"Доброволците": Украинката Лана, която безкрайно обича България

Днес в поредицата „Доброволците“ ви представяме украинката Лана Петкова, която от първия ден на войната помага на майки с деца да не губят вярата си в човешкото. Лана има три висши образования, преподава класическа йога и води безплатни часове за украински бежанци. Доброволец е в почистването и вдъхването на живот на занемарената Белодробна болница в Пловдив, която ще се превърне в Център за бежанци, а когато войната приключи, ще бъде от полза и за българи. Лана е част и от кризисния щаб на областната администрация и оказва подкрепа на семейства новодошли бежанци в Пловдив. По последни данни бежанците в града са над 2 000 души, като се очакава броят им да се увеличи. Двете си говорим за ужаса на войната, но и за оптимизма, че в крайна сметка доброто винаги побеждава, защото светлината винаги намира начин да пробие мрака.

От колко време живееш в България?

Лана: Живея много отдавна в България. 1991 година бях за първи път в България с мъжа ми - наполовина българин, наполовина украинец. Решихме, че Пловдив е мястото, където искаме да живеем, тук се роди и моят син. Безкрайно обичам и Пловдив, и България. Това е моето място. Родом съм от Харков, като моята родина остава завинаги в сърцето ми. В Харков доскоро са живели и най-близките ми хора. Майка ми, сестра ми, двамата ми племенници и много мили за мен приятели и роднини, колеги. В момента всички 40 млн., които са били в Украйна, по някаква причина изпитваме едно и също.

Напоследък само се търсят виновни, политици и др., а всъщност има друго нещо. Ако си живял в държава с големи градове и е имало различни хора и социални равнища, Харков например е с население от близо 2 млн, разположен на голяма територия, както и исторически център, в който съм отраснала. Аз съм шесто поколение градски жител, моите предци са били инженери, учители, икономисти. Такава градска среда създава голямо социално разслоение.

От друга страна, една сутрин – на 24 февруари, всички тези хора, и богати, и бедни, и такива, които са с джипове и други, които се придвижват пеша, се озовават под бомбите на руската армия, което ги поставя в равностойно положение. Всеки иска да избяга от реалната заплаха, на която едва ли може да се противопостави един мирен човек. Когато пада от небето балистична ракета, нито твоята военна подготовка, нито автомат в ръцете, наличие на пари или джип могат да те спасят. Цялата маса народ тръгва към по-безопасната част на Украйна – западната, в която антируските настроения исторически страдат. Защото още от времето на Октомврийската революция, там са останали големи следи на насилие. За това, което е причинено на Украйна от комунистическия режим, много малко се знае в България.

Какви бежанци идват при вас? Ще ни споделиш ли впечатленията ти?

Лана: Основно бягат жени с деца. Това е първата страдаща категория хора във всяка една война. Гаврата с млада жена, с момиче, е голяма. Затова тези жени се нуждаят от истинска закрила и разбиране от европейските страни. Съзнанието на европееца дори не може да допусне това, което се случва в Украйна в момента. Моите близки жени – най-вече майка ми, сестра ми, снаха ми, приятели – те бягат от абсолютно реална зверска заплаха заради живота им, заради честта им. Едни нормални човешки права – да опазиш собственото си тяло, живота на децата си.

Имаш ли останали близки в Украйна, които не пожелаха да напуснат страната?

Двама мои племенници, които за мен са деца, са в армията на Украйна. Имам изчезнали познати в Мариупол. Най-добрата ми приятелка, която е детски лекар, остана в Харков и не иска да напусне града, защото мъжът й е главен лекар в детската болница. Те смятат това за човешки дълг. Моите леля и чичо, които са към 80-годишни, всяка нощ спят в метро, а през деня се връщат в своя апартамент. 

Актът на насилие с първите бомби, паднали в близост до родната ми къща, е удар по човечеството, заличаване на труда на поколенията и историята. Вместо политиците да си решават по техния си начин, те разиграват животите на хората, а хуманитарната катастрофа е безпрецедента за Европа, надминава Втората световна война. Факти от реалността – абсолютно неразбираеми за нормалния човек неща. Насилието и страданието в света стават толкова обемисти и физически осезаеми, че ние загиваме от това. 

Как се отразява това на вас - хората, които помагате?

Лана: Аз виждам как страдат жените, които се опитват да помогнат. Тук в България  един месец помагах на бежанците с настаняването, с техните битови проблеми, а това е изключително тежко. Средностатистическият човек живее с близък кръг хора, но тук изведнъж поемаш товара на толкова мнозина, но разбираш, че няма как да помогнеш на всеки. Въпреки това - не можеш да стоиш безучастно. Ти страдаш заедно с тях. И сълзите не ти стигат, и силите не стигат, но трябва да продължаваш. Тези, които сме тук, нямаме право да сме слаби и да подвиваме крак.

Как съхраняваш психиката си и едновременно помагаш и на другите?

Лана: Аз съм преподавател по физически практики. Всеки ден влизам в залата, общувам с хората. След пандемията дихателните практики придобиват съвсем нов смисъл. За жалост, малцина разбират тяхната сила. Аз съм докторант на Философско–историческия факултет на Пловдивския университет. Трудовете ми преди 24 февруари сега придобиват страшна нова сила и тласък към изследвания на човешкото страдание.

В момента водя безплатни часове по йога за украинските бежанци. Виждам, че телата им страдат, гърбовете ги болят от стреса, огромната психическа умора, която се натрупва. Правим релаксация със звукотерапия с една от колежките ми от Украйна. Тя идва със своето невръстно детенце и е самотна майка. Звукотерапевт е - с помощта на тибетски купи провежда терапия. Аз практикувам класическа йога от ранна детска възраст заради вродена телесна дисфункция. Смятам, че класическата йога има силен ефект върху човешкото тяло и правя практики не само с украински бежанци, защото мисля, че има много въвлечени хора в цялата ситуация, които страдат.

Какво смяташ за реакциите на българското общество за случващото се?

Лана: Българското общество е раздирано от противоречия. Тук хората застават на различни позиции, въпреки че нямат никакъв личен опит когато ги попиташ дали са били на тази територия. Моят апел е да спрем насилието към хората с различно мислене от нас. Ако мнението на един човек е аргументирано и той е преживял дадена ситуация, той има право да говори, но когато има празни изявления и обвинения, звучи несериозно и само подклажда омразата.

Имала ли си проблеми с тролове в онлайн пространството?

Лана: Това се случва от 2014г. и Майдана, когато украинското общество се възпротиви на един престъпник – Янукович. Аз съм жертва на тролове, защото въпреки моя призив за толерантност и ненасилие, съм била атакувана с гнусни заплахи и непристойни изказвания. В началото го възприемаш така сякаш един човек просто се е объркал, обаче когато става ясно, че това е целенасочена политика и тези хора са платени, много лесно можеш да ги различиш. Аз бързо ги разпознавам и директно ги блокирам. Съветвам и другите хора да направят същото и да не влизат в дискусии, подхранвани от омраза. Слушайте вътрешния си глас. Ако нямате личния опит, по-добре не коментирайте.

Странно ми е, когато хората, които не са били никога в моя град, ми казват какво става там, защото са гледали някакво предаване или филм. Все едно аз да кажа какво се случва във вашата къща, защото някой е заснел нещо от прозореца. Това води единствено до нарастване на напрежението. Нека бъдем хора. Искам да фокусирам моите сили и внимание не върху празните приказки и спорове с инакомислещи, а да помагам на страдащите в момента. Само в Пловдив са над 2000 души, които не знаят какво ги очаква и няма къде да се върнат. Моя приятелка както стои в апартамента си, пред очите й изчезва част от апартамента заради снаряд. Тя и майка й оцеляват по чудо.

Има още...

Как се информираш? Гледаш ли всеки ден новини?

Малко гледам новини. Имам предостатъчно информация от хора в Киев. Моята братовчедка е там и събира изоставени и избягали домашни животни. Колкото и да е страшно, много хора си ги взимат със себе си, но други остават без стопани. Кучета на мои приятели пък са избягали заради бомбардировките. Те не успяват да ги намерят и животните се скитат безпризорни. Братовчедка ми събира цял бус и го кара в Полша. Там доброволци поемат грижата за тях, а ние изпращаме средства. В нейната къща има над 15 котки и 8 кучета. Просто защото не може да им откаже да ги приюти.

Според теб - хората и институциите у нас реагират ли адекватно?

Лана: Много добре работят БЧК, както и доброволческите организации. Според мен всеки, който търси помощ тук, може да я намери. Но от друга страна, не трябва да се мисли, че не следва да работиш, например.

Митингът в София също е изключително нещо. Като български гражданин искам да запазя България мирна. Притеснявам се за това, за същите неща, за които и българите – дали ще имаме поминък, дали ще бъдем в безопасност, но това не значи, че трябва да спрем да бъдем хора и да помагаме на тези, които имат повече нужда от нас. Всякакъв вид инсинуации, че България не помага или хората са лоши, са глупости. Наблюдавам точно обратното. Всеки помага кой с каквото може – пари, време, транспорт. 

Смяташ ли, че украинците с висше образование могат да се адаптират тук и да упражняват свободно професията си?

Лана: В моя град бежанците са с висше образование. Професии, които може би нямат възможност за реализация тук в момента. И това е разбираемо, но тези хора няма как да работят като полски работници, например. Това е проблем, те страдат, че не могат да упражняват своите професии.

Ще ни споделиш ли някоя история, свързана с децата, които пристигат?

Лана: Децата страдат от липса на общуване. Ние се опитваме да ги подкрепяме. Дойде например футболист от украинска висша лига, устроихме го да играе в Ботев, две момичета играят във волейболния отбор на треньора на Марица. Още две момчета плувци лично аз ги ръководих при пристигането им с много премеждия. Те са на по 16 години. Едното момче е с високи спортни постижения и за него е особено травмиращо, когато разбира, че няма възможност за тренировки. Един спортист знае, че без 2-3 седмици тренировки, майсторството му гасне. Помогнахме им, сега тренират в нашия басейн „Младост“.

На момиче, което свири на цигулка, но си е оставило инструмента вкъщи, защото няма как да го носи със себе си, един прекрасен човек даде от своите цигулки, без дори да я познава. Такива истории са много. Мисля, че позитивното е повече. Идва Великден, много се надявам, че нещата ще тръгнат към мира. Никой освен свръхбогатите няма полза от война в такива мащаби.

Други истории пък показват ужаса на войната. Регистрирах майка с пет деца в полицията от пострадалия Мелитопол. Обикновено семейство от ниско социално ниво. Едно от децата чу как лети самолет над града. Бяхме близо до летището. То запуши уши и започна да трепери. Майка му каза да не се притеснява, защото това е просто самолет. По реакцията на детето разбираш какво е преживяло.

На 1 март бяхме на регистрация в бежански център в София. Запознахме с млада жена с 5-годишно дете и то много плачеше за неговата играчка, която беше изгубило. Не можахме да я намерим и за да му отвлечем вниманието, го помолихме да рисува. Неговите рисунки бяха чудесни, попитах го дали може да ме нарисува. Много ме впечатли, че аз тогава въобще не се усмихвах (поне аз така мислех), но то ме нарисува изключително усмихната – такава, каквато наистина съм почти винаги. С едно квадратче за тяло, което вътрешно грее като слънце, гледаше ме много внимателно, докато рисуваше. Тази рисунка ще я пазя цял живот. Предложих на майката да направим изложба и се надявам това да се случи вбъдеще.

Как върви ремонтът на Белодробната болница?

Много добре! Лично на мен са подарили 9 хладилника и 5 фризера чисто нови. Хората направиха апел „Подари старата си техника“, с която да обзаведем мястото. Сега ни трябват готварски печки. Болницата е на 4 етажа и може да посрещне около 360 души. Представете си жени на 4 етажа – трябват им кухни. Не може да оставиш деца без мама да им готви. Върви много добре, обнадеждени сме, надяваме се след Великден да можем да настаняваме поне на първия етаж хора. Благодарности към областна администрация Пловдив, почетния консулт – Димитър Георгиев.

Ако искате да подпомогнете ремонтните дейности в болницата, можете да го направите на сметката, изписана по-долу:

"Юкрейн съпорт енд реноватион" Фондация
UKRAINE SUPPORT AND RENOVATION    
гр. Пловдив, п.к. 4000,             р-н Централен, бул. Източен 59 ЕИК: 206865340
МОЛ: Наталия Еллис    

Банкови сметки:
BG49IABG70951001063401-лв.
BG31IABG70951401063401-eur
BG93IABG70951101063401-usd
BIC:IABGBGSF
Интернешънъл Асет Банк АД

"Доброволците": Аделина Банакиева, която напразно пита къде е държавата