзавеждането на пространствата се координира от "За доброто".

Някои от украинските деца имат онлайн обучение, други – нямат. Създаваме програма, която ще им помогне за адаптацията. Истината е, че тези хора, които към момента са тук, те някак са решили да си устроят живота във България,  другите минават  транзит и въобще не търсят помощ. Най-важното е интеграцията на децата. Не можем да ги хвърлим веднага в българската образователна система.

Продължава на следващата страница...

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...