ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Дороти Такев: „Дразнят ме хора, които избират да не работят“

Дороти Такев: „Дразнят ме хора, които избират да не работят“

Снимки: Марияна Петрова/ mamury photography

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Открих Дороти и нейният разпознаваем глас с парчето Flyin' High, част от поредицата Make Art Not Euro, преди четири години. После си спомням участието й на A to JazZ. Оттогава при всяка възможност я слушам на живо и както споделя самата тя, не спира да се променя и всеки ден да открива нещо ново – за себе си, за музиката. В същото време не го прави на всяка цена и с идеята да бъде навсякъде. Напротив, следва своя път, музиката, която я кара всеки път преди участие да трепери от вълнение, и знае, че нещата ще се случат така, както трябва. Какво е да си самопродуциращ се изпълнител, каква е новата вълна в музиката и какво я отведе да живее в Пловдив разказва самата Дороти Такев. Днес в Момичетата от града.

Поводът да се видим е песента „Може ли пак“. Спомням си, че ти спечели с нея награда на един фестивал за българска музика преди време.

Точно така, но я изпълнявам вече втора или трета година на моите концерти. Исках да я обвържа с още няколко проекта и едва тогава да я пусна, защото е много различна от всички мои неща. Реших, че през 2019-а всичко трябва да бъде пускано, защото няма смисъл само аз да си го имам. Досега единствено каналът на фестивала беше мястото, където можеш да чуеш песента, което е безумно. За съжаление, ми отне известно време да асимилирам тази информация. А много хора й се кефят, защото най-малкото е на български, а след това и заради самото парче. Една от хореографките, с които работя – Ава, с чийто балет спечелихме тази награда, е една от причините да я популяризирам отново. Каза, че сякаш за първи път я слуша, докато гледа новата визуализация (гледайте я тук). Защо да не се пускат песните, след като са направени. Да, крайно време беше.

Каза, че е обвързана и с други проекти, какви са те?

Правих планове да направя няколко парчета на български, но това остана на пауза. Засега това остава самостоятелно и е издадено като сингъл. Много ми се иска да продължа да правя неща на български, защото едва сега придобих тази сигурност, смелост или каквото и да е, което ми е било нужно. Но за момента друг е фокусът, въпреки това се надявам тази година да направя поне още една песен на български.

Една част от младите български артисти предпочитат да правят песните си на английски. Защо е така?

Много са факторите. Ако се замислиш, когато не си във всяка телевизия и всяко радио и не си този мейнстрийм артист, и нямаш тези платформи и канали, които да те разпространят, реално твоят кръг от слушатели е много по-тесен. Защо тогава да не го разшириш, правейки музика на английски, освен че е по-лесно за повечето хора, защото – като значение – в английския казваш нещо и то значи много неща, докато на български малко тривиални са станали, дали заради поп фолка, тези въпросни тежки думи. Съвсем наскоро осъзнах как в българската поп музика, освен поп фолк и рап, бягаме от някакви сериозни теми и тежки думи точно заради това, което е много тъжно. Ние сме предубедени да използваме богатството на езика. Не трябва да е така. А искаме да сме готини, "по-куул", да можем да кажем много дълбоки неща. Например аз много харесвам Hozier, който е с много тежки текстове, много поетични, много дълбоки.

Това, ако го направиш на български и го преведеш, хората ще се чудят какво става и защо пееш такива думи.

Ти искаш ли да си мейнстрийм артист?

Не, за мен ще е най-хубаво, ако това се случи естествено с нещата, които ми се правят. Всеки, според мен, би искал, но в момента не искам да правя това, което е мейнстрийм, за да бъда мейнстрийм. Правя си, каквото си правя, а ако трябва нещо да стане по-голямо, то ще си стане.

Има и още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...