ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Дороти Такев: „Дразнят ме хора, които избират да не работят“

Дороти Такев: „Дразнят ме хора, които избират да не работят“

Снимки: Марияна Петрова/ mamury photography

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Така е по-трудно,  предполагам, освен това ти продължаваш да си самопродуциращ се изпълнител. Какво те мотивира да продължаваш да правиш музика?

Това правя, не правя нищо друго в живота си. Нямам опцията да не съм мотивирана. Всеки си избира някакъв път. Моят отдавна е този, не съм търсила друг. Имам хобита, с които да се разсейвам, но като цяло това правим ние от Eleven Eleven, нашият лейбъл с Kay Be, последно издадохме Ultra Violet. Това ни е целта – правим музика, работим, освен за нас, и с други артисти (бел. ред. – Дороти и Kay Be стоят зад новата песен на Мария Драгнева „НЛО“), пишем песни, текстове, продуцираме и вярваме, че имаме какво да дадем на българската музика, независимо дали е на български или на английски. Но да, на български е една идея по-трудно. Това е истината.

Затварят ли се много врати по този начин, когато не си част от голям лейбъл?

Не бих казала, че се затварят, по-скоро не се отварят. Ако нямаш бюджет със сигурност е трудно, но ако имаш – нещата придобиват друго измерение. Аз вярвам, че има как да стане. Въобще не приемам факта, че няма как да стане. Със сигурност за хора, които са по-мейнстрийм, които вече са в този кръг, за всеки техен нов проект нещата седят по различен начин. Там е разликата.

Но пак зависи – какъв тип музика правиш, какъв ти е таргетът и заслужава ли си да бъдеш част от тези големи канали.

Какъв е твоят таргет?

Със сигурност са по-младите хора, но това не ограничава по-възрастните. В случая, спрямо България, проблемът при мен е, че пея на английски, че много хора не ме разбират, но пък таргетът, който целя, мисля, че е много по-отворен. Дори последните две години усещам как хората имат нужда и искат, и търсят. Не е както преди. Има развижване – дали е, че порастваме повече или е от поколенията след нас. Но за човек, който не се интерсува от чисто новата българска музика, алтернативна, човекът, който ходи на работа от 9 до 5, грижи се за семейството си и си пуска това, което му се дава, а не сяда да го търси, идва проблемът с радиата и телевизиите. Но има все по-готини предавания, има къде да се чуят тези неща, но в сравнение с другите са много по-малко.

Първото ти авторско видео и песен е Chocolate от края на 2013-та, след това направи поредицата видеа, заснети в Амстердам – Make Art Not Euro. Какво се промени оттогава?

Като музика се променя всеки ден, най-малкото – хората, с които се обграждаш и работиш, се променят и това променя и теб. А и възрастта, тогава съм била студент все още, по друг начин са били нещата. Откриваш всеки ден нови неща. Със сигурност се чувствам много по-сигурна да си застана зад името, което е много трудна задача. Много ми се иска всичко да става и го виждам как може да става – не лесно, но да работи, и много ме дразнят хора, които избират да не работят.

Кога дойде моментът на тази увереност при теб самата, това усещане спокойно да застанеш зад името си?

Изобщо не е спокойно. Kay Be още ме бъзика преди всяко излизане на сцена, че ми се свива корема и ми е притеснено и това, ако не е така, значи нещо не е ок. Случи ми се съвсем наскоро да не ми се случи, нищо да не ми стане, защото беше участие, различно от моите, които правя. Отдавна съм спряла да го правя, но така или иначе се случи и нищо не усетих. Беше толкова „все тая“ и толкова се усети, че е „все тая“ и за мен, и за хората. Беше едно безмислено събитие. Тогава си казах – няма смисъл. И то е така. Но когато си ти и искаш да представиш това, което правиш, твоите мисли, чувства и да споделиш музиката на живо – с банда ли, акустично ли, е страшна отговорност. Искаш всички да са с добро впечатление, което невинаги е така. Когато говоря пред публика, често ми казват, че звуча леко арогантно, което е дразнещо, защото съм супер сериозна и искам да кажа това, което имам да кажа, и няма да се шегувам в този момент. Дори съм го чувала на запис и разбирам за какво става въпрос, но не успявам на момента да го променя.

Има винаги върху какво да се работи и от какво да се притесниш. Но имам предвид, че вече имам по-богат авторски репертоар, имам право да избирам кое да махна, кое да сложа, което е готино. Това е целта – повече авторство, повече музика.

В момента живееш в Пловдив. Какво те отведе там?

Въпросният Kay Be, той е от Пловдив. Той ме покани да работим по-миналото лято, чрез тогавашния ми китарист Ангел Дюлгеров направихме връзката и отидох при него. Работихме три дни, без да се познаваме. Беше ми пуснал няколко неща, които на мен ми бяха допаднали, имахме студио и бачкахме всички заедно. Имаше магия. След това се завърнах в София. Случи се A to JazZ и след участието ми там се оказа, че трябва да бъда в Пловдив. Заминах и не съм се връщала истински в София. Само по работа. Там е много по-спокойно за творене, някак си събираш мислите и идваш в София, за да ги отпуснеш и да ги споделиш с хората, което е доста яко.

Има и още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...