Лица

"Доброволците": Алек Оскар и Юлия Дандолова, за които най-страшното е тишината

Задават ни такива въпроси например – защо еврейската общност е навсякъде и помага навсякъде, защо подкрепя ЛГБТ движението, Истанбулската конвенция, защо се ангажирате с Украйна. Аз също имам въпрос – ако Путин реши да ни „денафицира“ нас, България – какво ще стане? Всъщност основните проводници на антисемитска реч в България са партии като Възраждане, ВМРО, Атака, които някак в момента защитават руската позиция.

"Доброволците": Алек Оскар и Юлия Дандолова, за които най-страшното е тишината

Юлия Дандолова, вляво, и нейните колеги от "Шалом" и Фондация "За доброто" правят всичко по силите си да върнат детските усмивки

Днес в поредицата „Доброволците“ представяме двама души, които от първия ден на войната мобилизираха всички ресурси на Организацията на евреите в България – „Шалом“. Алек Оскар е председател на борда на директорите, Юлия Дандолова – изпълнителен директор на организацията. От днес в сградата на организацията се открива детски център, който ще поеме между 40 и 60 украински деца, за да могат техните родители да устройват своя живот в България. Говорим с Юлия и Алек за това, какво не им позволява да стоят безучастни и кое е най-страшното в една война и последствията от нея за душите на хората. Разбира се, първият ми въпрос е как започна всичко.

Алек Оскар: Първо, аз се радвам, че нашата организация еволюира през годините до такава степен, че да сме много чувствителни към страданията на хората в обществото. Така беше и по време на мигрантската вълна с бежанците от Близкия изток. Ние бяхме сред първите, ако не и първата неправителствена организация, която физически „влезе“ в местата за настаняване и оказахме всякаква помощ – медицинска, хуманитарна. Тогава, когато държавата още не знаеше какво да прави. 

През годините винаги сме се застъпвали за хора в неравностойно положение, защитавали сме каузи, борили сме с дискриминация, с езика на омразата. И за мен беше съвсем нормално това, че още в първия ден, когато руската армия навлезе в Украйна – хората сами ни потърсиха, членовете на нашата организация ни потърсиха с призив да се включим в подпомагането на страдащия украински народ.

Аз още си спомням и моята първа реакция – със знамето на Украйна написах в социалните мрежи, че подкрепям Украйна, защото искрено вярвам в това като човек. Но и се радвам, че лидерите на нашата организация също се присъединиха и ние заедно остро осъдихме агресията и нападението срещу една суверенна държава, както и оправданията, абсурдните оправдания за агресията, че Украйна е нацистка държава и трябва да се „денацифицира“, което е смехотворно.

Изхождайки дори от факта, че самият президент е евреин и не го крие. А в Украйна има близо  400 000 евреи, които активно участват в културния, социалния и политическия живот на страната.

Как си обяснявате „възраждането“  изобщо на такива термини, такива понятия, от страна на режима на Путин - „денацификация“ например? 

Алек Оскар: Не ми се струва странно, защото през последните 10 години Русия подкрепя всички крайнодесни движения в Европа, включително и в България. За никого не е тайна руската подкрепа за политически партии в България. Знаем и за други крайнодесни движения в Европа, за които също е доказано, че имат подкрепа от Русия. Така че аз не съм изненадан  и от търсенето на привидно оправдание за тази агресия. Няма как да се оправдае навлизането в една независима държава. Така се зароди идеята да се включим активно в подкрепата за Украйна още преди повече от месец.

Първото, което направихме, беше да организираме кампания за набиране на средства в нашата организация и само за няколко дни буквално събрахме средства. С тях закупихме материали, които дарихме на БЧК. Всъщност първата подкрепа беше в помощ на украинския народ в Украйна. След това започнахме да помагаме на украински бежанци в България. Включително и десетки украински евреи, за които се грижим ежедневно. Това са жени и деца, в повечето случаи мъжете са останали в Украйна и ние се опитваме да им помогнем във всяко едно отношение – включително с организация на грижите за децата през деня.

Юлия Дандолова:  Задават ни такива въпроси например – защо еврейската общност се навсякъде и помага навсякъде, защо подкрепя ЛГБТ движението, Истанбулската конвенция, защо се ангажирате с Украйна.  Аз също имам въпрос – ако Путин реши да ни „денафицира“ нас, България – какво ще стане? Всъщност основните проводници на антисемитска реч в България са партии като Възраждане, ВМРО, Атака, които някак в момента защитават руската позиция.

Не можем стоим на диваните! Когато някой страда,  просто ни се включва някакъв механизъм – еврейският народ е бил в тази позиция многократно. И ние помагаме. Това, което правим е – намираме съмишленици или някой, който е достатъчно „луд“ като нас. Така се свързахме с фондация „За доброто“, които видяхме, че веднага се актививизираха. Срещнахме се с Кремена Кунева и Поли Троянова и попитахме от какво имат нужда бежанците и как да помогнем. Отговорът беше: най-много имат нужда някой да се грижи за децата и да ходят някъде, да могат те да се осъзнаят и да си устройват живота. Ние пък имаме достатъчно пространство и немалка сграда. И от 11 април тук отварят два центъра за деца.

Колко деца ще  посещават детските центрове?

Между 40 и 60 деца. Две групи – едната е с деца между 4 и 6 години, а другата с деца между 7 и 10 г. Цялата координационна работа, свързана с преподавателите и доброволците, се прави от Фондация за „За доброто“, а ние предоставяме пространството, наши доброволци ще координират целия процес. Доброволците, изхранването и обзавеждането на пространствата се координира от "За доброто".

Някои от украинските деца имат онлайн обучение, други – нямат. Създаваме програма, която ще им помогне за адаптацията. Истината е, че тези хора, които към момента са тук, те някак са решили да си устроят живота във България,  другите минават  транзит и въобще не търсят помощ. Най-важното е интеграцията на децата. Не можем да ги хвърлим веднага в българската образователна система.

Продължава на следващата страница...


Какво е психологическото състояние на хората?

Юлия Дандолова: Освен Шалом се включиха и наши международни партньори в програмата. Миналата седмица тук бяха два „медицински клоуна“ от Израел. „Медицинските клоуни“ е много голямо движение на доброволци – те ходят в най-тежките детски отделения, за да създават атмосфера, която е различна.

Тишината е страшна в тези центрове с бежанци – хем има много хора, хем много тихо. Изведнъж медицинските клоуни влязоха с шум и трясък и това да видиш една възрастна жена, която е седяла унила, да танцува с медицински клоун на кокили, е незаменимо. Изглежда странно – какво ще правят там тези клоуни. Но когато видиш усмивките на тези деца и тези хора – смехът също лекува. 

Миналата седмица със съдействието на Израелското посолство и съвместно други наши партньори в София е един екип на Israeli Trauma Coalition. Проведе се обучение на групи от доброволци. Израел имат опит в това – как се бориш точно с такива травми – сирени, бомби, разрушения. Подходът към хора, които са преживели това, е много практически. Забелязах, че психолозите, които работят с тези хора, искат да лекуват травмата – но не можеш да лекуваш травмата, това е теорията. Не можеш да върнеш мъжа, близките, да спреш войната – травмата ще се лекува дълго време. Това, което трябва да направиш, е да върнеш човека във функциониращо състояние, да го извадиш от първата фаза на шока.

Алек Оскар: Тези хора още не осъзнават, те са в първата фаза на шока, след това  хората започват да изпадат в депресия, да са потиснати (това са физиологични процеси), а чак след това...

Много е тежко е положението. Първото и най-важно е тази безумна война да спре. Още днес. И  ако не друго, то ние като граждани на България, на ЕС, трябва да сме много активни в това отношение – да призоваваме непрекъснато тази война да спре. И след това вече да започне процесът по възстановяване както на Украйна, така и  на всички нас, които сме индиректно потърпевши от това безумие. Но всеки човек в България трябва да подходи отговорно. Няма по-лошо нещо от войната. И тази война трябва да спре.

Как оценявате реакцията на държавата по отношение на бежанците? 

Алек Оскар: Ние сме неправителствена организация и като неправителствена организация полагаме усилия според възможностите си. Партнираме си с други неправителствени организации. 

Юлия Дандолова: Не е много лесно. Не мога да обвиня държавата. Никой не беше подготвен за това нещо. Дълго време бяхме като „в кома“ - ковид, криза... Няма как да е подготвена. И в Полша не беше първо държавата. Първи бяха доброволците, Червеният кръст.

Алек Оскар: Това, което ме тревожи, е, че политическите партии водят дебати дали е война, дали не е, което е абсурдно за страна-членка на ЕС и НАТО.

По отношение на това, че не сме подготвени. Така е, не сме подготвени, защото цялата държава е объркана. Така беше, да не кажа още по-зле, и през 2013 и 2014 година с бежанците, които бяха натъпкани буквално в едни места... Беше създадена представата, че те са много опасни хора и те бяха затворници в тези бежански центрове. И когато ние решихме първи да влезем вътре, ни гледаха с подозрение. А когато излязохме – дори с уплах – да не пренесем някоя болест от бежанския център навън. Толерантността на българския народ не трябва да се приема за даденост и да се спекулира с нея. Това е като едно цвете, което трябва да са полива. А не – „ние сме толерантен народ, българите“ и това да се използва като мантра.

Отново се подклаждат настроения – защо украинците ще използват градския транспорт без пари, защо децата им ще посещават детските градини, защо държавата ще плаща 40 лева... 

Юлия Дандолова: Това е резултат от едно много дълго нещастно съществуване – мизерията доведе хората до такъв начин на мислене.

А какво мислите за информационната война и тролските атаки в социалните мрежи?

Алек Оскар: Тези, които бяха против Истанбулската конвенция, против „джендърите“, за традиционните семейни ценности и т.н., после бяха антиваксъри, а сега много активно подкрепят руската инвазия в Украйна.

Юлия Дандолова: Не можем да подхождаме много интелектуално. Трябва да станем по-шумни от останалите хора, защото не става с много финес.

Преди няколко дни бях на гарата в София, където Общината организира посрещане на бежанци съвместно с Българския червен кръст. Там се запознах с прекрасни хора – координатори, доброволци и от БЧК и Общината. Там попаднах на една ситуация, която съвсем не беше „режисирана“. Хората събираха пари за един украинец, за да му купят лекарства, защото се е оказал с положителен тест за Ковид. Един дядо, който няма пари, няма механизъм да му отпуснат безплатни лекарства, защото още няма такъв, и всички там събираха пари, за да купят лекарства. Така че, който се е докоснал до тази трагедия, който помага – дали по задължение, или по желание – има сърцето да го направи. Но като че ли се самосаботираме. На гарата има нужда от доброволци. Според мен не смеят да потърсят доброволци, за да не бъдат упрекнати: „Ето сега, Общината не може да се справи сама“. 

Ние предложихме помощ и ни отговориха от какво имат нужда. Оказа се, че когато пристига влакът вечер (в 8 или 9 часа) няма хора, които да занивамат децата, докато се оформят документите и ние ще изпратим наши доброволци. 

Ние постоянно измисляме инициативи и идеи, за да се помага, защото ни тежи, когато не правим нищо. Тежи. Иначе направо не мога да се побера кожата си. Не знаем доколко помага това. Сега много ми тежи, че на морето нещата не са никак добре. И Варна, и Бургас се опитват. Но малките градчета са пренаселени вече и започват и конфликти. Другото, което ме притеснява и смятам, че ще има нужда от  помощ – в момента хотелите по морето са пълни с бежанци, но какво правим, когато започне сезонът?

Алек Оскар: София трябва да има гражданска позиция. В Лондон например руското посолство е осветено в цветовете на украинското знаме. Всички държави нещо правят. У нас също има инициативи, но трябва да се случва ежедневно.