Лица

Дороти Такев: „Дразнят ме хора, които избират да не работят“

Младата певица с нова визуализация на първата си песен на български - „Може ли пак“

Открих Дороти и нейният разпознаваем глас с парчето Flyin' High, част от поредицата Make Art Not Euro, преди четири години. После си спомням участието й на A to JazZ. Оттогава при всяка възможност я слушам на живо и както споделя самата тя, не спира да се променя и всеки ден да открива нещо ново – за себе си, за музиката. В същото време не го прави на всяка цена и с идеята да бъде навсякъде. Напротив, следва своя път, музиката, която я кара всеки път преди участие да трепери от вълнение, и знае, че нещата ще се случат така, както трябва. Какво е да си самопродуциращ се изпълнител, каква е новата вълна в музиката и какво я отведе да живее в Пловдив разказва самата Дороти Такев. Днес в Момичетата от града.

Поводът да се видим е песента „Може ли пак“. Спомням си, че ти спечели с нея награда на един фестивал за българска музика преди време.

Точно така, но я изпълнявам вече втора или трета година на моите концерти. Исках да я обвържа с още няколко проекта и едва тогава да я пусна, защото е много различна от всички мои неща. Реших, че през 2019-а всичко трябва да бъде пускано, защото няма смисъл само аз да си го имам. Досега единствено каналът на фестивала беше мястото, където можеш да чуеш песента, което е безумно. За съжаление, ми отне известно време да асимилирам тази информация. А много хора й се кефят, защото най-малкото е на български, а след това и заради самото парче. Една от хореографките, с които работя – Ава, с чийто балет спечелихме тази награда, е една от причините да я популяризирам отново. Каза, че сякаш за първи път я слуша, докато гледа новата визуализация (гледайте я тук). Защо да не се пускат песните, след като са направени. Да, крайно време беше.

Каза, че е обвързана и с други проекти, какви са те?

Правих планове да направя няколко парчета на български, но това остана на пауза. Засега това остава самостоятелно и е издадено като сингъл. Много ми се иска да продължа да правя неща на български, защото едва сега придобих тази сигурност, смелост или каквото и да е, което ми е било нужно. Но за момента друг е фокусът, въпреки това се надявам тази година да направя поне още една песен на български.

Една част от младите български артисти предпочитат да правят песните си на английски. Защо е така?

Много са факторите. Ако се замислиш, когато не си във всяка телевизия и всяко радио и не си този мейнстрийм артист, и нямаш тези платформи и канали, които да те разпространят, реално твоят кръг от слушатели е много по-тесен. Защо тогава да не го разшириш, правейки музика на английски, освен че е по-лесно за повечето хора, защото – като значение – в английския казваш нещо и то значи много неща, докато на български малко тривиални са станали, дали заради поп фолка, тези въпросни тежки думи. Съвсем наскоро осъзнах как в българската поп музика, освен поп фолк и рап, бягаме от някакви сериозни теми и тежки думи точно заради това, което е много тъжно. Ние сме предубедени да използваме богатството на езика. Не трябва да е така. А искаме да сме готини, "по-куул", да можем да кажем много дълбоки неща. Например аз много харесвам Hozier, който е с много тежки текстове, много поетични, много дълбоки.

Това, ако го направиш на български и го преведеш, хората ще се чудят какво става и защо пееш такива думи.

Ти искаш ли да си мейнстрийм артист?

Не, за мен ще е най-хубаво, ако това се случи естествено с нещата, които ми се правят. Всеки, според мен, би искал, но в момента не искам да правя това, което е мейнстрийм, за да бъда мейнстрийм. Правя си, каквото си правя, а ако трябва нещо да стане по-голямо, то ще си стане.

Има и още...


Така е по-трудно,  предполагам, освен това ти продължаваш да си самопродуциращ се изпълнител. Какво те мотивира да продължаваш да правиш музика?

Това правя, не правя нищо друго в живота си. Нямам опцията да не съм мотивирана. Всеки си избира някакъв път. Моят отдавна е този, не съм търсила друг. Имам хобита, с които да се разсейвам, но като цяло това правим ние от Eleven Eleven, нашият лейбъл с Kay Be, последно издадохме Ultra Violet. Това ни е целта – правим музика, работим, освен за нас, и с други артисти (бел. ред. – Дороти и Kay Be стоят зад новата песен на Мария Драгнева „НЛО“), пишем песни, текстове, продуцираме и вярваме, че имаме какво да дадем на българската музика, независимо дали е на български или на английски. Но да, на български е една идея по-трудно. Това е истината.

Затварят ли се много врати по този начин, когато не си част от голям лейбъл?

Не бих казала, че се затварят, по-скоро не се отварят. Ако нямаш бюджет със сигурност е трудно, но ако имаш – нещата придобиват друго измерение. Аз вярвам, че има как да стане. Въобще не приемам факта, че няма как да стане. Със сигурност за хора, които са по-мейнстрийм, които вече са в този кръг, за всеки техен нов проект нещата седят по различен начин. Там е разликата.

Но пак зависи – какъв тип музика правиш, какъв ти е таргетът и заслужава ли си да бъдеш част от тези големи канали.

Какъв е твоят таргет?

Със сигурност са по-младите хора, но това не ограничава по-възрастните. В случая, спрямо България, проблемът при мен е, че пея на английски, че много хора не ме разбират, но пък таргетът, който целя, мисля, че е много по-отворен. Дори последните две години усещам как хората имат нужда и искат, и търсят. Не е както преди. Има развижване – дали е, че порастваме повече или е от поколенията след нас. Но за човек, който не се интерсува от чисто новата българска музика, алтернативна, човекът, който ходи на работа от 9 до 5, грижи се за семейството си и си пуска това, което му се дава, а не сяда да го търси, идва проблемът с радиата и телевизиите. Но има все по-готини предавания, има къде да се чуят тези неща, но в сравнение с другите са много по-малко.

Първото ти авторско видео и песен е Chocolate от края на 2013-та, след това направи поредицата видеа, заснети в Амстердам – Make Art Not Euro. Какво се промени оттогава?

Като музика се променя всеки ден, най-малкото – хората, с които се обграждаш и работиш, се променят и това променя и теб. А и възрастта, тогава съм била студент все още, по друг начин са били нещата. Откриваш всеки ден нови неща. Със сигурност се чувствам много по-сигурна да си застана зад името, което е много трудна задача. Много ми се иска всичко да става и го виждам как може да става – не лесно, но да работи, и много ме дразнят хора, които избират да не работят.

Кога дойде моментът на тази увереност при теб самата, това усещане спокойно да застанеш зад името си?

Изобщо не е спокойно. Kay Be още ме бъзика преди всяко излизане на сцена, че ми се свива корема и ми е притеснено и това, ако не е така, значи нещо не е ок. Случи ми се съвсем наскоро да не ми се случи, нищо да не ми стане, защото беше участие, различно от моите, които правя. Отдавна съм спряла да го правя, но така или иначе се случи и нищо не усетих. Беше толкова „все тая“ и толкова се усети, че е „все тая“ и за мен, и за хората. Беше едно безмислено събитие. Тогава си казах – няма смисъл. И то е така. Но когато си ти и искаш да представиш това, което правиш, твоите мисли, чувства и да споделиш музиката на живо – с банда ли, акустично ли, е страшна отговорност. Искаш всички да са с добро впечатление, което невинаги е така. Когато говоря пред публика, често ми казват, че звуча леко арогантно, което е дразнещо, защото съм супер сериозна и искам да кажа това, което имам да кажа, и няма да се шегувам в този момент. Дори съм го чувала на запис и разбирам за какво става въпрос, но не успявам на момента да го променя.

Има винаги върху какво да се работи и от какво да се притесниш. Но имам предвид, че вече имам по-богат авторски репертоар, имам право да избирам кое да махна, кое да сложа, което е готино. Това е целта – повече авторство, повече музика.

В момента живееш в Пловдив. Какво те отведе там?

Въпросният Kay Be, той е от Пловдив. Той ме покани да работим по-миналото лято, чрез тогавашния ми китарист Ангел Дюлгеров направихме връзката и отидох при него. Работихме три дни, без да се познаваме. Беше ми пуснал няколко неща, които на мен ми бяха допаднали, имахме студио и бачкахме всички заедно. Имаше магия. След това се завърнах в София. Случи се A to JazZ и след участието ми там се оказа, че трябва да бъда в Пловдив. Заминах и не съм се връщала истински в София. Само по работа. Там е много по-спокойно за творене, някак си събираш мислите и идваш в София, за да ги отпуснеш и да ги споделиш с хората, което е доста яко.

Има и още...


Kои са ти любимите места в Пловдив?

Тепетата са едно от най-хубавите неща, нещо, което в София ми липсва. Тепето на Альоша специално ми е  най-много на сърце, въпреки че още не съм се качвала на Mладежкия хълм, което е най-високото тепе. Винаги се чувствам на екскурзия където и да съм, защото всичко ми прави голямо впечатление – сгради, архитектура, кое къде е позиционирано, цветовете. Въпросът е да гледаш. Има какво да се види в Пловдив. Капана е много популярно място в момента, може би не най-любимото ми.

Какво предстои сега?

На 1 март сме в Sofia Live Club с Dayo, Мартен и Rawland и много се вълнувам, защото наскоро гледах Dayo. Гледала съм ги и преди, но този път беше различно и се появи това усещане, че нещо се случва, има един колективен дух и сигурно е така, защото сме пораснали. Първо се разбирате, не сте конкуренция, което е много готино, защото когато сме по-малки, всеки иска да се изтъкне. Сега се усеща точно обратното – как сме готови да работим един за друг.

Много приятно се радвижи музикалната сцена през последната една година, правят се хубави неща.

Винаги е имало. Въпросът е, че може би има повече будни млади хора, които да се интерсуват.

Ето сега класацията на БНР за новите български песни.

Ако говориш за Топ 20, поне доколкото на мен ми е известно, тя е на случаен принцип, всеки може да си прати нещата, не знам как се прави самият подбор, но съм виждала много разнообразни неща от познати и непознати имена. Това е нещо, което си заслужава. Ние самите участвахме през лятото с песента My name с Kay Be и много се вълнувахме. Нашите приятели и познати имат нужда да виждат такива неща, за да ни подкрепят още повече. Това е при музиката, че не е нещо, което виждаш и пипаш, и хората имат нуждат да виждат някакъв резултат и по този начин приемат информацията, защото малко хора слушат музика, което не е хубаво.

Ти какво слушаш в момента?

Новата песен на 21 Savage и J. Cole, не мога да спра да я слушам, от три дни е на рипийт, а по принцип не слушам на рипийт. Но тази песен е велика и клипът е "уоу". Иначе и Travis Scott. IAMDDB е много яка мацка, H.E.R също, има доста случващи се неща. Мейнстрийм музиката в момента в световен план е това, което ние слушаме и което досега не е било мейнстрийм. И това е още по-яко.

Аз още не мога да възприема тенденцията с регетона.

О, тя тепърва навлиза. Тя ще измества трапа, който все още е актуален. Така че всичко ще звучи така. Има начини да бъде добре, ние самите сме написали няколко такива песни, има защо. От друга страна, много е интересно покрай регетона, че поп фолкът става много по-поп, а бг рап и поп, което всеки нарича „бг''-то започва да става с повече регетон и повече поп фолк. И хората ще започнат да слушат много еднаква музика съвсем скоро. Наскоро си пуснахме класациите на Vbox7, където има Топ 40 поп фолк и Топ 40 всичко останало. Оказа се, че в поп фолка имаше страхотни неща, със страхотна продукция, което не е нещо ново, но има неща, които са на "уоу" ниво и абсолютно разбирам, съдейки по това, защо един човек ще слуша поп фолк, а няма да слуша новата българска музика, защото тази въпросна българска музика в повечето случаи не е това, което трябва да бъде. А когато не си в София или в по-голям български град, реално нямаш много голяма алтернатива. Иска ми се да бъда мейнстрийм, за да може моята музика да стигне до всяко едно малко кътче из тази страна. Имам огромно желание още това лято да направя малко акустично турне само с китарист, но се завърта кръгчето, защото не си познат достатъчно. Как ще убедиш хората да дойдат на това събитие, за да може заведението да си те позволи, а то няма гарант, че ще е успешно събитието. За целта е нужна телевизия, но и радио. Кофти е кръгчето, но вярвам, че има как да влезеш вътре, да го счупиш по някакъв начин. И ще се случи!

Докато чакам 1 март, си пускам ето това лайв изпълнение на Dorothy Takev. Чуйте го и вие.